Решение № 11038 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8265/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. М., представен от адв. Колева, срещу решение 21289/20.06.2025г. на Административен съд София-град по административно дело 3569/2025 г. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди пропуск на съда да обсъди и анализира фактите, представляващи предпоставки за предоставяне на търсената международна закрила. Оспорва изводите на съда за отсъствие на основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Твърди промяна в обществено-политическата обстановка в Сирия. Изразява убеждение, че при решаването на спора не е взето предвид обстоятелството, че кандидатът за закрила е непридружен непълнолетен, което го отнася към уязвима група лица и предполага съобразяване на най-висшия интерес на детето. Прилагането на принципа на най-добрия интерес на детето налагало предоставяне на международна закрила. Преценката на съда била опорочена заради отказа да цени изготвения социален доклад, съдържащ препоръка детето да получи закрила в България. Търсената защита е за отмяна на обжалваното решение и на оспорения административен акт. Ответникът по касация - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. М. срещу решение 2441/12.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет (ДАБ към МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първостепенният съд е описал динамичния фактически състав по издаването на обжалвания административен акт. Приел е, че актът е издаден от компетентен административен орган, във формата за действителност и без при издаването му да са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, като актът е съобразен с материалния закон. Съдът е обсъдил предпоставките за предоставяне на търсената от М. международна закрила и е отрекъл те да са осъществени. По установяванията на инстанцията по същество А. М. е регистриран като сирийски гражданин, непридружен непълнолетен, [заличен текст] по народност, [вероизповедание], неженен. При проведеното с него интервю не се установило по отношение на него да е извършено преследването по чл. 8, ал. 4 ЗУБ в страната по произход. Причините за напускане на тази страна не сочели на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. В искането за предоставяне на международна закрила не се твърдели обстоятелства, сочещи на основателни опасения за преследване по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. По мотивите на съдебния акт опасността от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ не съществува. Съдът е обсъдил справки на Дирекция Международна дейност при ДАБ от 29.01.2025 г. и от 19.05.2025 г. с информация относно Сирийската арабска република и е обобщил, че конфликтът в Сирия е разрешен, няма опасност за завръщащите се цивилни лица и са неоснователни опасенията от задължителна военна служба, доколкото съществува възможност от освобождаване от задължителна военна служба, а Хаят Тахрир ал Шам е обявила обща амнистия. Първостепенният съд е обсъдил особеното качество на търсещия закрила. Приел е, че интересът на детето налага да живее със семейството си и да се отглежда от своите родители. Съдът е взел предвид обстоятелствата, че жалбоподателят не владее български език и не учи, а това възпрепятства интеграцията му в страната, Няма роднини на територията на страната и приятелски и социален кръг. По мотивите на обжалваното решение с отказа да се предостави международна закрила не се нарушава забраната по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Решението притежава съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК. Съдът е дефинирал материалните предпоставки за предоставяне на международна закрила. Описал е приетите за установени факти и информационните източници за тях. Отрекъл е настъпването на правните последици на недоказаните факти тези от правопораждащите фактически състави. Бежанската история на кандидата на закрила е ценена като доказателствено средство за мотивите му да напусне държавата по произход. Касаторът изразява несъгласие с фактическите изводи на съда, но не сочи нарушени процесуални, логически или опитни правила и доказателствените средства, засегнати от опорочена познавателна дейност. Само тогава оплакванията му биха се отнесли към съществените нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността като касационните основания за неправилност на съдебния акт. Заради забраната по чл. 220 АПК касационното съдебно производство не е средство за изправяне на процесуалните пропускания на пред инстанцията по същество. Процесуално задължение на чужденеца в извънсъдебната фаза на производството е да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си за международна закрила (вж. чл. 63а, ал. 2 ЗУБ) без правото му да представя доказателства да е преклудирано до края на тази фаза. Израз на състезателното право в процеса е правото му като страна в производството по оспорване на решението на директора на ДАБ да посочи фактите, на които основава исканията си и да представи доказателства за тях (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 150, ал. 2 АПК). Фактическите твърдения и доводи на касатора не се проверяват със средствата на инстанционния контрол, освен ако възсъздават такива от първоинстанционното производство и то като противовес на фактически изводи на съда, формирани в нарушение на процесуалните, логическите или опитните правила, само когато има въведени такива касационни основания. Тогава касационният съд може да поправи порочната познавателна дейност на първостепенния съд и да приеме различни от установените от този съд факти. Без да се твърдят конкретни допуснати от първоинстанционния съд нарушения в процеса на доказване, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на установените от този съд факти (чл. 220 АПК). Съобразен с материалния закон е подходът на съда за изследване в отношение на субсидиарност на мерките на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец е елемент от фактическия състав за предоставяне на хуманитарен статут (чл. 9, ал. 1 ЗУБ). В молбата на М. за предоставяне на международна закрила не се съдържат твърдения той да се опасява от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група (вж. чл. 8, ал. 1 ЗУБ) и това опасение да е в причинна връзка със ситуирането му извън страната, както и с невъзможността или отказа му да се ползва от закрилата на държавата на произхода или да се завърне в нея. На такива опасения не сочи и информацията, предоставена пред интервюиращия орган. Сведенията в интервюто са измежду източниците на информация за обстановката в държавата на произход на чужденеца (вж. чл. 63, ал. 2 ЗУБ). Неотносими към тази форма на международна закрила са опасенията, основани на състоянието на вътрешен въоръжен конфликт и търсенето на по-добри условия за живот. Първостепенният съд е съобразил своеобразния прогресивен характер на материалноправната легитимация на търсещия международна закрила (арг. чл. 9, ал. 3 ЗУБ), като е включил в предмета на доказване актуалното състоянието на държавата по произход и след напускането ѝ от чужденеца. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя за осъществяване на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произхода на М. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. . Не се основава на съдържанието на съдебния акт доводът на касатора за пропуск на съда да съобрази обстоятелството, че е потърсил международна закрила като непридружен непълнолетен. Съобразен с материалния закон е изводът на първостепенния съд за най-добрия интерес на детето. Докладът по чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето не обвързва съда при преценката му за защита на този интерес. По правилото на чл. 6а ЗУБ при прилагането на този закон е от първостепенно значение най-добрият интерес на детето, като преценката на този интерес се извършва в съответствие със Закона за закрила на детето. Разпоредбата на чл. 6а ЗУБ е част от общите положения на закона, чийто предмет на регулиране е определянето на условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения (вж. чл. 1, ал. 1 ЗУБ). Предоставяната от РБ закрила включва, убежище, международна закрила и времена закрила (вж. чл. 1, ал. 2 ЗУБ), като в приложното поле на ЗУБ са международната и временната закрила (съобр. чл. 1а, ал. 1 и гл. Втора ЗУБ). Зачитането на най-добрия интерес на детето предполага преценка на предпоставките за предоставяне на търсената международна закрила по ЗУБ в контекста на обстоятелствата по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето във вр. с § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Ако някои от тези обстоятелства се обвържат с материалните предпоставки за предоставяне на закрилата, то установяването им е условие за издаване на облагоприятстващия индивидуален административен акт. Отричането на правото на международна закрила поради отсъствието на пораждащия това право юридически факт не се изключва от позоваването на правилата за зачитане на най-добрия интерес на детето, тъй като по хипотеза не чрез института на тази форма на закрила се осигурява съхраняването на този интерес. Отказът от закрила на търсещия такава непридружен непълнолетен чужденец не създава правен вакуум и не представлява непременно засягане на неговия най-добър интерес. М. е ненавършило пълнолетие лице по смисъла на чл. 2, б. г от Директива 2013/33, която се прилага и за целите на Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (в този смисъл решението на Съда по дело С-441/19). При отречено право на международна закрила гражданинът на трета страна казусът е в приложното поле на Директива 2008/115, съгласно чл. 2, § 1 от нея и при спазване на § 2 от този член 2. Следователно по принцип по отношение на чужденеца се прилагат предвидените в нея общи стандарти и процедури за извеждане (т. 40 от цитираното решение на Съда). Наличието на подходяща възможност за приемане в държавата на връщане на съответното непридружено непълнолетно лице е условие за взимане на решение за връщането му по чл. 6, ал. 1 от Директива 2008/115 с арг. от чл. 10, § 2 от същата директива (така т. 52, 55 и 56 от решението на Съда по дело С-441/19), а не на решението за предоставяне на международна закрила. Кандидатът за закрила не е посочил в молбата за закрила и в интервюто обстоятелства, определящи го като субект на заплахата по чл. 4, ал. 3 ЗУБ при завръщане в държавата по произход. Съдът е изследвал предпоставките на забраната за non refoulment. Отказът на председателя на ДАБ към МС да предостави на А. М. международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт за отхвърляне на оспорването срещу индивидуалния административен акт правилен. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение