Решение № 10157 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8228/2016 г.

Решение № 10157 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8228/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. П. от гр. С. против решение № 3512/25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 11957/2014 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № РО-719/12.11.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ С. - град за потвърждаване на разпореждане № 5106076520/57/18.07.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /ПО/ при ТП на НОИ. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено. Излага, че не е бил уведомен за начина, по която са предадени разплащателните ведомости на бившия му работодател и не бил получил справка за извършената проверка. Посоченото оплакване се определя като такова за допуснато нарушение на административно производствени правила, а не на съдебното решение. Предвид това, касационната проверка на решението се извършва на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК - за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт С. - град, чрез пълномощника юрисконсулт Н. М., оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на решението в писмени бележки, чрез пълномощника. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. - град е отхвърлена жалбата на С. А. П. против решение № РО-719/12.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ С. - град, с което е потвърдено на разпореждане № 5106076520/57/18.07.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно на жалбоподателя не е зачетен осигурителен стаж за периодите 15.10.1967 г. - 10.12.1969 г., 16.06.1974 г. - 15.02.1979 г. и 20.04.1992 г. - 30.10.1993 г. в АПК "С.". Обосновал е извода, че доказателствената сила на удостоверение обр. УП-3 № 184-А/1.09.2001 г., издадено от СО Район "Красна поляна", АПК "С." - архив, което е представено от жалбоподателя за удостоверяване на осигурителния стаж през посочените периоди, е опровергана. Съгласно получения отговор от отдел "Осигурителен архив" - с. Н., посоченият осигурителен стаж не може да бъде потвърден, тъй като в приетата разплащателна документация липсват данни за лицето, като в същия смисъл е и отговора, получен при повторната проверка при обжалването на разпореждането по административен ред. Наред с това съдът е посочил, че според заключението на съдебната експертиза за техническо изследване на представената от жалбоподател трудова книжка № 3770 е извършена техническа подправка, като са заменени страници от същата. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ относно доказването на осигурителен стаж и доход и е заключил, че данните в удостоверителните документи следва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости и след като за спорния период липсват данни за жалбоподателя в изплащателните ведомости на посочения осигурител, административният орган правилно е отказал да зачете осигурителен стаж за спорните периоди. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че със заявление вх. ...П-66765/30.05.2014 г. С. А. П., касационен жалбоподател в настоящото производство, е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 5106076520/57/18.07.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ е отказано отпускане на пенсия по съображения, че лицето не отговаря на изискванията по § 4 ПЗР КСО, както и по чл. 68, ал. 1-2 КСО. Прието е, че към датата на подаване на заявлението лицето е навършило възраст 62 години 11 месеца и 24 дни и има стаж от първа категория - 2 години 4 месеца и 8 дни, от втора - 3 месеца и 6 дни, от трета - 20 години 5 месеца и 18 дни, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 24 години 8 месеца и 21 дни. Съгласно писмо № ОАС-АС-16-16-5693#1 от ТП на НОИ - К. стажът за периодите 15.10.1967 г. - 10.12.1969 г., 16.06.1974 г. - 15.02.1979 г. и 20.04.1992 г. - 30.10.1993 г. от АПК "С." не се зачита, тъй като за тези периоди липсват данни за лицето. Разпореждането е обжалвано по административен ред и е потвърдено с решение № РО-719/12.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ С. - град, което е предмет на оспорването пред административния съд. Един от представените със заявлението за отпускане на пенсията документи е удостоверение обр. УП-3 № 184-А/1.09.2001 г., издадено от СО Район "Красна поляна", АПК "С." - архив, с което е удостоверен осигурителен стаж на С. А. П. за периодите 15.10.1967 г. - 10.12.1969 г., 16.06.1974 г. - 15.02.1979 г. и 20.04.1992 г. - 30.10.1993 г. от АПК "С." от първа категория с обща продължителност 8 години 3 месеца и 24 дни. В отговор на писмо изх. № ОА-УП-2211/06.06.2014 г., от директора на ТП на НОИ гр. К. е изпратен отговор изх. № ОАС-АС-16-5693#1/27.06.2014 г., в който е посочено, че за положения стаж от лицето С. А. П. в АПК "Шопска комуна" гр. С. за периода от 15.10.1967 г. до 10.12.1969 г., в АПК "ППДС" кл. Враждебна, гр. С. от 16.06.1974 г. до 5.02.1979 г. и в ААФ "С." гр. С., в приетата в отдел "Обединен осигурителен архив" с. Н. към ТП на НОИ гр. К. разплащателна документация съгласно ППП № 279/27.07.2007 г., ППП № 368/21.12.2007 г. и ППП № 280/30.07.2017 г. липсват данни. В производството пред по-горестоящия административен орган повторно е поискана информация от отдел "ОА" при ТП на НОИ гр. К. с писмо изх. № ОП-790/25.09.2014 г., в отговор на което е получено писмо изх. № ОАС-АС-16-9324#1/16.10.2014 г., в което е посочено, че в отдел "Обединен осигурителен архив" - с. Н. е приета документация на осигурителя АПК "С." с различни поделения; потвърден е отговора при предходното запитване, че в резултат на извършената проверка е установено, че в приетата документация на поделения на АПК "С." /ТКЗС "Шопска комуна", гр. С. за периода 15.10.1967 г. до 10.12.1969 г., в АПК "ППДС" кл. Враждебна, гр. С. от 16.06.1974 г. до 5.02.1979 г. и в ААФ "С.", гр. С. за периода 20.04.1992 - 30.10.1993 г./ не се съдържа информация за лицето С. А. П.; приложени са копия от ППП за липсващи периоди, предадени от ТП - С. - град. Спорът по делото е свързан със зачитането на осигурителен стаж на жалбоподателя С. А. П. за периодите 15.10.1967 г. - 10.12.1969 г., 16.06.1974 г. - 15.02.1979 г. и 20.04.1992 г. - 30.10.1993 г., за удостоверяването на който пред органа е представено удостоверение обр. УП-3 № 184-А/01.09.2001 г. В хода на административното производство от административния орган са предприети действия по проверка на достоверността на данните по това удостоверение, като е направено искане до отдел "Осигурителен архив" при ТП на НОИ гр. К. за потвърждаване на този стаж. Това процесуално действие е в правомощията на решаващия административен орган, тъй като съгласно общото правило на чл. 35 АПК той е задължен да постанови административния акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая; а съгласно чл. 36, ал. 1 АПК доказателствата в административното производство се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в закона случаи, съгласно ал. 3 на същия член, всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган, а съгласно ал. 4, административните органи осигуряват служебно за нуждите на съответното производство информация или документи, които са налични при тях или при друг орган. Получените данни са потвърдени и с отговора на повторното запитване, предприето в хода на производството пред по-горестоящия орган. В чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Удостоверението за осигурителен стаж и доход, което се издава от осигурителя, представлява официален удостоверителен документ. Характерът на документа не се променя от обстоятелството, че е издаден от частноправен субект /работодател и осигурител/, тъй като на този субект държавата, по силата на нормативна разпоредба, е предоставила удостоверителна функция и това придава на удостоверяването доказателствено значение. След като удостоверението за осигурителен стаж и доход по правило представлява официален документ, то се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените с него факти. Опровергаването на съдържанието на такъв документ е допустимо и то може да бъде успешно осъществено с надлежни писмени документи. Такива документи в случая представляват писмо № ОАС-АС-16-5693#1/27.06.2014 г. и писмо изх. № ОАС-АС-16-9324#1/16.10.2014 г. от ТП на НОИ гр. К., в които е отразено, че в разплащателните ведомости на поделенията на АПК "С." гр. С. за периодите 15.10.1967 г. - 10.12.1969 г., 16.06.1974 г. - 15.02.1979 г. и 20.04.1992 г. - 30.10.1993 г. няма данни за С. А. П.. Това по същество означава, че в случая е установено, че данните в удостоверението обр. УП-3 /"документ по утвърден образец" по смисъла на чл. 40, ал. 1 НПОС/ за посочените периоди не съответстват на данните в разплащателните ведомости на предприятието, поради което материалната доказателствена сила на това удостоверение е оборена. Доколкото е установено, че удостоверението не съответства на изискването по чл. 40, ал. 3 НПОС, то следва да се приеме, че е съставено в нарушение на нормативните изисквания. Изложеното налага извода, че удостоверението представлява неистински документ, тъй като не отразява вярно удостоверените с него факти, следователно не се ползва с материална доказателствена сила. Наред с това, в първоинстанционното съдебно производство е установено въз основа на заключението на съдебната експертиза, че в представената трудова книжка под № 3770 на името на С. А. П. е извършена техническа подправка на документа, изразяваща се в изваждане на страници от трудовата книжка и монтажиране /вмъкване/ на други такива със съответните за целта ръкописни текстове, с което са се променили нейното първоначално съдържание и външен вид. Това заключение правилно е възприето от съда като компетентно и обективно. В съответствие с това, доказателствената сила на трудовата книжка също е опровергана, поради което вписванията в същата не се ползват с материална доказателствена сила. Лицето би могло да установи трудовия стаж през спорните периоди по реда, предвиден в Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, след което да поиска изменение на отпуснатата пенсия въз основа на документ за зачетения стаж. Представеното пред настоящата инстанция удостоверение обр. № 30 изх. № 84/5.02.1979 г., издадено от АПК "С." не е било представено нито пред административния орган, нито пред съда, поради което въз основа на него не могат да бъдат правени нови фактически установявания, предвид ограничението по чл. 220 АПК. Въпросното удостоверение може да бъде представено като доказателство с ново искане пред административния орган, при което евентуално да бъде проведено производство по проверка на доказателствената му сила. Предвид изложеното, правилно административният съд е достигнал до извода за законосъобразност на оспорения административен акт, с който е приет за недоказан осигурителен стаж на С. А. П. за периодите 15.10.1967 г. - 10.12.1969 г., 16.06.1974 г. - 15.02.1979 г. и 20.04.1992 г. - 30.10.1993 г. Съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон, а при извършената служебна проверка на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че същото е валидно и допустимо. Поради това обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,