Решение № 11073 от 23.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12379/2012 г.

Решение № 11073 от 23.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12379/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323, ал. 1 - 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Рени Христова Коджабашева от гр. София против решението на Висшия съдебен съвет по т. 43. от протокол № 37 от 20.09.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 15 % за срок от една година" на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушения на административнопроцесуалните правила при провеждане на дисциплинарното производство и на материалноправната норма на чл. 307, ал. 1, т. 4 от ЗСВ във вр. с чл. 307, ал. 3 от същия закон. Твърди се, че актът не е мотивиран в съответствие с изискването по чл. 320, ал. 4 от ЗСВ, като не са взети предвид обстоятелствата във връзка с неравностойното натоварване на отделните съдии на СГС и отсъствието на виновно поведение от страна на наказания съдия. Ответникът Висшият съдебен съвет е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Ответникът Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е оспорил жалбата в писмен отговор и писмена защита. Жалбата на Рени Христова Коджабашева е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес против подлежащ на оспорване акт в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ. Върховният административен съд, след като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Дисциплинарното производство за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателката Коджабашева - съдия в Софийския градски съд от 28.07.2009 г., гражданско отделение, IV-Б въззивен състав - е образувано с решение по т. 12.1. от протокол № 22 от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 31.05.2012 г. Предложението за образуване на дисциплинарно производство е било направено от Инспектората към ВСС, който при извършената преди това проверка в Софийския градски съд по образуването, движението и приключването на делата за 2011 г. е установил, че към 15.03.2012 г. съдия Коджабашева е забавила в срок над три месеца съдебните решения по 79 броя дела, обявени за решаване през 2011 г., като по 60 дела все още не е бил обявен съдебен акт; по едно дело просрочието е 11 месеца, а по 7 дела - над 12 месеца. В няколко случая е констатирано забавено първоначално администриране на делата. В заседанието по дисциплинарно дело № 8/2012 г., проведено от определения дисциплинарен състав на 02.07.2012 г., привлеченото към дисциплинарна отговорност лице се е явило лично и е било изслушано. По делото са приложени и писмените възражения на съдия Коджабашева срещу акт изх. № Ж-01-175/25.04.2012 г. за резултатите от проверката, извършена от Инспектората към ВСС. Дисциплинарният състав е приел за неоснователни възраженията на съдия Коджабашева за прекомерната й натовареност в сравнение с останалите съдии от отделението, като се е позовал на данните в справките, изготвени в хода на извършената от Инспектората към ВСС проверка, относно броя на разпределените и свършените дела от съдиите в Софийски градски съд. С решение № 10-00-019/11.09.2012 г. е приел, че съдията е извършил дисциплинарно нарушение - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони - чл. 307, ал. 1, т. 4 от ЗСВ - и е предложил на ВСС да наложи дисциплинарно наказание на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ (забележка) като относимо към тежестта на нарушението. Отчетен е големият брой висящи дела и обстоятелството, че отменените от по-горни инстанции съдебни актове, постановени от съдия Коджабашева, са в минимален брой. В заседанието си на 20.09.2012 г. Висшият съдебен съвет е разгледал предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание. При проведеното обсъждане членове на ВСС са изказали съображения, че предвид броя на забавените съдебни актове предложеното дисциплинарно наказание е несъответно леко, несъобразено с дисциплинарната практика на ВСС и обществения интерес. С оспореното решение, взето от ВСС след проведено гласуване с 15 гласа "за", 3 "против" и 1 "въздържал се", е прието, че съдия Коджабашева е извършила дисциплинарно нарушение - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони - чл. 307, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, за което й е наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 15 % за срок от една година". Оспореното решение на Висшия съдебен съвет по т. 43.1.2 от протокол № 37 от 20.09.2012 г. е взето от компетентния орган в предписаната от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон. Неоснователно е възражението на жалбоподателката за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при провеждането на дисциплинарното производство. Жалбоподателката е била уведомена за насроченото на 02.07.2012 г. заседание на дисциплинарния състав с указание за правото й да ползва адвокатска защита съгласно чл. 318, ал. 2 от ЗСВ. Правото на защита в хода на административното производство е било надлежно упражнено в проведеното закрито заседание. При спазване на административнопроцесуалното правило на чл. 