Решение № 13228 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2295/2020 г.

Решение № 13228 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2295/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Митева против решение № 2308 от 28.11.2019 г., постановено по адм. д. № 478/2019 г. по описа на Административен съд [населено място]. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответниците - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър [населено място], Б. Николов и П. Николова не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът – Р. Гочева, чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на П. Митева против заповед № 18-162-04.01.2019 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна, с която, на основание чл. 54, ал. 4, вр. чл. 54, ал. 1 ЗКИР, е отказано изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в промяна на обща граница между поземлени имоти с идентификатори 10135.2552.2256, 10135.2252.2255, 10135.2552.2253 и 10135.2552.2252 с искане за коректно отразяване на границите на ПИ 3060-Б в[жк], съгласно извършени преки геодезически измервания на място и проект за изменение изработен от правоспособно лице по ЗКИР. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за законосъобразност на заповед № 18-162/04.01.2019 г. на началника на СГКК – Варна. Приема, че от представените по делото доказателства, включително и от заключението на вещото лице, не се обективира спор за материално право, визиран в § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., Наредбата), каквото е основното възражение на заинтересованата страна Гочева. Приема, че спорът в конкретния случай се свежда до това дали разликите между границите по КК и представените по проекта за изменение попадат в рамките на допустимите стойности по Наредбата. Констатира, че от обяснителната записка от м. октомври 2017 г. на стр. 1 като основание за исканата поправка е посочен чл. 54 от Наредбата, като прави извод, че от мястото на тази разпоредба се има предвид неурбанизирани територии, каквито процесните имоти не са, а на стр. 2 от същата записка в анализа на получените резултати е направен извод, че отклоненията между заснетите на място граници по КК не са в рамките на допустимите стойности, съгласно чл. 18, ал. 4, т. 1а от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., отнасящ се до урбанизирани територии, което е в противоречие с описаното основание и приема, че исканото изменение не съответства на материалния закон. Крайният извод на съда за законосъобразност на оспорената заповед е правилен, но не по изложените в решението съображения. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началникът на СГКК – Варна, съобразно правомощията му по чл. 54, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Законосъобразен е изводът, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като заинтересуваните страни са уведомени за започналото административно производство по изменение на КККР, състоящо се в промяна на границите между поземлени имоти с идентификатори 10135.2552.2256, 10135.2252.2255, 10135.2552.2253 и 10135.2552.2252. Собствениците на ПИ с идентификатор 10135.2552.2256 и на ПИ с идентификатор 10135.2552.2255 депозират възражения срещу исканото изменение, като собственикът на последния имот сочи, че вследствие на изменението имотът му ще бъде намален с 23 кв. м. В тази връзка неоснователен е доводът в касационната жалба, че П. Николова не е собственик на ПИ с идентификатор 10135.2552.2255 и съответно не е заинтересувана страна в административното производство. Видно от приложените към административната преписка доказателства е, че посоченият имот е придобит по време на брака на П. Николова и Б. Николов, сключен на 15.01.1984 г. и следователно същият е съпружеска имуществена общност и Николова има вещни права върху имота. С исканото изменение на КК се променя границата на имота, поради което Николова е заинтересувано лице, както в административното, така и в съдебното производство. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, като изрично е отбелязано, че по искането за изменение на КК е направено възражение от П. Николова, което сочи на наличие на хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Ето защо доводите на касаторката в обратния смисъл, са неоснователни. Незаконосъобразен е изводът на съда, че в случая не е налице спор за материално право, но това не се отразява на крайния му извод за законосъобразност на оспорената заповед. Видно от приложените по делото доказателства в т. ч. и от приложените комбинирани скици, е че с исканото изменение на КК границите на ПИ 10135.2552.2253 се преместват и навлизат в ПИ с идентификатори 10135.2552.2256 и 10135.2552.2255 съответно с 28. 14 кв. м. и с 23. 51 кв. м. Следователно с промяна на границите е налице застъпване на площта на съседните два имота и квадратурата на същите се намалява. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР при констатирано застъпване на площта и границите претендираната непълнота и грешка "се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред", т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на пресъдено нещо за тях. Следователно постановеният отказ за изменение на КК е законосъобразен. Ето защо като прави извод в този смисъл първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди П. Митева да заплати на Р. Гочева сумата 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения върховният административен съд, второ отделение,