Решение № 24 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г.

Решение № 24 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 247 от ГПК. Образувано е по молба на Н. М. Д. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 24 от 9.2.2016 г. по делото, състояща се в квалификацията на иска за унищожаемост, заради който делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество. Молителката твърди, че правилната квалификация е чл. 31 от ЗЗД, вместо посочената в решението чл. 33 от ЗЗД, като се позовава на допуснатото в публичното съдебно заседание на 11.04.2014 г. на Габровския районен съд изменение на основанието на този иск. Ответницата по молбата М. И. Р. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, приема следното: В решението, чиято поправка се иска, действително е било постановено връщане на делото на друг състав на Габровския районен съд за произнасяне по евентуално предявения иск за унищожаемост на процесния договор на основание чл. 33 от ЗЗД. От съдържанието на решението не може да се достигне до извода, че действителната воля на съда е била да квалифицира този иск по чл. 31 от ЗЗД, но в диспозитива е допусната очевидна фактическа грешка, като е посочено за правно основание чл. 33 от ЗЗД. Въпросът за правната квалификация на евентуално предявения иск за унищожаемост е извън предмета на решението на Върховния касационен съд, което касае единствено иска за нищожност. Връщането на делото за разглеждане на евентуално предявения иск е само процесуална последица от отхвърлянето на главния иск. Затова определянето на правното основание на иска за унищожаемост от Върховния касационен съд в този случай не представлява задължително указание и квалификацията е изцяло в правомощията на първоинстанционния съд, на който делото се връща за разглеждане на евентуално предявения иск. По тези съображения настоящата инстанция приема, че молбата на Н. М. Д. за поправка на явна фактическа грешка в решението по делото трябва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съдът