Решение № 3993 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7001/2011 г.

Решение № 3993 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7001/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (неправилно наименована частна) на Любен Христов Иванов от гр. Варна, чрез пълномощник адв. Марияна Котари, против решение № 937 от 20.04.2011 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 846/2011 г. Излага доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел, че само собственика на имота или лице, което има ограничени вещни права върху същия има право да иска извършване на административна услуга - издаване на скица, удостоверяваща съществуването на имота с неговите граници, размери и площ. Моли, обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго такова, с което оспореният мълчалив отказ бъде отменен и делото да се върне на административния орган за извършване на исканата административна услуга. Ответникът - кметът на община Аксаково не излага становище по касационната жалба Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна поради следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Любен Христов Иванов против мълчалив отказ на кмета на Община Аксаково за извършване на административна услуга - издаване на скица за поземлен имот № 244 находящ се в местност "Могилата", землище Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че за да има право да получи скица за определен имот, молителя трябва да притежава определени права по отношение на въпросния имот. Посочил е, че с исканата административна услуга се цели издаването на документ - скица, удостоверяващ съществуването на имота с неговите граници, размери, площ, постройки и т. н., но само на собственика на имота или на лице, което има ограничени вещни права върху него. Приел е, че представеното удостоверение № 696/26.03.1990 г. от жалбоподателя не доказва ограничено вещно право на ползване върху имота, тъй като с влизането в сила на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ през 1992 г., правото на ползване учредено на Иванов върху имота е прекратено по силата на закона. Предвид изложеното е приел, че същият няма право да получи исканата скица. Така постановеното решение е неправилно. От данните по делото става ясно, че жалбоподателят е поискал извршване на административна услуга - издаване на скица на процесния имот, която му е необходима във връзка с производство по чл. 587 от ГПК. Настоящият състав счита, че този вид административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" Допълнителна разпоредба от Закона за администрацията, не може да бъде отказана. Скицата представлява графична извадка от план, в който е обособен имота, за който същата се иска. Съответният служител прави извадка от плана за местността, където се намира имотът, като освен че отбелязва от кой план е тази извадка, отразява и всички данни за имота, включително и кой е посочен за собственик. Отразяват се всички обективни технически данни - площ, граници, съседи, съдържащи се в съответната техническа общинска служба, на която е възложено издаването на скици. Не се прави преценка на съдържащите се в преписката данни. Не е в правомощията на административния орган да прави изводи относно собствеността на имота. Законодателят в разпоредбата на чл. 587 от ГПК е регламентирал реда за установяване правото на собственост върху недвижим имот. В компетентност на нотариуса е признаването и установяването на правото на собственост, а административният орган и съответно административният съд нямат компетентност да се произнасят относно възможността на молителя да придобие правото на собственост по обстоятелствена проверка. Доказателствената сила на нотариалния акт, издаден по реда на чл. 587 от ГПК е оборима и всяко трето лице може да докаже в производство по чл. 537, ал. 2 от ГПК, че титулярът по нотариалния акт не е собственик. При предвиденото особено исково производство за защита правата на трети лица, административният орган, извършващ поисканата услуга, не може да не извърши административната услуга, а неиздаването на скица лишава жалбоподателя да извърши предвиденото охранително производство по чл. 587 от ГПК, тоест лишава го незаконосъобразно от законоустановени права. При тази фактическа установеност и при констатираните нарушения, решението подлежи на отмяна с решаване по същество на спора по делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение