Решение № 6315 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12971/2015 г.

Решение № 6315 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12971/2015 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) срещу решение № 20/6.10.2015 г., постановено по адм. д. № 311/2015 г. по описа на Административен съд-Русе (АС-Русе). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и съществено нарушение на съдопроизводстевните правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде потвърдена отменената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът М. Ц. Х. оспорва касационната жалба по подборни съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение № 20/6.10.2015 г., постановено по адм. д. 311/2015 г. по описа на АС-Русе е отменена заповед № ОСОС-74/28.05.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е прекратено служебното правоотношение на М. Ц. Х. за длъжността: старши инспектор в отдел "Растителна защита", в ОДБХ - Русе при БАБХ, с ранг I-ви младши, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). За да обоснове този правен извод решаващият съд приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма, но е незаконосъобразен, постановен в нарушение на закона и целта на закона, както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. При установяване издаването на указания изх. № 2367-Ю от 21.04.2015 г. на изпълнителния директора на БАБХ, съдържащи критерии и вътрешни правила в процедурите по освобождаване на служителите в БАБХ, първоинстанционният съд е приел, че като не са съобразени при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на въведените правила и принципите на законност, откритост и предвидимост. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Основният спорен в касационното производство въпрос се отнася до същността и характера на Указания изх. № 2367-Ю/21.04.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ, относно процедурите по освобождаване на служителите в БАБХ. Спорният въпрос се свежда до това каква е правната природа на тези указания, обвързват ли те и до каква степен издалия ги орган по назначаване, съответно какви са последиците от тяхното неизпълнение. Според тези указания при изготвянето на актовете за освобождаване на служителите от ОДБХ и специализираните структури следва да се спазват изброените в тях правила. В същите е установено, че следва да се въведат обективни критерии при определяне на служителите, които ще бъдат освободени, а именно: образователна степен, придобита специалност; професионален опит; оценка на изпълнението на длъжността на служителя; наложени дисциплинарни наказания. Посочва се още, че служебните правоотношения с държавните служители, чийто функции и длъжности се съкращават, следва да бъдат прекратени на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като за целта бъдат изготвени проекти на заповеди при съобразяване на разпоредбите за закрила по чл. 107б от ЗДСл. По отношение на служителите, назначени по трудово правоотношение указанията посочват, че правоотношенията им следва да бъдат прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ при спазване на изискванията за закрила по чл. 333 от КТ. Изрично е указано, че следва да се назначи комисия от директора на съответното поделение, която да извърши предварителен подбор по чл. 329 от КТ и на изготви писмен протокол за служителите по трудово правоотношение, които предлага да бъдат съкратени като се посочат и мотивите за това. Подборът следва да бъде извършен между служителите по трудови правоотношения в съответната структура, а протоколите на комисиите да се приложат към проекти на заповед за освобождаване на служителите. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че дадените от изпълнителния директор на БАБХ указания представляват вътрешноведомствен акт, издаден съобразно нормативно определените правомощия на изпълнителния директор на БАБХ, адресиран до всички областни дирекции на БАБХ с конкретно властническо волеизявление и са задължителни за адресатите им. Поради тази си задължителност несъобразяването с указанията представлява нарушение със съответните последици за административния орган. В конкретния случай предмета на властническото волеизявление обхваща начина, по който следва да бъдат определени и освободени служителите на администрацията, с цел да останат на работа тези от тях, които са с по-голям професионален опит, по-компетентни, с отлични показатели от извършените периодични атестирания, както и без наложени дисциплинарни наказания. Тази процедура не е приложена по отношение на жалбоподателя, който в нарушение на въведените с нея изисквания не участва в подбор, съобразно установените от органа критерии. Независимо, че процедура по подбор не е предвидена в ЗДСл, тези вътрешни правила, приложими при преценката за това кои служители да останат на работа и с кои служебното правоотношение да бъде прекратено, установени чрез съобщените указания при изготвянето на актовете за освобождаване на служителите от ОДБХ, ограничават нормативно установените граници на оперативната самостоятелност на административния орган. По този начин одобрената в рамките на оперативната самостоятелност на компетентния орган процедура става част от административното производство по издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Поради това, макар и непредвидена в специалния закон, нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК. Обратното - пренебрегването на правилата, както в случая, опорочава постановената в нарушение на същите заповед, тъй като тези правила са гаранция за следване на принципите на равенство, публичност и прозрачност, безпристрастност, последователност и предвидимост в административния процес. Поради това постановеният при игнориране на процедурните изисквания административен акт е издаден в нарушение на чл. 8, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от АПК. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 150 лв., поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, следва да й бъдат присъдени от бюджета на касатора. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,