Решение № 8036 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2052/2020 г.

Решение № 8036 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2052/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Д. – Д. М.", представлявано от Д. М., чрез пълномощника адв. М. Кънова срещу решение № 12/07.01.2020 г., постановено по адм. дело № 924/2019 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу заповед № 10456/27.05.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Велико Търново при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин за обувки в гр. Плевен, ул. "Васил Априлов" № 28 за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По същество в касационната жалба се излагат възражения за незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ, идентични с наведените в първоинстанционната жалба. Основното оплакване в касационната жалба касае предпоставките за допускане предварителното изпълнение на заповедта, визирани в чл. 60 АПК. На следващо място, според жалбоподателя в оспорения акт бланкетно са посочени основанията за издаването му, като в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК не се излагат и мотиви относно продължителността на срока, за който се налага, което препятства възможността да се установи дали актът е издаден в съответствие с целта на закона. В тази връзка счита, че съдът неоснователно и неправилно не е намалил определения от административния орган срок. Излага доводи за издаване на заповедта в несъответствие с предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго, с което се уважи жалбата като основателна. При условията на евентуалност се иска изменение на издадената заповед, като се намали срокът на наложената принудителна административна мярка. С допълнителна молба представя решение № 71/30.01.2020 г., постановено по к. а. н. д. № 1288/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е оставено в сила решение № 686/14.10.2019 г., постановено по а. н. д. № 1871/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен, с което е изменено наказателно постановление № 444064-F489749/25.06.2019 г., издадено от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Велико Търново при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Прилага платежно нареждане за внесена сума в размер на 500 лв. по сметка на ТД на НАП – Плевен. Ответникът по касационната жалба началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Велико Търново при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител ст. юриск. Н. Младенова в представен по делото писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на съда като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на ЕТ "Д. – Д. М." срещу заповедта за наложената принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект – магазин за обувки в гр. Плевен, ул. "Васил Априлов" № 28 за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС", първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден в установената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Според състава не съставлява съществено нарушение на формата на акта алтернативно посоченото в него, че подлежи на обжалване пред същия орган, издал заповедта, тъй като в случая търговецът е упражнил в срок правото си на жалба против заповедта и по административен ред, и по съдебен ред и жалбите му са били разгледани по същество. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи нарушение, което именно е мотивирало фактически прилагането на процесната ПАМ. Освен неиздаването на фискална касова бе лежка за извършената в търговския обект продажба, проверяващите органи са констатирали и описали в протокола от проверката наличие на касова разлика между наличните парични средства в касата и тези, отчетени във ФУ, като установената разлика е в размер на 297, 30 лева, което според съда е допълнителен фактически мотив за прилагане на ПАМ, тъй като последното е индиция за неотчитане на всички продажби в търговския обект чрез фискално устройство. Съдът е приел, че съставянето на наказателно постановление има самостоятелен характер и не е правно обвързано с прилагането на принудителна административна мярка. За неоснователни съдът е приел и наведените от жалбоподателя доводи за липсата на мотиви в оспорената заповед по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. За съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът обоснова извод, че същият е издаден в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и при наличието на визираните в чл. 186 и чл. 187 ЗДДС предпоставки. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. задължават всяко лице, което извършва продажби на стоки или услуги във или от търговски обект да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от кочан. Издаването на такъв документ е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект при продажба на стока и/или услуга, респ. получаване на плащане. Неизпълнението на нормативното задължение правилно е определено от административния орган като нарушаване на държавен интерес, а в случая това означава, че търговецът не е отчитал приходи и по този начин е целял отклонение от данъчно облагане. Нарушението безспорно е установено предвид, че приходният орган на 24.05.2019 г. в 13. 40 часа при извършена проверка в магазин за обувки в гр. Плевен е извършил контролна покупка на един чифт дамски маратонки на стойност 28 лв., за която не е издадена фискална касова бележка от монтирано в търговския обект фискално устройство, модел Tremol ZM-KL, ИН на ФУ: ZK068736 и ФП № 50150987, нито ръчна касова бележка от кочан. Установено е също така, че след легитимацията на органа по приходите е отпечатан КЛЕН от 24.05.2019 г. и контролната продажба не е отразена. Както правилно сочи и решаващият състав, установеното наличие на положителна разлика в касовата и фактическата наличност в размер на 297, 30 лв. е индиция за създадена организация в обекта при покупки на стоки да не се издават фискални касови бележки. Съдът правилно е установил фактическата обстановка, по която касационният жалбоподател не спори, вкл. за извършеното от него нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. В касационната жалба в голямата си част оплакванията са свързани с допускането на предварителното изпълнение на заповедта за принудителната административна мярка, което е неотносимо към оспорването по същество на заповедта. Тук следва да се отбележи, че в процесната заповед не е инкорпорирано разпореждане за допускане на предварително й изпълнение. По този въпрос има и изрично произнасяне на първоинстанционния съд с определение № 1528/09.08.2019 г., постановено по същото дело (л. 34 от делото). Неотносими към спора са и допълнително представените решение № 71/30.01.2020 г., постановено по к. а. н. д. № 1288/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен и платежно нареждане от 03.02.2020 г. Налагането на принудителна административна мярка не е обвързано с образуването на административнонаказателно производство. Двете производства са самостоятелни и не е налице преюдициалност на административнонаказателното производство спрямо това за налагане на принудителна административна мярка. Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Прекратяване действието на наложената мярка зависи от проявена от страната активност и изпълнение на наложената административна санкция, но посочените обстоятелства са ирелевантни при преценката за законосъобразността на заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Относно срока за запечатване на търговския от данните по делото се установява, че приходният орган е изложил мотиви относно посочения в заповедта срок – 14 дни, като изрично е отразил в оспорената заповед, че при преценката за този срок се вземат предвид тежестта на нарушението и последиците от него, както и вида и характера на търговската дейност. Макар и лаконични налице са мотиви относно срока, който е 14 дни, а съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС максималният срок, който може да се наложи е 30 дни. Срокът, приет от приходния орган е определен в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган, а и не е налице липса на мотиви, както е прието в обжалваното решение. В тази връзка, неоснователно е искането на касатора срокът на действие на мярката да бъде намален. Законът не предоставя на съда правомощие да се произнесе вместо органа по приходите, като измени административния акт и определи по-кратък срок на наложената принудителна мярка. В този смисъл са решения по адм. дела № 2616/2019 г., и № 3490/2018 г. на ВАС, Първо отделение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице соченото в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника по касация в депозирания по делото писмен отговор, на същия следва да се присъди юрисконсултско възнагарждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК в размер на 100 лв. за настоящата инстанция. Искането на ответника за присъждане на разноски за първата инстанция е неоснователно. Видно от решение № 12/07.01.2020 г., постановено по адм. дело № 924/2019 г. по описа на Административен съд - Плевен, съдът е присъдил разноски в полза на приходните органи за проведеното пред него съдебно производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение