Решение № 15429 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12389/2018 г.

Решение № 15429 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12389/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Спарки Елтос" АД със седалище и адрес на управление в гр. Ловеч против решение № 10221 от 27.07.2018 г., постановено по адм. д. № 6291/2018 г. по описа на Върховния административен съд, VII отделение. Релевирани са оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, изложени в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез пълномощника, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт, респ. след отмяна на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез пълномощника юрисконсулт Слабов, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в съдебно заседание и в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 1 и 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административен съд е отхвърлена жалбата на "Спарки Елтос" АД със седалище и адрес на управление в гр. Ловеч против решение № 349-ПД от 5.04.2018 г. на Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност". Правилно по делото е прието, че въз основа на извършена проверка на постъпилите в КФН годишни консолидирани финансови отчети за дейността за 2016 г., представени на хартиен носител чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път, изградена и поддържана от КФН - е-Register, e констатирано, че "Спарки Елтос" АД, гр. Ловеч не е представило годишен консолидиран финансов отчет за дейността си за 2016 г., в законоустановения 120-дневен срок от завършването на финансовата година, а именно до 02.05.2017 г. включително. С това Дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 100н, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). От данните по първоинстанционното дело се установява, че цитираното задължение не е било изпълнено до откриването на административното производство по издаване на индивидуален административен акт за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 212а, ал. 1, т. 2 ЗППЦК, което е станало с писмо изх. № РГ-05-151-4 от 21.03.2018 г., в хода на производството по налагане на тази мярка, а също така и до приключването му. Обстоятелството, че неизпълнение на цитираното законово изискване е налице и към момента на приключване на устните състезания пред касационната инстанция е ново по смисъла на чл. 220 АПК, поради което не се съобразява. С решение № 349-ПД от 5.04.2018 г., Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗКФН, чл. 213, ал. 4 във вр. с чл. 212а, ал. 1, т. 2 и чл. 215 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), във вр. с чл. 100н, ал. 23 ППЦК, във връзка с чл. 100н, ал. 5 ЗППЦК, във вр. с чл. 100н, ал. 4 ЗППЦК, във вр. чл. 100т, ал. 1, изр. първо, предл. първо ЗППЦК, във вр. с чл. 100т, ал. 4 ЗППЦК, е задължил Дружеството в срок от пет работни дни от получаване на решението за прилагане на ПАМ, да представи в КФН, по реда на чл. 100т, ал. 1, изр. първо, предложение първо ЗППЦК, посредством единната система за предоставяне на информация по електронен път - e-Register, годишен консолидиран финансов отчет за дейността си за 2016 г. по чл. 100н, ал. 2 ЗППЦК, със съдържание по чл. 100н, ал. 5 ЗППЦК, във вр. с чл. 100н, ал. 4 ЗППЦК. Касаторът не съобразява, че в мотивите към съдебното решение изрично е посочено, че административният акт препраща към разпоредбата на чл. 100 т, ал. 1, предл. първо и ал. 4 само относно реда за предоставяне на отчета, а именно чрез е-Register, поради което доводите на жалбоподателя, че тази норма не е сред изброените в чл. 212а ЗППЦК и не е налице правно основание за прилагане на процесната ПАМ, са неоснователни. Този извод на съда кореспондира със съдържанието на оспорения административен акт, който като фактическо основание сочи, че "Спарки Елтос" АД, гр. Ловеч не е представило годишен консолидиран финансов отчет за дейността си за 2016 г. в законоустановения 120-дневен срок от завършването на финансовата година, както и че това е нарушение на разпоредбата на чл. 100н, ал. 2 ЗППЦК. Текстът на чл. 212а, ал. 1, т. 2 ЗППЦК, на която се е се позовал издателят на решението, изрично регламентира, че когато установи, че емитент не е изпълнил задължението си да разкрие публично в законоустановения срок информацията по чл. 100 н, комисията, съответно заместник-председателят, може да задължи емитента в определен срок да предприеме конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите. Касационният жалбоподател не съобразява също така, че в решение № 349-ПД от 5.04.2018 г. на Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" е казано, че годишният консолидиран финансов отчет за дейността на дружеството за 2016 г. по чл. 100н, ал. 2 ЗППЦК, трябва да е със съдържание по чл. 100н, ал. 5 ЗППЦК, във вр. с чл. 100н, ал. 4 ЗППЦК. В административния акт са изложени нарочни мотиви относно изискванията на тези разпоредби и мотивите са във връзка с писмо вх. № РГ-05-151-4 от 28.03.2018 г., с което Комисията е уведомена, че дружеството има възможност в указан от нея срок да представи годишния консолидиран финансов отчет за дейността си през 2016 г. без заверка от регистриран одитор, с оглед предоставяне на възможност на КФН да осъществи надзорната си дейност, както и да предостави на КФН незаверения отчет за целите на оповестяване на финансовите резултати на дружеството, в допълнение на редовно предоставяните отчети за всяко тримесечие на всяка финансова година. По тази причина административният орган е изложил мотиви защо намира предложението на Дружеството за неприемливо, с оглед изискванията на ЗППЦК. Предвид изложените в решението на тричленния състав на Върховния административен съд мотиви, както и в настоящите, не се възприема тезата на касатора, че административният акт е издаден при липсата на материалноправно основание по чл. 212а, ал. 1, т. 2 ЗППЦП. Що се касае до петдневния срок, в който "Спарки Елтос" АД е задължено да представи годишния консолидиран финансов отчет за дейността на дружеството за 2016 г., то правилно съдът е приел, че този срок не е несъответен на обема на задължението, а и не би могъл, тъй като установеният от законодателя срок за предоставяне на процесната информация е изтекъл и дружеството е следвало да съобрази поведението си с него. В тази връзка касационният състав преценява, че 120-дневния срок от завършването на финансовата 2016 г. година по чл. 100н, ал. 2 ЗППЦП е изтекъл значително по-рано и определянето на срок към дата през текущия месец април на 2018 г. не е недостатъчен, нито неизпълним. След като законодателят е определил срок, в който емитентът е длъжен да разкрие публично годишния консолидиран финансов отчет за дейността си, то "Спарки Елтос" АД е трябвало да създаде организация, даваща му възможност да спази този срок. Съдът е изложил мотиви относно уведомителните писма на "Грант Торнтон" ООД, като е направил правилни изводи, че невъзможността за завършване на процедурите от одитора е по причина на непредставяне на документи от страна на дружеството, както и че по делото липсват доказателства през 2017 г. дружеството да е предприело действия в насока одиторите да могат да изготвят и подпишат годишния консолидиран финансов отчет за 2016 г. Настоящата касационна инстанция съобразява също така, че ако "Спарки Елтос" АД е считало, че някои документи не са били необходими за изготвяне на одита, то дружеството е следвало да уреди това с "Грант Торнтон" ООД преди изтичане на законовия 120-дневен срок. Въпросите за предявените от одиторското предприятие "Грант Торнтон" ООД изисквания към "Спарки Елтос" АД за представяне на документи са на плоскостта на ангажимента на това дружество да изготви консолидиран финансов отчет за 2016 г. и задължението на касатора да представя документи, които въпроси са периферни за същността на настоящия спор, тъй като касаят взаимоотношения между цитираните две дружества. Освен това представените писма са от 2018 г., както е отразено в мотивите на обжалваното решение. Тричленният състав на Върховния административен съд е разгледал и обсъдил процесното решение на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е изложил обосновани мотиви, налагащи извода му, че в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно е било прието, че непредставянето от жалбоподателя на годишен консолидиран финансов отчет за дейността, заверен от регистриран одитор в срок 120 дни от завършване на финансовата година, обективира негово бездействие. То представлява и нарушение на нормативно установени задължения. С оглед на това налице са предвидените в чл. 212а, ал. 1, т. 2 ЗППЦК предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка. В случая органът е наложил мярка, която по своя вид безспорно е конкретно действие - предоставяне на точно определена информация. Мярката не е неизпълнима, тъй като е повторение на законово установено задължение емитентът да представи на комисията годишен консолидиран финансов отчет за дейността си, със съдържанието по чл. 100н, ал. 5 във вр. с чл. 100н, ал. 4 ЗППЦК, в срок до 120 дни от завършване на финансовата 2016 година. Правилно и обосновано е било прието също така, че наложената на жалбоподателя с оспореното решение принудителна административна мярка е в съответствие с целта на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и на Закона за Комисията за финансов надзор. Без осигуряването на необходимата информация надзорният орган не би могъл да изпълни законовите си задължения и да гарантира изпълнение на визираните в чл. 1, ал. 2 ЗППЦК цели. Наред с това инвеститорите - настоящи и потенциални, не биха разполагали с информация в установения от закона обем и формат, което би застрашило техните интереси и следователно би довело до нарушение на ефективността и стабилността на капиталовия пазар. Мярката е съразмерна и не създава непропорционална административна и финансова тежест за жалбоподателя, защото представлява задължение за изпълнение на законово установени изисквания за съдържанието и вида на предоставяната информация. Цитираните изводи кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, като съдът правилно е приложил и материалния закон относно спорните между страните правоотношения. Законосъобразността на наказателното постановление от 29.11.2017 г. за налагане на имуществена санкция не е била предмет на спора, в каквато връзка са били изложени мотиви. Не се установяват и нарушения по чл. 209, т. 1 и 2 АПК, за които касационната инстанция следи служебно. Изложените в тези мотиви съображения налагат извод за липса на касационни основания, обуславящи отмяна на съдебното решение, поради което последното се оставя в сила. При този изход по спора съдебни разноски в полза на касатора не се дължими. Ответникът не е посочил размер на претендираните като юрисконсултско възнаграждение разноски. Ето защо, с оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК в негова полза следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, който е минимален и е определен в съответствие с чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,