Решение № 16302 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9894/2011 г.
ВАСIII отделение12.12.2011 г.докладчик Йовка Дражева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1376/8.06.2011 г. по адм. д. № 4218/2010 г. по описа на Административен съд- Варна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 16302 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9894/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е образувано по касационната жалба на Радка Райкова Вълчева против решение по адм. д. № 4218/2010 г. по описана АС-Варна. Иска обезсилване на решението като постановено по недопустима жалба, подадена от лице, което нито е управител на етажната собственост, нито е собственик на имот в сградата на ул. "Страхил войвода" № 46, гр. Варна. По същество решението на съда е неправилно, защото не може по реда на чл. 99 от АПК да се отменя невлязъл в сила административен акт, който от своя страна е нищожен. Ответникът кметът на Район "Одесос" не оспорва касационната жалба, защото намира решението за недопустимо. Ответниците по касационната жалба физически лица, намират съдебното решението за допустимо като постановено в производство започнало по жалба на адресат на индивидуален административен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като административният акт е издаден извън срока по чл. 102, ал. 1 от АПК. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1376/8.06.2011 г. по адм. д. № 4218/2010 г. по описа на АС-Варна е прогласена за нищожна заповед № 181/8.12.2010 г. на кмета на район "Одесос" при община Варна с доводи за нарушаване на компетентност по време. Решението като правен резултат е правилно и следва да се остави в сила. Между страните е спорно дали съдебното производство е допустимо. Образувано е по жалба на Румяна Панайотова Бъчварова, която към 21.12.2010 г. не е собственик на обект в етажната собственост в гр. Варна, ул. "Страхил войвода" № 46 (с нот. акт № 15 от 8.02.2010 г. по н. д. № 14 от 2010 г. е продала на Милена Христова Митева апартамент № 4), и вече не управител на етажната собственост (с решение от 27.09.2010 г. на общо събрание на етажната собственост на мястото на Румяна Бъчварова - избрана с предходно решение от 23.10.2009 г. - л. 27 от делото, за управител на етажната собственост е избрана Женя Ивова Койчева). Румяна Панайотова Бъчварова не е адресат на заповед № 181/8.12.2010 г. на кмета на район "Одесос", защото на нея само е съобщена заповедта. Съобщаването на издаден административен акт е процесуално действие на административния орган и има значение само за допустимостта на оспорването с оглед спазване на преклузивните срокове. Поради това адм. д. № 4218/2010 г. по описа на АС-Варна е започнало по недопустима жалба подадена от лице, което не е адресат на заповедта, същата и не засяга негови права и интереси. Но по вече образуваното дело са постъпили жалби от страна на собственици на отделни обекти в етажната собственост - Женя Койчева, Милена Митева и Пламен Митев, Дарина Василева, Красен Кунев, поради което постановеното решение е допустимо. Съобщението за издадената заповед не им е връчвана и за тях не са изтекли преклузивните срокове по чл. 149, ал. 1 от АПК. Неправилни са мотивите на съда, че е нарушена компетентност по време, защото издаване на административен акт за възобновяване на административно производство в преклузивния срок на чл. 102 от АПК е условие за спазване на процесуални правила по допустимостта на административното производство, а нарушаването е основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. В случая има нарушаване на компетентността, но на компетентност по степен. Съгласно чл. 99, ал. 1 от АПК влязъл в сила административен акт (разпореждането за вписване на регистрация на етажна собственост по чл. 45 от ЗУЕС), може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, който в случая е кметът на общината. Поради това издадената заповед от кмета на района е нищожна и правилно съдът е обявил нищожността й. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение