Решение № 16156 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5277/2017 г.

Решение № 16156 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5277/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 10 от 29.03.2017 г., постановено по административно дело № 638/2015 г. на Административен съд– Р. (АС Р.) в частта, в която НАП е осъдена да заплати на Н. Г. сумата от 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.

Касационният жалбоподател счита решението в неговата обжалвана част за недопустимо и евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК.

Визира, че ищецът като едноличен собственик на "МБ професионалист" ЕООД не е адресат на ревизионните актове срещу дружеството, поради което не е активно легитимиран да предявява процесния иск.

На второ място счита, че искът е погасен по давност, тъй като от момента на настъпване на вредата са изтекли повече от 5 години.

На следващо място намира решението за незаконосъобразно и необосновано, тъй като не са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно пряка причинна връзка между нищожните актове, издадени срещу търговското дружество "МВ Професионал" ЕООД и неимуществените вреди, претендирани от неговия собственик. Намира, че изпълнението на РА е въз основа на влезли в сила постановления за налагане на ПНОМ и разпореждания за изпълнение, които са отделни индивидуални адм. актове. Изложени са съображения, че състоянието на ищеца е в резултат на множество стресови ситуации, както и неговото поведение.

Моли да се обезсили решението на АС Р. или алтернативно да се отмени в обжалваната част.

Касационният жалбоподател Национална агенция за приходите, в съдебно заседание, чрез главен юрисконсулт Миланова поддържа касационната жалба и моли същата да се уважи. Счита, че претендираните неимуществените вреди не са в причинно- следствена връзка с обявените за нищожни административни актове. Подробни доводи са развити в представената писмена защита.

Ответникът Н. Г. в подадена молба от 09.11.2018 г. на пълномощника адв. В. Минчева от АК Р. оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна и да се потвърди решението на АС Р. като правилно и законосъобразно.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна и същото следва да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд– Р., е образувано по искова молба на Н. Г. с претенция НАП да бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., изразяващи се чувство за безсилие и онеправданост от институционалния тормоз, упражняван от НАП; злепоставяне пред обществото, пред близки и познати; стрес, притеснение и загуба на самочувствие; срив на доверието в националните институции; лишаване от доходи и други средства за живот. Изложено е твърдение, че вредите са претърпени от ищеца в резултат на нищожни административни актове – Ревизионен акт № 180800296/04.07.2008 г. и Ревизионен акт № 180800511/02.12.2008 г. на ТД на НАП гр. Р., както и от наложените обезпечителни мерки и тяхното реализиране.

С обжалвания съдебен акт Решение № 10 от 29.03.2017 г., постановено по адм. дело № 638/2015 г. на Административен съд– Р. е ОСЪДЕНА Национална агенция за приходите да заплати на Н. Г. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, за периода от 04.07.2008 г. до 16.10.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.10.2014 г. до окончателното й изплащане, в резултат на незаконни административни актове – Ревизионен акт № 180800296/04.07.2008 г. и Ревизионен акт № 180800511/02.12.2008 г. на ТД на НАП гр. Р., обявени за нищожни с влязло в законна сила съдебно решение и е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата до пълния му предявен размер от 40 000 лева.

На следващо място е ОСЪДЕНА Национална агенция за приходите, да заплати на Н. Г. сумата в размер на 994, 50 лв. (деветстотин деветдесет и четири лева и петдесет стотинки), представляваща направени по делото разноски.

Първоинстанционният съд за да достигне до този резултат приема, че са налице и трите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата.

Прието е, че исковата претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че Ревизионен акт № 180800296/04.07.2008 г. и част от Ревизионен акт № 180800511/02.12.2008 г. на ТД на НАП гр. Р., са обявени за нищожни по съдебен ред, а именно с Решение № 12118/16.10.2009 г., постановено по административно дело № 5989/2009 г. по описа на Върховния административен съд, І отделение и Решение № 401/11.01.2011 г. по адм. дело № 6182/2010 г. на ВАС, І отделение. С това приема, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ само по отношение на обявените за нищожни два административни акта.

Приема, че разгледан по същество, така очертаният допустим иск се явява частично основателен. Изложени са съображения, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието и на останалите предвидени в закона материални предпоставки. Приема, че всички събрани в хода на производството доказателства еднозначно сочат, че издаването на процесните нищожни РА, което е наложило налагане на обезпечителни мерки и последващото им изпълнение, включително в допустимата от закона хипотеза преди ревизионните актове да са влезли в сила, е причинило на ищеца негативни емоции– стрес, разочарование, тревожност, чувство на несигурност, безсилие, загуба на вяра в институциите, разстройство на съня, чувство за отчужденост.

Намира, че в случая налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните актове и настъпилата вреда.

Решаващия съд смята, че на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 10 000 лева, който ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди от нищожните административни актове на приходната администрация, като искът до размер на 40 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Намира за основателна и претенцията на ищеца обезщетението, да се присъди ведно със законната лихва, считано от 16.10.2014 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното й изплащане.

Решение № 10 от 29.03.2017 г., постановено по административно дело № 638/2015 г. на Административен съд– Р. в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева НЕ Е ОБЖАЛВАНО, влязло е в сила и съответно не предмет на настоящото съдебно производство.

Решението в осъдителните части е НЕПРАВИЛНО.

Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, заключението на медицинската експертиза, становищата и приложимата правна уредба.

Необосновано касационният жалбоподател намира, че ищецът като собственик на "МБ професионалист" ЕООД не е адресат на ревизионните актове срещу дружеството, поради което не е активно легитимиран да води настоящия процес. О. правно организационната форма на дружеството, правилно адм. съд приема, че предвид чл. 204 АПК искът е процесуално допустим и подлежи на разглеждане и преценка доколко са налице всички предпоставки за наличието на отговорността на ответника.

Неоснователно касационният жалбоподател счита, че искът е погасен по давност, тъй като от момента на настъпване на вредата са изтекли повече от 5 години. Правилно адм. счита, че след постановяването на решенията на съда, в които ревизионните актове са обявени за нищожни започва да тече и общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД за предявяване на иск по чл. 1 ЗОДОВ, чието единствено изискване е наличието на отменен административен акт или както е в конкретния случай– нищожен административен акт.

В конкретния случай нищожността на двата ревизионни акта е обявена съответно на 16.10.2009 г. и 11.01.2010 г. Исковата молба е подадена пред Окръжен съд – Р. на 16.10.2014 г., поради което не е налице изтекла погасителна давност.

В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен акт, издаден в резултат на административна дейност. Безспорно по делото се доказват незаконосъобразни административни актове, отменени по надлежния ред с влезли в сила съдебни решения, поради което обосновано съдът е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт.

1. След анализ на доказателствата по делото, съдът е направил неправилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и необосновано е уважил частично исковата претенция. В случая не са налице всички предпоставки за възникване на право на обезщетение. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен акт, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него- чл. 4 от ЗОДОВ.

1. 2. Основателни са твърденията на касационния жалбоподател НАП С., че не е доказана причинно- следствената връзка между твърдените неимуществени вреди и отменените ревизионни актове. В случая не са налице преки вреди, които да са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат– отменените ревизионни актове и същите не могат да се определят като непосредствени, настъпващи по време и място на увреждането.

1. Исковете се основават на данъчно - ревизионни актове, от които не произтичат сочените в касационната жалба преки неблагоприятни имуществени промени, изразяващи се в налагане на запори върху всички банкови сметки. Налагането на обезпечителна мярка се извършва с отделен акт на данъчните, осигурителните органи или публичния съдебен изпълнител, съгласно приложимите в случая разпоредби на чл. 121 и чл. 195 от Данъчния процесуален кодекс. Съобразно чл. 197 ДОПК този акт подлежи на контрол както по административен, така и по съдебен ред, което в случая не е налице.

Следва обаче да се отбележи, че исковите претенции не се основават на незаконосъобразност на тези актове. Ищецът не установява по делото да е упражнил дадената му от закона възможност да обжалва постановленията за налагане на обезпечителни мерки по чл. 121 ДОПК от 25.07.2018 г., 23.10.2008 г. и от 24.10.2008 г.

Същевременно твърденията за вреди на ищеца се свързват пряко с тези обезпечителни мерки, които обаче не са отменени, като незаконосъобразни и се явяват опосредяващ елемент в административното правоотношение. Това сочи за липса на причинно- следствената връзка между твърдените неимуществени вреди и отменените ревизионни актове

1. Твърдените вреди не могат да се характеризират, като преки и непосредствени и с оглед характеристиките на самото търговско дружество. Анализът на възникналото административно правоотношение със страни НАП и юридическото лице "МБ професионалист" ЕООД също води до извода за липсата на пряка връзка между твърдените вреди и отменените административни актове. Правната сфера на физическото лице, независимо от неговото професионално занятие е ситуирана извън това правоотношение. Същият не е страна в данъчния процес и не е адресат на ревизионните актове.

Ревизионното производство е със страна юридическото лице. При упражняването на стопанска дейност същото действа в качеството на регистриран търговец. Търговското предприятие е съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент- чл. 15 от Търговския закон (ТЗ). Вредите, които търпи търговецът се отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент. Затова и вредите, които търпи търговецът, във връзка със създадените от него търговски отношения, настъпват за търговското предприятие, а не за личността на управителя му.

Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати пряко и непосредствено в негативен аспект от административна дейност. В случая физическото лице необосновано претендира обезщетяване на неимуществени вреди изразяващи се в отрицателни емоции, поради адм. производство на НАП. Несъмнено ревизионното производство засяга имуществото на юридическото лице "МБ професионалист" ЕООД. Това засягане обаче не се отнася пряко до физическото лице, тъй като то е самостоятелно и притежава отделен патримониум. Отговорността на ООД и ЕООД е ограничено до патримониума на юридическото лице- чл. 113 ТЗ. От своя страна физическото лице притежава търговската свобода да участва и в други юридически лица- чл. 65, ал. 2, ал. 3 ТЗ. Връзката на ищеца с ревизионното производство, в което е налице правоотношение между НАП и дружеството не е пряка и непосредствена, а е опосредена от отделни юридически факти, елементи от правния свят на търговеца- чл. 137, чл. 141, ал. 7 ТЗ.

1. В случая не е налице доказана причинена неимуществена вреда, която да е пряка последица от отменения ревизионен акт. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Неправилно административният съд приема, че предвид ангажираните свидетелски показания са доказани, вреди представляващи негативни емоции, напрежение и притеснение, които се явяват пряка и непосредствена последица от отменените административни актове. Няма медицинска документация, от която да е видно настъпила промяна в здравословното състояние на ищеца, настъпила след действието на процесните адм. актове. Представената етапна епикриза установява травматично увреждане от 24.06.2007 г., причинено от падане, което няма връзка с адм. актове. Същата травма е далеч преди ревизионните производства, първото от които е с начало 12.08.2008 г.

1. От свидетелските показания и съдебнопсихологическата експертиза не може да се приеме, че са доказани вреди, които да подлежат на обезвреда. Заключението на изготвената по делото съдебна експертиза не налага друг извод, тъй като е основано на базата на предположения, а не на реално доказани факти.

Освен това не са ангажирани доказателства, че твърдените негативни преживявания, могат да се свържат пряко и обусловено само от оспорените адм. актове, тъй като са настъпили ред събития в личен план- травми, раздели с близки хора. Твърдените от ищеца в исковата молба негативни преживявания, изразяващи се в потиснатост, притеснения, несигурност и безпокойство не могат да се свържат пряко и обусловено от оспорваното на адм. акт.

Не следва да се приема, че съдебно оспорване на административен акт по презумция предполага негативни изживявания. Наличието на съдебен спор, предполага правно очакване и не е свързано задължително с причиняване на емоционален дискомфорт. В административното правоотношение е настъпило бързо положително развитие, тъй като в кратък срок е отменено постановлението за обезпечение от 25.07.2018 г., с което са наложени запори върху банковите сметки на ищеца. Съдебните производства не са продължили в по- дълги от обичайните срокове, в които приключват такива производства.

Не са ангажирани безспорни и категорични доказателства за това, че е налице състояние на лицето, което прехвърля прага на притеснения, обичайни при провеждането на съдебни производства. Приобщените доказателства в тяхната съвкупност сочат, че не се доказват конкретни преживявания, които да обуславят обезвреда по реда на ЗОДОВ.

Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърляне на иска. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.

Решението в осъдителната част е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърляне на иска и в уважената от АС Р. част. Съобразно този изход е неоснователна и претенцията за лихви върху обезщетението.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,