Решение № 12194 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7610/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ при ЦУ на НАП- София, чрез процесуалния си представител юрк. Бакърджиева, против Решение 1711 от 03.04.2025г., постановено по дело 820/2024г. по описа на Административен съд-Благоевград, с което е отменен по жалба на М. Г. Г. Ревизионен акт Р-22000123003666-091-001/ 09.02.2024 год., издаден от М. С. Х., на длъжност началник сектор орган възложил ревизията и М. Й. В., на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с Решение 583 от 29.04.2024 год. на директора на Дирекция ОДОП-София. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушението на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение се оспорва изводът на съда, че не са налице всички предпоставки, които да обусловят ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 8 от ДОПК. Твърди се, че за обследваните периоди Г. е извършвал търговската си дейност чрез неплатежоспособния длъжник Е И Н Мегастрой Инвест ЕООД, като негово постановено лице или скрит пълномощник, като отклонявало парични средства от имуществото на задълженото юридическо лице за лична полза и в полза на трети лица, като по този начин е препятсвало плащането на данъчни и осигурителни задължения. Искането е за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Ответникът- М. Г. Г., чрез процесуалния си представител юрк. Симеонов, в писмено становище оспорва основателността на жалбата. Сторено е искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Благоевград е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-22000123 003666-091-001/ 09.02.2024г., издаден от органи по приходите, с който на М. Г. е ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК, в качеството му на търговски пълномощник на Е И Н Мегастрой Инвест ЕООД, ЕИК 202390259, за задължения на дружеството за данък върху добавената стойност (ДДС) за периодите от 01.01.2020 г. до 28.02.2021 г. данък върху доходите от трудови и приравнените на тях - правоотношения за периодите от 01.01.2020 г. до 31.07.2020 г. за държавно обществено осигуряване /ДОО/ за периодите от 01.01.2020 г. до 31.07.2020 г., за универсален пенсионен фонд /УПФ/ за периодите от 01.01.2020 г. до 28.02.2021 г., вноски за здравно осигуряване за периодите от 01.01.2020 г. до 28.02.2021 г. общо в размер на 291 640. 68 лв., в т.ч. главница 211 364. 15 лв. и начислени лихви в размер на 80 276. 53 лева. Въз основа на анализа на събраните в хода на ревизията доказателства, приходната администрация е приела наличие на основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по чл. 19 ал. 8 от ДОПК, приемайки за установено, че за обследвания период М. Г. Г. е извършвал стопанската си дейност чрез неплатежоспособен длъжник - Е и Н Мегастрой Инвест" ЕООД в качеството си на негово поставено лице или скрит пълномощник, т.е. при наличие на хипотезата на скрито съучастие. В рамките на ревизионното производство е установено, че отклонените от М. Г. Г. парични средства, собственост на дружеството, през периодите, попадащи в обхвата на процесната ревизия са на обща стойност 430 694. 74 лв., в това число изтеглени суми на АТМ в общ размер на 347 040. 00 лв.; преводи с неясни основания в общ размер на 50 630. 00 лв. в полза на дружества и ФЛ; онлайн покупки в общ размер на 28 950. 00 лв. с които е захранвана личната платежна сметка за електронни пари на М. Г. Г.; плащания на ПОС терминал в общ размер на 4 074. 74 лв. Ревизиращите органи се позовават на банковите извлечения от платежните сметки на дружеството в Айкарт" АД, като единственото лице, упълномощено да оперира с посочените две сметки за електронни пари от името на дружеството е именно Г.. Следователно е налице скрито съучастие, доколкото М. Г. Г. и Е и Н Мегастрой Инвест" ЕООД са "свързани лица" по смисъла на § 1 т. 3 б. "к" от ДР на ДОПК предвид факта, че М. Г. Г. е действал в качеството си на търговски представител/пълномощник на дружеството. Според данъчните органи, с действията си М. Г. се явява скрит съучастник с извършвана от него търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник - Е и Н Мегастрой Инвест" ЕООД, в качеството си на негово поставено лице или скрит пълномощник, с което е препятствал погасяване от страна на дружеството на дължимите към държавата публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по ревизионния акт. За да отмени оспорения ревизионен акт Административен съд-Благоевград е приел, че РА е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган и в съответната форма, което обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. Решаващият състав не е кредитирал пълномощните, от които е произтичила представителната власт на Г. да оперира със сметките за електронни пари на дружеството, като ги е изключил от доказателствения материал. Формиран е извод, че не са събрани доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че Геогриев е действал като пълномощник на дружеството. Според съда не бил установен и вторият елемент от отговорността на чл. 19, ал. 8 ДОПК неплатежоспособност на дружеството. Елементите от фактическия състав за вменяване на солидарната отговорност по разпоредбата на чл. 19, ал. 8 от ДОПК са да е налице физическо или юридическо лице, което действа в условията на скрито съучастие и неплатежоспособност на юридическото лице длъжник. Отговорността по тези разпоредби е субсидиарна и може да възникне за всички видове данъци и задължителни осигурителни вноски, дължими както от физическо лице, така и от юридическо лице, съгласно тълк. решение 5/29.03.2021 г. по тълк. дело 7/2019 г. на Първа и Втора колегия на ВАС. Легална дефиниция на понятието "скрито съучастие" няма в данъчното законодателство и в РА е налице препратка към тълкуването на понятието в решение 102 от 2012 г. по търговско дело 1294/2011 г., II - ро гражданско отделение на ВКС. За данъчни цели "скритото съучастие" е прикриване на дейност, при която скрития съучастник я извършва, но я прикрива чрез другиго и това води до последиците на непогасено публично задължение, т. е скрития съучастник цели да се възползва от права и да натрупа задължения, на които не е титуляр- чл. 19, ал. 8 ДОПК, като тук изискването за "недобросъвестност" по чл. 19, ал. 2 от ДОПК не стои, но често се извежда от наложилата се практика като предпоставка за реализиране на отговорността при изследване на причинно следствена връзка. Скрит съучастник е и този, които има установено фактическо качество на управител, пълномощник по см. на чл. 19, ал. 12 ДОПК и извърши " недобросъвестно плащане", с което се намалява имуществото на търговеца, т. е такова действие с което активите на търговеца спадат или намаляват и не се покрива публично задължение и в тази връзка следва да се изследва причинно-следствената връзка с намаляването на активите и дейността на пълномощника. В случая по делото е установено, че М. Г. Г. с регистриран [тел. номер] и имейл: stroitelnigrupi@gmail.com е единственото лице, упълномощено да оперира с посочените две сметки за електронни пари от името на дружеството Е и Н Мегастрой Инвест ЕООД. Към ревизионната преписка са налични копия на пълномощни на английски и български език в полза на М. Г. Г., предоставени от П. А. И., в качеството му на управител на Е и Н Мегастрой Инвест" ЕООД. Съгласно издадените процесни 2 бр пълномощни, М. Г. Г. е упълномощен с права да отваря, оперира, поддържа и закрива сметки от името на Е и Н Мегастрой Инвест ЕООД в ICard AD в онлайн платформите за LeoPay Cervice, като www.leopay.eu, от името и за сметка на дружеството да се разпорежда с откритата от него сметка на дружеството, като включително и неизчерпателно внася и тегли средства, нарежда преводи в страната и чужбина, извършва всякакви касови и безкасови операции, закрива сметката и т.н. по своя свободна преценка, с правото да попълва и подписва от името на дружеството необходимите пред банката декларации други документи, да подписва и подпечатва договори и протоколи при извършване на СМР от фирмата. Неправилно съдът не е ценил доказателствената стойност на пълномощните, от които произтича представителната власт на Г. да се разпорежда с паричните средства от дигиталния портфейл. Действително липсва дата на издаване на представеното пълномощно на български език, като на копието няма нотариална заверка на подписа на упълномощителя, но има положен кръгъл печат на Нотариус 014 Н. В., район на действие PC София, Република България. Също така констатирно , че в архива