Решение № 175 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9785/2010 г.

Решение № 175 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9785/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, срещу решение № 766 от 28.06.2010 г., постановено по адм. дело № 793/2010 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1230 от 22.12.2009 г. на началника на МП "Нефтопристанище", с което по оформен режим допускане за свободно обращение на стока - нормален хексан, с ЕАД 07BG001004Н0000660 от 26.07.2007 г. и ЕАД 07BG001004Н0001010 от 02.11.2007 г., е определена нова митническа стойност и въз основа на нея са определени задължения за допълнително внасяне на ДДС - 797,18 лв. и законна лихва от датата на възникване на задължението по всяка ЕАД - 26.07.2007 г. и 02.11.2007 г., до датата на заплащане на сумата. В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че въпреки правилно установеното от съда, че разтовареното количество нормален хексан е по-малко от натовареното и фактурирано, напълно необосновано и в нарушение на материалния закон е достигнал до извода за неприложимост на нормата на чл. 145, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Относно определеното задължение за лихви, неправилно са приложени разпоредбите на чл. 60 и 59, ал. 2 ЗДДС и тази на чл. 232, § 1, б. "б" на Регламент (ЕИО) № 2913/1992 г. на Съвета и съответстващата й на чл. 211, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците, както и на чл. 1 от Закона за лихвите (ЗЛБДТДПДВ). По подробни съображения в този смисъл моли решението да бъде отменено и постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на началника на МП "Нефтопристанище". Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на МП "Нефтопристанище", не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество, е основателна. За да отхвърли жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД против решение № 1230 от 22.12.2009 г. на началника на МП "Нефтопристанище", административният съд е приел, че с него по ЕАД № 07BG001004Н0000660 от 26.07.2007 г. и ЕАД № 07BG001004Н0001010 от 02.11.2007 г. е определена нова митническа стойност на стока нормален хексан, като са определени за допълнително дължими за вземане под отчет ДДС общо в размер на 797,18 лв., ведно със законната лихва, дължима от датата на възникване на задължението по всяка една ЕАД - 26.07.2007 г. и 02.11.2007 г., до датата на заплащане на сумата. Съдът е приел, че е налице внос по фактура № 07/4.013/015 от 24.07.2007 г., в която е посочено фактурираното количество нормален хексан - 1,030.660 МТ с посочена стойност - 970 675,59 щ. д. и № 07/4.018/020 от 30.10.2007 г., в която е посочено фактурираното количество нормален хексан - 1,040,692 МТ, с посочена стойност 1 071 704,62 щ. д., издадени от "Индипендънт Петролеум Рисурсис" Великобритания. При разтоварване на стоката по двете ЕАД на терминал "Росенец" - гр. Бургас, е установена разлика в количествата между обявеното количество и разтовареното количество в по-малко. В митническата декларация жалбоподателят е вписал разтовареното, а не натоварено количество стока и е декларирал митническа облагаема стойност, при което е платил определения ДДС. В процедура по последваща проверка, митническият орган е констатирал посочената разлика между декларираната митническа облагаема стойност и действително платената цена по фактурите, въз основа на констатираната разлика в натовареното и разтоварено количество стока. Посочил е, че съгласно нормата на чл. 35, ал. 1 ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки, определена по този член е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Р България, коригирана съгласно чл. 38. По делото не са налице данни за намерени в счетоводството на жалбоподателя "Лукойл Нефтохим Бургас" АД кредитни известия, чрез които впоследствие да е коригирана фактурираната от доставчика стойност. Напротив, при извършената последваща проверка в счетоводството на дружеството е констатирано, че стойността е заплатена съобразно първичния счетоводен документ. Съдът е отхвърлил възражението на касатора, че процесната стока е в течно състояние и поради това са налице разлики между натовареното в товарно пристанище и разтовареното на терминала "Росенец" количество, които са в рамките на нормативно признатите фири. Приел е, че спорът между страните не е на плоскостта на наличието на фири и техния размер - дали същите са налице или не, като се е позовал на т. 2.4 от договора с доставчика, където е записано, че база за фактуриране е нето натовареното количество стока в метрични тонове, посочени в коносамента, следователно задължението на купувача за заплащане е обвързано с количеството нефт при неговото натоварване съобразно посоченото в коносамента, респ. сертификата за количество, а не е обвързано с количеството нефт към момента на разтоварването му. С оглед на това е отхвърлил и довода на касатора за приложимост на нормата на чл. 69, ал. 1 ППЗМ, относима в случаите на загубване на част от товара. Така постановеното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора, но изводите които е направил са незаконосъобразни. Страните не спорят, а и видно от доказателствата по делото, разтовареното количество нормален хексан е по-малко от натовареното и фактурирано количество. Неправилно съдът е приел за неоснователно позоваването на чл. 145, § 1, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (РПМК). В посочения текст е предвидено прилагане на пропорционално разпределение на действително платената или подлежащата на плащане цена в случай на частична загуба или в случай на повреждане преди пускането в свободно обращение на стоката, подлежаща на оценяване. Основателно е възражението на касатора за неправилно прилагане на чл. 29, § 1 МК от митническите органи и от съда. Цитираният текст от РПМК допуска корекция на митническата стойност по чл. 29, § 1 МК чрез пропорционално разпределение на действително платената или подлежащата на плащане цена в случай на частична загуба. Извършването на корекцията не е поставено в зависимост от причините за възникване на частичната загуба, нито поради други условия, поради което отказът на съда да приложи нормата на чл. 145, § 1, ал. 2 РПМК е незаконосъобразен. В конкретния случай не е било спорно, че при разтоварването на стоката, нейното количество е било по-малко от това при натоварването, което е установено и с генерален акт и акт-известие, подписани от митнически служител. След като по делото не се спори разтовареното количество стока да е по-малко от натовареното, то ясно е, че тази разлика се дължи единствено на частична загуба на стоката преди допускането й за свободно обращение. Цитираната по-горе разпоредба на Регламент 2454/93 не изисква установяване на произхода на загубата, поради което правилно жалбоподателят е декларирал стойността на разтовареното количество и на тази база е заплатил ДДС, за което при установените по случая факти е липсвало основание за корекцията му. Констатираната загуба не е внесена в митническата територия на Общността, поради което за тази част от стоката не възниква вносно митническо задължение както предвид цитирания чл. 145, § 1, ал. 2 РПМК, така и с оглед разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗДДС, според която данъчно събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. За тези невнесени количества нормален хексан според чл. 54, ал. 1 ЗДДС не е налице данъчно събитие и изискуемост на данъка, поради което за тях не се дължи данък върху добавената стойност. В този смисъл е решението от 29 април 2010 г. по дело С-230/08 на СЕО - т. 3, в което СЕО приема, че за стоки, които не са внесени в митническата територия на Общността, не възниква вносно митническо задължение, за тези стоки не е налице данъчно събитие за облагане с данък върху добавената стойност и този данък не става изискуем. Съдът, като е приел, че се дължи данък върху добавената стойност за невнесени в митническата територия на Общността количества нормален хексан, е постановил незаконосъобразно решение. Изводът на съда за липса на последваща корекция на платената фактурна цена между страните по договора за доставка засягат вътрешните отношения между договарящите, а тези отношения не могат да влияят на императивни правни норми относно определянето на митническата облагаема стойност. Обжалваното решение е неправилно и в частта относно законната лихва. Според първоинстанционния съд с оглед дължимостта на главното вземане дължимо е и акцесорното задължение за лихви. Макар задължението за лихва да е акцесорно по отношение задължението за заплащане на ДДС, задължението за лихва има известна самостоятелност спрямо главните вземания, тъй като правопораждащият го състав освен наличие на валидно възникнало главно задължение, включва и предпоставките за начисляването на самата лихва. В разглежданите случаи липсват предпоставки за начисляване, както на компенсаторна, така и на лихва за забава. Тоест, освен поради недължимост на главните вземания, вземането за лихва е недължимо и на самостоятелно основание. Освен това, начислената от административния орган лихва включва в себе си комбинация от началния момент на компенсаторната лихва (датата на поставянето на стоките под режим) и крайния момент на лихвата за забава (датата на плащане), което е недопустимо и е още едно самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт в тази му част. Подробно изложените в касационната жалба основания за отмяна на оспорвания административен акт като незаконосъобразен на самостоятелно основание в частта относно лихвата се потвърждават по категоричен начин от решение на СЕО от 31.03.2011 г. по дело С-546/09, което гласи следното: чл. 232, § 1, буква "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г., следва да се тълкува в смисъл, че лихва за забава върху все още несъбраната сума по митните сборове може да се начислява на основание на тази разпоредба само за периода след изтичането на срока за плащането на тази сума. При липса на съответни разпоредби в Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент (ЕО) № 214/2007 на Комисията от 28 февруари 2007 г., чл. 214, § 3 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1791/2006, следва да се тълкува в смисъл, че националните власти не могат на основание на тази разпоредба да прилагат компенсаторна лихва спрямо носителя на митническото задължение за периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет. Предвид изложеното съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови друго, с което да се отмени оспореният митнически акт. С оглед изхода на делото следва да се уважи и искането на жалбоподателя за заплащане на разноски за двете съдебни инстанции, които в случая възлизат на внесена държавна такса в размер на 75 лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,