318, ал. 3 от ЗСВ дисциплинарният състав е изяснил фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение. Неоснователен е доводът за липса на елементите от фактическия състав на чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ, тъй като жалбоподателката в качеството й на съдия не е извършила вменените й дисциплинарни нарушения и дори формално да се приеме, че са налице такива нарушения, то в никакъв случай не е налице вина, поради което не е налице дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. Правото на всяко лице на справедлив и публичен процес в разумен срок е гарантирано от националното и международното законодателство. Съгласно чл. 210, т. 1 от ЗСВ съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да решават разпределените им дела или преписки в определения срок. Задължението на съда да разглежда и решава делата в разумен срок е въведено като основно начало в гражданското съдопроизводство с чл. 13 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 235, ал. 5 от ГПК съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Установените от закона процесуални срокове са гаранция за бързо и ефективно правораздаване в полза на страните в процеса (арг. от чл. 12, ал. 2 от ЗСВ). Извършената проверка от Инспектората към ВСС е относно съдебните актове, които са били изготвени от съдията - докладчик след изтичане на повече от три месеца от заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Установено е забавяне на 70 % от съдебните актове (77 броя дела) за 2011 г. с четири и повече месеца, а по 7 дела - над 12 месеца. Така установените фактически обстоятелства насочват към извод за системност в неспазването на сроковете, предвидени в процесуалния закон, което съставлява дисциплинарно нарушение съгласно чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ. Големият брой на забавените съдебни актове, постановени след изтичане на разумните срокове, опровергават тезата на жалбоподателката за липса на нейно виновно поведение, при която неизпълнението на служебното задължение на съдията не би следвало да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. Недоказано е твърдението на съдия Коджабашева, че натовареността й е била свръхголяма по отношение на останалите съдии и състави от гражданското въззивно отделение. Съгласно приложената справка (л. 205 - л. 212) висящността на делата в съставите на съдиите Коджабашева и Чолева е много по-висока от тази на останалите състави, но броят на свършените дела за отчетния период не е по-висок. На съдия Коджабашева през 2011 г. са разпределени 193 въззивни дела или средно по 5.5 броя на заседателен ден, а обявените за решаване дела са 241 броя. Необорена е констатацията, че IV-Б въззивен състав е разглеждал средно 15.62 дела в заседателен ден при по-малко заседателни дни от останалите състави. В хода на съдебното производство е представена деловодна справка за жалби от граждани по движението и приключването на дела, разпределени на съдия Коджабашева. Не са установени пречки от обективен характер за изпълнение на служебното задължение на съдията да постановява съдебните актове в разумни срокове. Неоснователно е застъпеното в жалбата становище за липса на мотиви за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. Съгласно чл. 320, ал. 4, изр. 2 от ЗСВ за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет. При определяне на дисциплинарните наказания на магистрати ВСС действа при условията на оперативна самостоятелност, като не е обвързан от предложението на вносителя или на дисциплинарния състав за вида и размера на дисциплинарното наказание. Видно от съставения протокол № 37 от заседание на ВСС на 20.09.2012 г., дисциплинарният състав е изложил фактите във връзка със забавените съдебни актове и възраженията на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия, а членовете на ВСС са изложили съображенията си за налагане на по-тежко дисциплинарно наказание от предложеното по изказаните съображения във връзка с големия брой забавени съдебни актове, дисциплинарната практика в подобни случаи и отражението на нарушението върху общественото доверие към съдебната институция. С чл. 308, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗСВ са предвидени шест вида дисциплинарни наказания за съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител. С оспореното решение ВСС е наложил третото по степен дисциплинарно наказание, предвидено в точка 3: намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от 6 месеца до две години. При спазване на процесуално правило на чл. 309 от ЗСВ предвид тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, ВСС е определил дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 15 % за срок от една година". Дисциплинарното наказание е наложено от дисциплинарно наказващия орган в законово очертаните рамки, като правото на свободна преценка при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание е упражнено в съответствие с целта на закона. Подадената жалба срещу административния акт е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед на гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,