Решение № 2900 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6884/2017 г.

ВАСVI отделение07.03.2018 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94 от 26.04.2017 г., постановено по административно дело № 341/2016 г. по описа на Административен съд - С. З.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2900 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6884/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 94/26.04.2017 г., постановено по административно дело № 341 по описа на Административен съд - С. З. за 2016 г., е отхвърлена като неоснователна жалбата на "ЕЛИМАР" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. "Редута", ул. "Г. О." .№..., ет. ..., ап. ..., и "МИНЕРА- ММ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. "Х. Д.", бл. ..., вх. ..., ап. ..., против решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) № 6-4/2016 от 15.07.2016 г. на директора на РИОСВ (Регионална инспекция по околна среда и води) - С. З., с което не е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Добив на индустриални минерали - габродиоритови порфирити и базалти от площ "Болярка", находище "Болярка" в землището на с. М. Ш., общ. Б.". Съдебното решение е атакувано с касационна жалба от "ЕЛИМАР" ООД, ЕИК *********, и "МИНЕРА- ММ" ООД, ЕИК *********, действащи чрез пълномощника адв. Андреев. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК - нарушение на материалния закон, касаторите претендират отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени решение по оценка на въздействието върху околната среда № 6-4/2016 от 15.07.2016 г. на директора на РИОСВ - С. З., и да се одобри осъществяването на инвестиционно предложение "Добив на индустриални минерали - габродиоритови порфирити и базалти от площ "Болярка", находище "Болярка" в землището на с. М. Ш., общ. Б.". В условията на евентуалност се иска поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила съдебното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при спазване на задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Направено е и искане за присъждане на деловодни разноски, като е представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Изпратен е и "отговор на касационна жалба" от "МИНЕРА-ММ" ООД, който всъщност представлява становище по същество в подкрепа на касационната жалба, както и допълнителни писмени бележки от адв. Андреев, с които отново се оспорва правилността на оспореното решение и е аргументирана теза, че изготвената в рамките на първоинстанционното производство комплексна съдебно-екологична експертиза не е успяла да даде ясно становище относно въпроса, дали на територията на инвестиционното предложение действително се намират птици от вида царски орел, както и дали има наличие на европейски лалугери и представлява ли теренът местообитание на посочените видове. Ответниците по касация - директорът на РИОСВ - С. З. и кметство с. М. Ш., не изразяват становище по касационната жалба. Другият касационен ответник - община Б., действащ чрез процесуалния представител адв. Русева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение, в подкрепа на което навежда доводи за правилност на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по сезиралия го спор. Административното производство е започнало с подаването на уведомление за инвестиционно предложение (за добив на индустриални минерали - габродиоритови порфирити и базалти от площ "Болярка", находище "Болярка" в землището на с. М. Ш., общ. Б., с проектна концесионна площ 642 дка) до директора на РИОСВ - С. З. вх. № 3715/29.11.2011 г. с приложения към него, подадено от "ЕЛИМАР" ООД, гр. С. и "МИНЕРА-ММ" ООД, гр. С.. С писмо изх. № КОС-01-3715/06.12.2011 г. директорът на РИОСВ - С. З. е уведомил предложителите за приложимата процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), както и, че компетентността е на министъра на околната среда и водите, на който е препратена преписката и който от своя страна с писмо изх. № ОВОС-59/19.03.2012 г. е дал указания на предложителите да възложат изготвяне на задание за обхват и съдържание на ОВОС, чийто предмет следва да е цялостното намерение. Установено е от административния орган, че инвестиционното предложение (ИП) попада изцяло в границите на защитени зони "Дервентски възвишения" с код BG0002026 и "Дервентски възвишения 1" с код BG0000218, определени за опазване на природни местообитания и на дивата флора и фауна, че осъществяването му има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху последните. По тази причина и на основание чл. 39, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС) е указано да се извърши оценка на степента на въздействие на ИП върху защитените зони по конкретно посочени параметри. На основание § 89, ал. 2 от ПЗР на ЗООС документацията по висящата процедура е изпратена по компетентност на РИОСВ - С. З. с писмо изх. № ОВОС-59/19.05.2012 г. Съгласно изискванията на чл. 95, ал. 2 и ал. 3 от ЗООС с вх. № 948/21.02.2013 г. възложителите са внесли задание за обхват и съдържание на доклад за ОВОС. И. доклад за ОВОС (ДОВОС) с приложени към него задание за ОВОС и нетехническо резюме на доклада, е подложен на оценка за качеството с искане вх . № 4480/11.12.2013 г. Допълнително са представени становища от РЗИ - Я., главни експерти в направления "Управление на отпадъците", "ОХВ", "Води", "Управление на отпадъците и опазване на почвите", "Биологично разнообразие, защитени територии и защитени зони" при РИОСВ - С. З.. Първоначално на ДОВОС е дадена отрицателна оценка, но след допълването му РИОСВ - С. З. е дала положителна оценка с писмо изх. № КОС-014480/03.06.2014 г. Организирано е обществено обсъждане на ДОВОС, за което е съставен протокол № 1/24.08.2015 г., изпратен на РИОСВ - С. З. ведно с постъпилите становище и възражения. Във връзка с постъпилите становища РИОСВ - С. З. с писмо № КОС-01-3889/20.11.2015 г. е указал на възложителите да извършат допълнителни проучвания на територията на ИП за наличието на царски орли и други хищни птици и на вида европейски лалугер. След извършване на проверка на терен в района на предвиденото за реализиране ИП от страна на РИОСВ - С. З. е поискано и становище от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН за вероятната степен на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета на опазване в защитените зони от мрежата "Натура 2000", както и възможности за смекчаващи и/или възстановителни мерки, според което становище реализирането на ИП с разработване на концесионна площ "Болярка" би имало значителен негативен ефект върху популацията на царския орел в България, като отрицателно въздействие, макар и в по-малка степен, може да се очаква и спрямо други видове дневни хищни птици и други защитени видове. След проведено заседание на Екологичния експертен съвет при РИОСВ - С. З. е предложено да не се одобри осъществяване на ИП с мотив, че реализацията и експлоатацията му ще окажат значително отрицателно въздействие върху вида царски орел, приоритетен за опазване в защитени зони "Дервентски възвишения" с код BG0002026 и "Дервентски възвишения 1" с код BG0000218, тъй като същото ще доведе до увреждане на защитен вид в естествения му район на разпространение като популацията на царския орел в защитените зони ще намалее в дългосрочен план, както и на европейския лалугер. Допълнително е посочено наличие на негативно отношение на обществеността, проявено в хода на процедурата по ОВОС. След получаване на предложението на Екологичния експертен съвет директорът на РИОСВ - С. З. е постановил процесното решение по оценка на въздействието върху околната среда № 6-4/2016 от 15.07.2016 г. (предмет на съдебен контрол пред Старозагорския административен съд), с което на основание чл. 99, ал. 2 от ЗООС, чл. 19, ал. 2, т. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредба за ОВОС), § 3, ал. 1 от ПЗР към ПМС № 26/09.02.2016 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на МС и във връзка с чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) не е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Добив на индустриални минерали - габродиоритови порфирити и базалти от площ "Болярка", находище "Болярка" в землището на с. М. Ш., общ. Б.", тъй като се има вероятност предметът на опазване в съответната защитена зона да бъде значително увреден. При така установените факти, Административен съд - С. З. е изложил мотиви за законосъобразност на оспореното пред него решение по ОВОС, като издадено от компетентния орган по смисъла на чл. 94, ал. 2 от ЗООС във връзка с чл. 92, т. 1 от ЗООС и § 89, ал. 2 от ПЗР на ЗООС, в предвидената от закона форма, съдържащо реквизитите по чл. 99, ал. 3 от ЗООС и оповестено по предвидения в чл. 99, ал. 4, т. 2 от ЗООС ред, при спазване на административнопроизводствените правила, разпоредбите на материалния закон и неговата цел. Върховният административен съд намира, че подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирани страни. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторите пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Аргументите на оспорващите го за противното не могат да бъдат споделени. Решението на Административен съд - С. З., с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, като е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства и на заключението на назначената комплексна съдебно-екологична експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В хода на производството пред Старозагорския административен съд (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на решението по ОВОС. С. е назначил необходимата поради нуждата от специални знания за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно-икономическа експертиза, съгласно чл. 195 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата преценка на събраните доказателства и компетентно изготвеното експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК (противно на твърдяното от касаторовия повереник). Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение по ОВОС, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от оспорилите го дружества за неговата незаконосъобразност. Административен съд - С. З. е разгледал основният спорен въпрос по делото, а именно дали реализацията на инвестиционното предложение би довело до значително увреждане на предмета на опазване на защитени зони "Дервентски възвишения" с код BG0002026 и "Дервентски възвишения 1" с код BG0000218, в които видът царски орел е приоритетен за опазване като посочен в Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за биологичното разнообразие, респективно дали представлява основание по чл. 19, ал. 2, т. 4 от Наредбата за ОВОС осъществяването на предложението да не бъде одобрено. Следва да се посочи, че пред наименованието на видът царски орел в Приложението е поставен знакът !, което означава, че видът е включен в приложението към Резолюция № 6

1998

на Постоянния комитет на Бернската конвенция. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 4 от Наредбата за ОВОС с решението по чл. 18, ал. 1 компетентният орган не одобрява осъществяването на инвестиционното предложение в случаите, когато заключението от извършената оценка по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие е, че предметът на опазване в съответната защитена зона ще бъде значително увреден. Надлежно установен в първоинстанционното съдебно-административно производство е основният правнозначим в случая факт: че реализирането на инвестиционното намерение ще доведе до вероятно унищожаване или до значително увреждане на предмета на опазване в защитената зона и се очаква значително отрицателно въздействие върху защитения вид. Съгласно чл. 92, т. 1 от Закона за опазване на околната среда задължително се извършва ОВОС за ИП за строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1 към ЗООС, към което попада конкретното предложение, а именно кариера за открит добив на суровини с площ над 25 ха по т. 19 от Приложение № 1. Допълнително ИП попада в територията на защитени зони и съгласно чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), тъй като същото може да окаже значително отрицателно въздействие върху защитените зони, то се подлагат на оценка за съвместимостта му с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона, а според разпоредбата на чл. 38 от Наредбата за ОС оценката за съвместимостта на инвестиционните предложения, подлежащи и на ОВОС, се извършва чрез процедурата по ОВОС по реда на ЗООС и Наредбата за ОВОС. П. първоинстанционният съд е преценил, че е спазена процедурата по извършване на ОВОС, както от административния орган, така и от възложителя на ИП съгласно разпоредбите на глава шеста, раздел III от ЗООС във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за ОВОС. В заключение е спазена процедурата по издаване на решение по оценка на въздействието върху околната среда, с което не е одобрено ИП "Добив на индустриални минерали - габродиоритови порфирити и базалти от площ "Болярка", находище "Болярка" в землището на с. М. Ш., общ. Б." съгласно глава шеста, раздел III от ЗООС и Наредбата за ОВОС, като не са налице отклонения от регламентираната в специалния закон и наредбата процедура. Неоснователно е оплакването на касаторите за нарушение на материалния закон. Административният съд правилно е преценил доказаните факти и е извел обоснован извод за материална законосъобразност на оспорения акт, който следва да бъде споделен от настоящия състав. Оспореното пред първоинстанционния съд решение по оценка на въздействието върху околната среда № 6-4/2016/15.07.2016 г. е издадено от компетентния орган по смисъла на чл. 94, ал. 2 от ЗООС във връзка с чл. 92, т. 1 от ЗООС и § 89, ал. 2 от ПЗР на ЗООС, в конкретния случай директорът на РИОСВ - С. З., в предвидената от закона форма, съдържа реквизитите по чл. 99, ал. 3 от ЗООС и е оповестено по предвидения в чл. 99, ал. 4, т. 2 от ЗООС ред, при спазване на административнопроизводствените правила по ЗООС, Наредбата за ОВОС и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с целите за опазване на защитените зони и правилно приложен материален закон. Към делото е било приложено и експертно становище от специалист-орнитолог доц. д-р Б. Н., според което реализирането на ИП с разработване на концесионна площ "Болярка" би имало значителен негативен ефект върху популацията на царския орел в България, като в допълнение следва да се отбележи, че отрицателно въздействие, макар и в по-малка степен, може да се очаква и спрямо други видове дневни хищни птици и други защитени видове. Следва да бъдат споделени правните изводи на Административен съд - С. З., че съгласно комплексната съдебно-екологична експертиза предметът на опазване, а именно царският орел, в защитени зони "Дервентски възвишения" и "Дервентски възвишения 1" в голяма степен е застрашен от увреждане при евентуално реализиране на исканото инвестиционно предложение. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-екологичната експертиза, което с основание е кредитирал като обективно и компетентно изготвено, и е приел за безспорно установено, че по отношение въздействието върху местообитанието на царския орел се очаква значително негативно въздействие върху вида при реализиране на инвестиционното намерение, изразяващо се в трайни изменения на ландшафта на защитената зона, които ще доведат до отнемане на гнездови и хранителни територии от вида. Неоснователни са възраженията на касационните жалбоподатели, че не е било установено по категоричен начин наблюдаване на визираните защитени видови на територията на ИП и, че изводите относно тяхното възможно наличие са направени единствено въз основа на вероятности и хипотези. В експертизата изрично е посочено, че двойка царски орли (в тази връзка следва да се отбележи, че на територията на Р. Б. са установени общо само 26 такива двойки) гнезди на изкуствено поставена платформа през 2015 г. на 200 метра от старото гнездо, което е на разстояние на 990 м от територията на ИП, а понастоящем гнезди на разстояние 2.4 км от територията на ИП, като е посочено, че видът е наблюдаван на самата територия на ИП и същата представлява и място за временно настаняване на млади царски орли с численост 3- 8 индивида. Относно местообитанието на европейския лалугер, включен в Червения списък на Международния съюз за защита на природата и в Червената книга на Р. Б. и който съгласно Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗБР е вид изискващ "опазване на местообитания по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания на дивата флора и фауна", и е посочен и като приоритетен за опазване, се установява от теренните проучвания, че територията на ИП включва местообитание характерно за лалугера и са констатирани определени процеси, които имат пряко отношение за съществуването на вида. В заключението е посочено, че на територията на ИП има местообитания на европейски лалугер, както и местообитания с хранителна база на царски орел. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касаторите, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърденото с него решение по ОВОС на директора на РИОСВ - С. З., не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил сезиралата го жалба Административен съд - С. З. вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба) при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. Неоснователността на главните касаторови искания обуславя и неуважаване на акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а доколкото ответниците по касация не са претендирали разноските си, то репарирането на такива не се следва и на тях.

Цитирани разпоредби

8