на нотариус Н. Василева е установено, че изпратеното за потвърждение пълномощно е заверено и вписано в общия регистър на нотариуса под per. 3 61/09.03.2020 г. Същото е въведено и в регистър Единство, раздел Пълномощници-банки и отговаря на изискванията на чл. 590, ал. 2 от ГПК, поради което и не са ангажирани допълнителни доказателства при оспорването му по реда на чл. 193 от ГПК. От събраните по ревизионното производство и досъдебното разследване доказателства (ОСлО при окръжка прокуратуа Хасково) органите по приходите вярно са приели, че формалният управител на Е И Н МЕГАСТРОЙ ИНВЕСТ ЕООД П. И. не е осъществявал действително управление на дружеството. Единствените установени действия по разпореждане с активи, включително управлението на сметка за електронни пари в Айкарт АД, са извършвани от М. Г., действащ като пълномощник на дружеството. Следователно именно Г. притежава качество по отношение на дружеството Е и Н Мегастрой Инвест ЕООД, въз основа на което да му бъде установена отговорност по чл. 19, ал. 8 ДОПК. От анализа на финансовите потоци се установява, че Г. е отклонявал парични средства на дружеството в своя полза и в полза на свързани лица. За периода 10.03.2020 г. 28.02.2021 г. чрез ATM са изтеглени 347 040,00 лв. от различни населени места. Поради липса на първични счетоводни документи не е доказано средствата да са заведени в касата или използвани за дейността на дружеството. Констатирани са и преводи към юридически лица без установени търговски взаимоотношения с Е И Н МЕГАСТРОЙ ИНВЕСТ ЕООД в размер на 50 630,00 лв., както и онлайн покупки за 28 950,00 лв., с които е зареждана личната платежна сметка на Г.. Отчитат се и плащания чрез ПОС терминал за 4 074,74 лв., включително суми, изразходвани за хазартни игри, както и плащания без връзка с дейността на дружеството. Въз основа на това правилно приходната администрация е приела, че Г. е отклонявал средства на дружеството в общ размер на 430 694,74 лв., включващи изтеглени суми, неоснователни преводи, онлайн покупки и плащания за лични нужди. Следователно несъстоятелен е изводът на решаващият състав досежно отсъствие на следващата предпоставка от фактическия състав на чл. 19 от ДОПК- недобросъвестно извършване на плащания в пари от имуществото на задълженото лице, а именно теглене на пари от банковата сметка на дружеството, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са внесени дължимите данъци. Установено е, че М. Г. последователно и целенасочено е отклонявал значителна част от финансовите потоци на Е И Н МЕГАСТРОЙ ИНВЕСТ ЕООД в своя полза и в полза на свързани лица. В резултат на това средствата по сметката за електронни пари, формирани предимно от плащания на клиенти, са намалели до степен, която е възпрепятствала дружеството да посреща своите изискуеми и ликвидни задължения. Подобно поведение не може да се квалифицира като добросъвестно. Релевантно за спора е и обстоятелствовто, че въпреки образуваното изпълнително дело срещу дружеството, публичният изпълнител не е могъл да обезпечи, респ. да събере в полза на държавата дължимите от Е И Н МЕГАСТРОЙ ИНВЕСТ ЕООД публични задължения /протокол изх. С240026-178-0000874/11.01.2024г. от Дирекция Събиране. Или в обощение с действията си Г. е осуетил събирането на установените задължения на посоченото дружество, като се е разпоредил със средствата на дружеството от две сметки за електронни пари , вследствие на което то е лишено от каквито и да парични средства и не е могло да погаси задълженията си, поради което и публичният изпълнител е категоризирал дълга като несъбираем. Налице е недобросъвестно действие от страна на ревизираното физическо лице, вследствие на скритото му съучастие, с което е причинил щета на фиска чрез непогасяване на публични държавни вземания на посоченото юридическо лице, установени по необжалван и влязъл в сила ревизионен акт на дружеството. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата на М. Г. Г. срещу оспорения ревизионния акт. При този изход на спора и с оглед на своевременно заявената претенция на касационния жалбоподател следва да се присъди дължимото юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 32 631, 25 лева и 1700 лева- държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,