Решение № 2079 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8489/2019 г.

Решение № 2079 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8489/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Стефанов срещу решение № 226/13.06.2019 г., постановено по адм. дело № 45/2019 г. по описа на Административен съд – Добрич (АС-Добрич). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и при съществено процесуално нарушение - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са твърдения относно допуснати нарушения при издаване на оспорената пред първата инстанция заповед, които не са отчетени от АС-Добрич. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и в писмена защита. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Добрич (ОДМВР-Добрич), редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 226/13.06.2019 г., постановено по адм. дело № 45/2019 г. по описа на АС – Добрич е отхвърлена жалбата на С. Стефанов против Заповед № 357 з-50/07.01.2019 г. на директора на ОДМВР–Добрич, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав по процесуално допустимо оспорване, подадено в срок от заинтересовано лице срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. Фактическите и правни изводи на първата инстанция са обосновани със събраните по делото доказателства, които са подробно анализирани и преценени в тяхната цялост, от които законосъобразно АС-Добрич е достигнал до извод, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед. Правните изводи в обжалваното съдебно решение относно квалификацията на действията на С. Стефанов, които са установени по категоричен начин, кореспондират с трайната практика по приложение на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, според която държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В случая АС-Добрич въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че младши инспектор С. Стефанов в качеството си на старши полицай, водач на патрулен автомобил в група "Охранителна полиция" при Районно управление на МВР Каварна на 14.04.2018 г. около 14, 00 часа пред Гостилница за бързо хранене "Стони" в гр. Каварна е предупредил А. Ангелов, чрез майка му Т. Иванова, да се укрие, защото е издирван. Това деяние е квалифицирано като деяние, несъвместимо с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата и тежко нарушение на служебната дисциплина, независимо от обстоятелството, че същото поведение се разследва и по наказателноправен ред за установяване дали съставлява престъпление. Обосновано АС-Добрич е приел, че с отправяне на предупреждение към издирвано лице с цел то да се укрие, служителят е нарушил правилата по т. 13, т. 15, т. 19, т. 20, т. 71 и т. 75 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР, а именно нарушил е изискванията да действа в съответствие със закона при изпълнението на служебните си задължения; да бъде лоялен към институцията на МВР и към колегите си; да съобразява законността на предприеманите действия; да пази доброто име на институцията; да има поведение, насърчаващо гражданите да спазват закона; да не разгласява пред други лица служебната информация, с която разполага и да не я използва с користна цел. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд е обосновал неправилен извод относно спазването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР при издаване на оспорената заповед. Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Административният съд е разгледал съдържанието на оспорената пред него заповед, в резултат на което е достигнал до законосъобразен правен извод, че то съответства на нормативното изискване, въведено в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Не е налице бланкетност при описанието на деянието, което е фактическо основание за налагане на дисциплинарното наказание, нито неточност при неговата правна квалификация чрез позоваване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които са цитирани с пълното им съдържание. Твърдението в касационната жалба, че дисциплинарнонаказващият орган не е приел обясненията на С. Стефанов не кореспондират с приетите по делото доказателства, които са обсъдени и анализирани от първата инстанция. Обосновано АС-Добрич е приел въз основа на протокол (л. 17 от делото), че директорът на ОДМВР-Добрич е изслушал устните обяснения на служителя на 03.01.2019 г. т. е. след изготвяне на обобщената справка и становището на дисциплинарноразследващия орган и преди издаване на оспорената заповед. Според чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В случая действително не са представени писмени обяснения от С. Стефанов до дисциплинарно наказващия орган, а такива са изготвени само до дисциплинарно разследващия орган (който е събрал поисканите с тях доказателства и ги е обсъдил в становището си), но хипотезата на правната норма поставя изискването за приемане на писмени обяснения като алтернатива на изслушването, каквото в случая е проведено. Правилен е и решаващият извод на АС-Добрич относно установяването по несъмнен начин на фактите, описани в оспорената заповед. При правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса първоинстанционният съд е приел за установено, че е доказано по несъмнен начин извършването на деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание. В дисциплинарното производство са събрани достатъчно доказателства за всички относими факти като не е налице процесуално нарушение в приобщаването на доказателства, събрани в други производства, а в случая са снети отделни обяснения от дисциплинарно разследващия орган от лицата, които са преки свидетели на поведението на С. Стефанов на 14.04.2018 г. Правилен и в съответствие със закона и установената съдебна е изводът за спазване на срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. В съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е установил фактическата обстановка по спора и е достигнал до правилни правни изводи. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. На основание чл. 220 от АПК касационната инстанция следва да извърши проверка за спазването на материалния закон според установените от първата инстанция факти. В случая фактическата обстановка по спора е установена при правилно разпределение на доказателствената тежест и въз основа на правилен анализ на всички събрани по делото доказателства, поради което съдебното решение е обосновано. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед поради липса на основанията по чл. 146 от АПК. В касационната жалба не е конкретизирано твърдението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила като основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид на изложеното, оспореното решение като постановено при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не е направила разноски и не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение