Решение № 6814 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9209/2019 г.

Решение № 6814 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9209/2019 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Г. Купандолски – Гришасмил" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, п. к. 2600, ул. "Метоха" № 4, срещу решение № 142/12.06.2019 г., постановено по адм. дело № 34/2019 г. по описа на Административен съд (АдмС) – Кюстендил. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на търговеца срещу отказ на изпълнителния директор на Агенция по заетостта (А3/Агенцията), обективиран в писмо № ДОб-ВЗЛ-08-01-194-12/12.06.2018 г., да изплати сума в размер на 29 070. 00 лева, представляваща 85 % от стойността на 19 бр. ваучери за обучение по професионална квалификация за трета степен по професия "Техник по транспортна техника", специалност "Автотранспортна техника", по искане за плащане с рег. №ДОб-ВЗЛ-08-01-194-9/20.03.2018 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 219, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразно постановен отказ за изплащане стойността на ваучери за успешно завършилите обучението представители на целевата група. Развива съображения, че доколкото обжалваният административен акт е постановен във връзка със сключено между жалбоподателя и Агенция по заетостта Споразумение № ДОб-2-3#/07.11.2016 г, което подлежи на съдебен контрол, то производството по отношение всички постановени в негово изпълнение актове е допустимо. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е отказал извършването на проверка за законосъобразността на писмо ДОб-2-3#23/05.04.2018 г, с което е прекратено действието на сключеното споразумение. Съдът е следвало да се произнесе по оспорването му, т. к. същото е предявено в законоустановения срок. В съдържанието на писмото липсва законоустановения, с нормата на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК, реквизит и поради това за него е приложимо предписанието на чл. 140 АПК. Касаторът счита за необоснован извода на първоинстанционния съд за липса на възражения срещу законосъобразността му, като въпросът относно действителността, респ. правните последици на това волеизявление, се явява преюдициален по отношение фактическото основание за издаване на обжалвания акт. Доколкото касаторът счита, че и Споразумение № ДОб-2-3#/07.11.2016 г. е следвало да бъде разгледано по отношение на неговата законосъобразност в първоинстанционното производство, в жалбата излага съображенията си относно пороците на съобщението за прекратяването му, като в тази връзка намира извода на съда за наличие на фактическо основание за прекратяването за необоснован. Позовава се на нарушения на процедурата по съставянето на констативния протокол, като поддържа, че в противоречие на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Споразумението, протоколът не е подписан от свидетел; не е проведена втора проверка от служителите на Агенцията по заетостта, както и такава от отдел "Верификация", след одобрение от директора на ГД ЕФМП, в съответствие с изричните изисквания на приетата от Агенцията Процедура по прекратяване на сключено споразумение между одобрен доставчик на обучение. Твърди, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по гореизложените нарушения на процедурата. Посочва, че противно на събраните по делото писмени доказателства – присъствени листове, протоколи № 2/25.08.2017 г., № 259/22.02.2018 г., № 145/30.11.2017 г., № 34/26.09.2017 г. и др., първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице виновно неизпълнение от страна на ДОб, т. к. цитираните документи доказват, че обучението е проведено. Счита, че при продължителност на процесното обучение от 960 часа за 6 месеца, констатирането на един случай на непровеждане не води до извод, че извършеното прекратяване е правилно. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е разгледал общо, "ан блок", нарушенията по 11 на брой курса, поради което се явява недопустимо, констатирани отсъствия на курсисти от други обучения да се приемат за "констатирани несъответствия", както е отразено в обжалваното решение. Излага твърдения, че съдът е постановил незаконосъобразно решение, т. к. не е обсъдил основанията по чл. 11, ал. 3 ПМС 280/2015 г., а е възприел изцяло изложеното от административния орган, без да изложи мотиви за това. Съдът необосновано и в противоречие на събраните по делото писмени доказателства е приел за извършено твърдяното нарушение. Дори в хипотезата на допуснато нарушение, последното се явява незначително (констатирани са само два случая на непровеждане на обучение) и при констатирането му служителите на Агенцията по заетостта е следвало да приложат друг ред, вместо прекратяването, а именно - да предоставят срок за отстраняване. Касаторът счита, че споразумението е запазило правното си действие и към момента, тъй като съобщението за прекратяването сочи по-скоро на намерение, което не е реализирано. Оспорва, твърдяното неизпълнение, доколкото, лицата, получили ваучери и започнали обучение, са задължени да присъстват на 80% от учебните занятия и същите са завършили успешно курса чрез полагане на финален изпит и са получили диплом. Касационният жалбоподател твърди, че съдът е сезиран с жалба, в която са изложени аргументи, обвързващи го да разгледа и действието на споразумението, а в решението липсва такова произнасяне. Доколкото този въпрос е с преюдициално значение счита, че необсъждайки го, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Намира, че АдмС Кюстендил е ограничил правото му на защита, т. к. не е изяснил всички факти и обстоятелства по извършените проверки и констатираното неизпълнение на задълженията към АЗ, а по отношение на тях е възприел единствено изводите на административния орган. По отношение административния акт, мотивира теза за незаконосъобразност с твърдения за липса на посочени конкретно фактически и правни основания за издаването му, както и липса на съответствие между тях. Поддържа, че актът единствено съобщава за наличието на подробна информация относно основанието за отказ, дадена в писмото от 05.04.2018 г., и по този начин не е конкретизирано кои са вменените нарушения на бенефициера и в какво се изразяват те, както и не става ясно във връзка с кои точно обучения е постановеното волеизявление. Акцентира, че актът е процесуално незаконосъобразен, т. к. в съдържанието му не е посочен срокът за обжалване (чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК). Сочи още, че разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Постановление № 280 на МС от 15.10.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетна ос 1 по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. (ПМС № 280/2015 г.) не предвижда отказ от плащане в случай на едностранно прекратяване на договор, още повече, че такова не е налице по изложените аргументи и това представлява основание за незаконосъобразност на акта. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. С. Марушкина от Адвокатска колегия – Благоевград. Ответникът – изпълнителен директор на Агенцията по заетостта, в писмен отговор, чрез процесуален представител Х. Аргирова, оспорва подадената касационна жалба. Счита, че съдът правилно се е произнесъл единствено по законосъобразността на оспорения отказ. Произнасянето по законосъобразността на отказа води до законосъобразност на действията по прекратяване на споразумението. Излага, че всички доводи по отношение на липса на описаните нарушения са предмет на оспорване на уведомлението за прекратяване на споразумението, което не е реализирано и съответно същото е влязло в сила и е резултирало с оспорения в настоящото производство отказ при условията на обвързана компетентност. Моли съда да остави в сила обжалваното решение Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: На 07.11.2016 г., на основание чл. 7, ал. 2 ПМС № 280/2015 г, прието във връзка с изпълнение на Проект № BG05 M90 P001-1. 016 "Ваучери за заети лица" по Приоритетна ос 1 "Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места", изпълнителният директор на Агенцията по заетостта в качеството му на представляващ АЗ - бенефициер по смисъла на ЗУСЕСИФ, е сключил Споразумение № ДОб-2-3#1 с ЕТ "Г. Купандолски – Гришасмил - лице от изготвения списък на отговарящите на условията по чл. 9 ПМС № 280/2015 г. доставчици на обучение, достъпен на адрес: https: //www. az. government. bg/bg/pages/dostavchik-na-obuchebie-ophrd-2014 - 2020/. Реализацията на предвидените по проекта обучения се осъществява чрез предоставяне на поименни ваучери на лицата от целевата група – тези, които имат сключен трудов договор с предприятие извън държавната администрация и притежават средна или по-ниска степен на образование, като Агенцията изплаща 85 % от конкретно посочената сума в съответствие с номиналната стойност на ваучера. В раздел V от споразумението са предвидени условията за прекратяване на споразумението, като в чл. 5, ал. 1, т. 2 изрично е уредена възможността за едностранно прекратяване от страна на възложителя при неизпълнение на задълженията на ДОб, в който случай прекратяването настъпва от датата на получаване на писменото предизвестие. В раздел ІV, чл. 4, ал. 3 са регламентирани основанията, при които доставчикът на обучение няма право да получи стойността на ваучерите, сред които са случаите, когато същият не е изпълнил задълженията си (т. 1). Съгласно раздел VІ неразделна част от споразумението са Общите условия, в които чл. 6, т. 6. 1 предвижда, че доставчикът няма право да получи паричната равностойност на номинала на ваучера, когато не е изпълнил някое от задълженията по Споразумението. В чл. 5, т. 5. 1 от Общите условия към Споразумението, наименуван "Разплащане с ваучери", е записано правото на ДОб да поиска плащане на ваучери от възложителя само след окончателно приключване на обучението на лицата – приносители на ваучерите, включително при едностранно прекратяване на Споразумението без предизвестие, с изключение на случаите по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 7, Раздел V от Споразумението. Раздел II от "Процедура по прекратяване на сключено споразумение между одобрен доставчик на обучение и Агенцията по заетостта", утвърдена от изпълнителния директор на Агенцията (Процедурата), наречен "Предприемане на действия по прекратяване на Споразумение с ДОб в случаите по чл. 5, ал. 1, т. 2", установява редът за извършване на проверки от възложителя. Безспорно установено е по делото, че на 15.02.2018 г. служители от Агенцията по заетостта, са извършили проверка на място в гр. Дупница по отношение провежданото обучение по "ПК – Техник по транспортна техника/Автотранспортна техника – 3 СПК" през периода 25.08.2017 г. – 22.02.2018 г., при която са установили, че обучение не се провежда, както и че не са открити, както обучаваните 19 лица, така и преподавателя. Описаните обстоятелства са отразени в съставения Констативен протокол № 22/15.02.2018 г, изпратен на ДОб с писмо от 16.02.2018 г, като на последния е предоставен срок за даване на обяснения във връзка с констатираното нарушение. С писмо изх. № 1/27.02.2018 г. ДОб е уведомил АЗ, че занятието не е проведено поради здравословен проблем на преподавателя, за което курсистите са уведомени и са пожелали да имат отсъствия за деня. На 04.04.2018 г. във връзка с изпълнение на Проект № BG05 M90 P001-1. 016 е издадена Докладна записка с рег. № 30-00-19648/04.04.2018 г. от главния директор на ГД "ЕФМП" на АЗ, с адресат изпълнителния директор на АЗ, в която подробно са описани констатираните нарушения на ДОб при провеждане на курсове за обучение по 14 различни договори. В т. 2, касаеща процесния договор № ДОБ-ВЗЛ-08-01-194, курс № 801-0800-17-92004, в НБД (827 от платформата), са посочени обстоятелствата във връзка с нарушенията по Констативен протокол № 22/15.02.2018 г. В документа е посочено, че на 12.03.2018 г. в АЗ е депозирано писмо рег. № 30-08-13871 от ДРСЗ Благоевград във връзка с контролната дейност на дирекцията през периода 24.10.2017 г. – 08.03.2018 г., в чиито обхват попадат и обученията от ЕТ, като е изготвен и доклад от началник сектор "Верификация" – Благоевград за констатирани нередности по време на проверките на същия ДОб. Взети са предвид и две заявления от Т. Костадинова лично и като представител на сина й с оплакване, че ЕТ води лицата като редовни посетители на обученията, което не отговаря на истината. На 05.04.2018 г. с писмо с рег. № ДОб-2-3#23 Агенцията по заетостта прекратява едностранно Споразумение №ДОб-2-3#1/07.11.2016 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от същото, поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на ЕТ "Г. Купандолски – Гришасмил". Уведомлението за прекратяване на споразумението е получено на 28.05.2018 г. На 20.03.2018 г. ЕТ "Г. Купандолски – Гришасмил" депозира искане за плащане с рег. №ДОб-ВЗЛ-08-01-194-9/20.03.2018 г за извършено обучение срещу ваучери по операция BG05 M90 P001-1. 16 "Ваучери за заети лица" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. На 12.06.2018 г. е издаден обжалваният отказ, обективиран в писмо рег. №ДОб-ВЗЛ-08-01-194-12/12.06.2018 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, да изплати сумата в размер на 29 070, 00 лв., представляваща 85% от стойността на 19 броя ваучери за обучение по професионална квалификация за трета степен по професия "Техник по транспортна техника", специалност "Автотранспортна техника", по искане за плащане с рег. №ДОб-ВЗЛ-08-01-194-9/20.03.2018 г. Органът е посочил, че сумата в размер на 29 070, 00 лева няма да бъде възстановена, т. к. сключеното Споразумение № ДОБ-2-3#1/07.11.2016 г. е прекратено едностранно поради констатирани нарушения на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от същото, считано от 28.05.2018 г. Въз основа на установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният отказ на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, обективиран в писмо №ДОб-ВЗЛ-08-01-194-12/12.06.2018 г, представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и с съответствие с целта му. При преценка компетентността на административния орган - издател на акта, съдът е съобразил, че между Агенция по заетостта от една страна, и Министерството на трудовата и социална политика, от друга, са налице правоотношения по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна помощ, в резултат на които е сключен административен договор (проект) по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗУСЕСИФ. В изпълнение на задължението си, изведено per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ЗУСЕСИФ и в съответствие с приложимите норми на ПМС 280/2015 г., Агенцията по заетостта е сключила с жалбоподателя Споразумение № ДОб-2-3#-1/07.11.2016 г. При съблюдаване нормите на чл. 11, ал. 1 ПМС № 280/2015 г., във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 23 Устройствения правилник на Агенцията и при съобразяване с изготвената съдебно – графологическа експертиза съдът е достигнал до извода, че обжалваният акт е подписан от компетентен орган - изпълнителният директор на Агенцията по заетостта – към онзи момент лицето Д. Николов. При издаване на отказа са спазени и изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК за форма на акта. Същият съдържа реквизитите по закон и е мотивиран, доколкото изложените фактически обстоятелства кореспондират с правното основание, като липсата на реквизита по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК не се отразява на законосъобразността на акта, тъй като правото на защита на жалбоподателя не е възпрепятствано и е реализирано чрез подаването на жалбата. Съдът е посочил, че са спазени и разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Органът е изяснил всички релевантни за плащането фактически обстоятелства, основани на допустими писмени доказателства и е постановил отказ след изтичане на срока за оспорване на уведомлението, имащо характер на индивидуален административен акт с утежняващ за адресата характер. Съдът е приел, че отказът е постановен в съответствие с материалния закон. Законосъобразно е отказано плащане, поради прекратено споразумение на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от последното - виновно неизпълнение на задълженията от страна на доставчика на обучение, изразяващо се в непровеждане на обучения за придобиване на професионална квалификация в пълен обем. Решаващият състав е изложил, че и актът, с който е прекратено споразумението, и отказът за плащане имат характер на индивидуални административни актове, тъй като пораждат различни правни последици в правната сфера на доставчика на обучение на различен етап от провежданата процедура. С влизане в сила на уведомлението за едностранно прекратяване на Споразумение №ДОб-2-3#1/07.11.2016 г., обективирано в писмо рег. №ДОб-2-3#23/05.04.2018 г., са преклудирани всички доводи по отношение законосъобразността на прекратяването. Основанието за прекратяване на Споразумението попада сред тези, при които плащане не се дължи. То е законосъобразно, доколкото е уговорено между страните съгласно чл. 7, ал. 8 във вр. с ал. 7 от ПМС № 280/2015 г. В този смисъл съдът е приел, че постановеният отказ за плащане от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е издаден във връзка с влезлия в сила акт за едностранно прекратяване на споразумението. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспореният пред съда акт на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е издаден във връзка с изпълнението на договор за безвъзмездна финансова помощ, сключен между Агенцията по заетостта и Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г. " по проект BG05 M90 P001-1. 016 "Ваучери за заети лица". Договорът е сключен въз основа на процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на Агенцията по заетостта по смисъла на чл. 43, ал. 1 ЗУСЕСИФ, а конкретните бенефициери на помощта са определени въз основа на регламентирани в договора критерии. В съответствие с условията на проекта заети лица, отговарящи на определените изисквания, могат да придобият нови или да разширят знанията и уменията си чрез придобиване на квалификация и ключови умения като Агенцията по заетостта изплаща 85% от стойността на обучението, а заетото лице съфинансира 15%. За финансирането от Агенцията по заетостта се издава ваучер в размер на конкретно посочена сума, представляваща стойността на обучението в зависимост от неговия вид. Доколкото конкретната фактическа и правна рамка касае дейност, състояща се в предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетна ос 1 по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г, то приложима за нея е регламентацията, специално предвидена в Постановление № 280 на МС от 15.10.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетна ос 1 по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. (ПМС № 280/2015 г.). Процедурата по одобряване на доставчик, който да подпомогне бенефициера по смисъла на чл. 48, ал. 2 ЗУСЕСИФ, вр. с чл. 49 ЗУСЕСИФ, е посочена в чл. 7 ПМС № 280/2015 г. Предвижда се доставчиците на обучение, включени в списъка, одобрен от изпълнителния директор на Агенция по заетостта, чиито заявления са одобрени, да подписват споразумение с Агенцията по заетостта по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице, като споразуменията се подписват от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или от упълномощено/упълномощени от него длъжностно лице/длъжностни лица. Същият представлява и правното основание на сключеното между Агенцията и касатора споразумение от 07.11.2016 г. Регламентацията на правоотношенията, възникнали между Агенцията от една страна, и доставчикът на обучение по смисъла на чл. 7 ПМС 280/2015 г. от друга, се съдържа в разпоредбите на постановлението, а за неуредените случаи или такива, при които нормативният акт е предоставил изрично правомощия да бъдат уреждани допълнително – в постигнатото споразумение, както и Общите условия към него. Първоинстанционният съд е направил точен анализ на тези правила и е достигнал до правилния извод, че споразумението е прекратено на 28.05.2018 г., с получаване на писмото от 05.04.2018 г. Съгласно чл. 5. 1. от Общите условия към Споразумението, доставчикът на обучение има право да поиска плащане на ваучери от възложителя, само след окончателно и успешно приключване на обучението на лицата – приносители на ваучерите, включително и при едностранно прекратяване на споразумението без предизвестие, с изключение на случаите на чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 7, Раздел V от Споразумението. Чл. 6.1.1 от Общите условия определя, че доставчикът няма право да получи паричната равностойност на номинала на ваучера, когато не е изпълнил някое от задълженията по Споразумението. В конкретния случай е отказано плащане поради прекратено Споразумение на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 – виновно неизпълнение от страна на доставчика, изразяващо се непровеждане на обучения за придобиване на професионална квалификация в пълен обем. Следователно отказът е законосъобразен, тъй като основанието за прекратяване на Споразумението попада сред тези, при които плащане не се дължи. Спорът по делото пред първоинстанционния съд е относно законосъобразността на писмото, с което е постановен отказ за изплащане на сумата 29 070 лева, при преценка наличието на валидно прекратено споразумение към този момент, доколкото същото обстоятелство представлява материалноправна предпоставка за постановяване на отказа. С оглед този предмет, съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е обсъдил законосъобразността на писмото за прекратяване на споразумението и няма диспозитив по него. Всички твърдения за липса на реквизити по чл. 57 АПК в писмото от 05.04.2018 г и за пропуски в установения ред за прекратяване са извън предмета на доказване и преценка от съда по настоящия спор. Правилен е изводът на съда, че обжалваният административен акт е законосъобразен. Административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая съгласно чл. 35 АПК и ги е включил в съдържанието на административния акт. Правното основание, което дава право на органа да откаже изплащане стойността на ваучерите е чл. 5. 1. от Общите условия (при едностранно прекратяване на споразумението) е посочено изрично. Органът е мотивирал отказа си с уведомително писмо от 05.04.2018 г., получено от доставчика на обучение на 28.05.2018 г., в което подробно са изложени констатираните нарушения, касаещи самото прекратяване. Преценката на допуснатите нарушения, обосновали прекратяването, се отнасят до писмото от 05.04.2018 г., а не отказът за плащане, базиран на него, поради което е неоснователно твърдението на касатора, че обжалваният акт е незаконосъобразен с оглед липсата на точно изложение на допуснатите нарушения. Неоснователно е твърдението, че към датата на издаване на отказа за плащане, прекратяването не е било факт. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Споразумението, уведомяването на съконтрахента - бенефициер (с получаване на писмото), съставлява правопрекратяващ споразумението факт. Правилна е преценката на първоинстанционния съд и относно законосъобразността на формата на волеизявлението, обективирано в оспорения отказ. Правилен е и изводът на съда, че липсата на реквизитът по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК се санира с приложението на императивното правило на чл. 140 АПК. Съдът е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал изводите си върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. Правните изводи за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт са направени след анализ на всички доказателства, при вярно установена фактическа обстановка и правилно приложение на законовите разпоредби. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не се допуснати твърдените нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни, поради което последното следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение