Решение № 2489 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8242/2018 г.

Решение № 2489 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8242/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Централен", община Пловдив, чрез юрк. Сухоруков като процесуален представител, против решение № 938 от 26.04.2018 г., постановено по адм. дело № 1430/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, а алтернативно – връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда, както и присъждане на сторените разноски. Ответната страна – Д. Й., чрез адв. Недева като процесуален представител, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение по жалба на Д. Й. е отменена заповед № РД-17-429/04.05.2017 г., издадена от на кмета на район "Централен", община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 148 от Закона за устройството на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Триетажна жилищна сграда", находящ се в ПИ 1722 а, кв. 514, по плана на първа градска част, извършен без одобрен проект и без разрешение за строеж. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и относимите материалноправни норми. Достигнал е до извод за липса на посочените в заповедта фактически и правни основания за издаването й. Като се е позовал на свидетелските показания и заключението на вещото лице, е приел, че процесният строеж е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му и не надвишава нормативно допустимите параметри за този вид застрояване. Изложил е и доводи относно липсата на индивидуализация на извършителя на незаконния строеж. Решението е неправилно. Безспорно е установено, че процесната сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който няма одобрени проекти и не е издадено разрешение за строеж. В обжалваното решение липсва обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, не става ясно кои факти и обстоятелства съдът приема за установени и въз основа на кои от тях извежда заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед. Липсата на фактически установявания прави невъзможна проверката на заключението, че строежът е търпим, както и препятства контрола от касационната инстанция за съответствието на съдебния акт с материалния закон. По отношение на предпоставките за търпимост в мотивите на решението е посочено, че в тежест на оспорващия в първоинстанционното производство е да докаже наличието им. Задължение на органа е да изследва условията за търпимост и да изложи мотиви в административния акт, а когато това не е направено, съдът следва да извърши такава преценка въз основа на събраните по делото доказателства. В случая в заповедта е прието, че строежът не попада в хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ. Установено е времето на построяване на жилищната сграда във вида, в който съществува и в момента (1994 - 1995 г.), но в съдебното решение липсва краен извод в коя от хипотезите на § 16 ПРЗУТ процесният строеж е допустим или не с оглед периода на изграждането му. Неправилно съдът е приел, че от събраните доказателства не може да се направи извод за извършителя на незаконния строеж и с това административният орган не е изяснил относими към предмета на спора факти и обстоятелства. Видно от съдържанието на заповедта задължението за премахване е вменено на Д. Й. в качеството й на собственик на сградата. От свидетелските показания по безспорен начин се установява, че извършители на строежа са нейните родители, а към датата на издаване на заповедта тя се явява собственик на сградата като единствен техен наследник. Обстоятелството, че в разпоредителната част на акта е посочена като извършител не обуславя извод за липса на индивидуализация относно адресата на акта. В този смисъл не става ясно защо съдът се е позовал на решение № 10295 от 07.08.2017 г. по адм. дело № 12647/2016 г. на Върховния административен съд, в което е прието, че собствеността на строежа не влияе върху безспорния извод за неговия незаконен характер и издаването на заповед за премахването му като такъв по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, след като въпросът за собствеността на строежа не е спорен. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същото следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. След обсъждане на всички относими за спора факти и обстоятелства съдът следва да извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, като изложи съображения относно търпимостта на строежа. По направените искания за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение