Решение № 8398 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9665/2020 г.

Производството е образувано по молба постъпила на електронна поща на 22.04.2021 г. от Директора на Дирекция ОДПО-Пловдив, чрез процесуален представител с искане да бъде поправена допусната очевидна фактическа грешка в решение 3633 от 18.03.2021 г., постановено по адм.д.9665/2020 г. или алтернативно да бъде допълнено решението, в частта за разноските. В подадената молба от 22.04.2021 г. и в постъпила повторна молба от 09.07.2021 г., се заявява искане, че с оглед мотивите на решението е необходимо да бъде поправено същото като бъде посочено, че съдът: ОСЪЖДА Импера офис ЕООД ЕИК[ЕИК], да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 688 лв.. Обосновава се, че ако пропускът не бъде възприет като очевидна фактическа грешка, то искането да бъде разгледано като такова по чл.248 от ГПК и да бъде изменено и/или допълнено решението, в частта за разноските, като в полза на НАП бъдат присъдени такива в размер на 688 лв. Ответникът - Импера офис ЕООД, чрез адв.Стайкова, изразява становище по искането с молба от 02.06.2021 г., като намира, че същото както по отношение за поправката на ОФГ, така и за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира молбата за поправка на очевидна фактическа грешка за допустима, но неоснователна. Очевидна фактическа грешка /ОФГ/ в съдебния акт е налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на акта. Не представлява ОФГ и не може да бъде поправена по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК грешка, която съдът е допуснал при формирането на своята воля, тъй като по този начин под формата на поправка на ЯФГ се замества действителната воля на съда. В конкретния случай не е допусната таква грешка при постановявне на решението. След като е посочено какви са разноските дължими на страните с оглед изгода на делото, същите са присъдени по компенсация. Сумата, която се присъжда на дружеството е намалена с 688 лв., които представляват разноските дължими в полза на НАП. Така размерът присъдените разноски дължими от НАП е определен на 5 833 лв. и това изрично е посочено. При така определените разноски по компенсация не се дължи присъждане на разноски в полза на НАП с отделен диспозитив. Дори съдът да е допуснал грешка при определяне на разноските, тя не може да бъде поправена по реда за поправка на ОФГ. В конкретния случай, волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива на решението, е ясно изразена и не е налице противоречие между нея и външното й изразяване в постановеното решение. По направеното искане за изменение и допълване на решението, съдът намира следното: съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, искането за допълване, в частта по разноските се прави в срока на обжалване, а ако актът е необжалваем в едномесечен срок. В конкретния случай се иска допълване на необжалваемо решение, като срокът за искане за допълването му в частта по разноските е едномесечен от постановяването му. Решението, чието допълване се иска е постановено на 18.03.2021 г., като срокът за отправяне на искане за допълването му, в частта по разноските е бил едномесечен от посочената дата и е изтекъл на 19.04.2021 г., първият работен и непразничен ден, след месечния срок. В тази връзка искането за допълването на решението, подадено на 22.04.2021 г. е направено след изтичане на законовия срок и е просрочено. Ето защо, в тази част искането следва да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Осмо отделение