Решение № 2682 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4297/2018 г.

Решение № 2682 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4297/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от началника на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) – Балчик срещу решение № 48 от 8.02.2018 г., постановено по адм. дело № 561/2017 г. от Административен съд – Д.. С него е обявена нищожността на писмо с изх. №АР-16-243/28.09.2017 г. на началника на ОСЗ – Балчик, както и на контролен лист № 1/29.09.2017 г., издаден от двама експерти в ОСЗ – Балчик по повод заявление с вх. №АР-16-243/27.09.2017 г., подадено от ЕТ "Д. Диков-М. Дикова" за държавна помощ по Г. четвърта "а" от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) "Схема за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство". Със същото съдебно решение и преписката е изпратена на министъра на земеделието, храните и горите за произнасяне в сроковете по чл. 57 от АПК по искането на М. Дикова в качеството й на ЕТ "Д. Диков-М. Дикова" с указания да й бъде разрешена исканата държавна помощ. С касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, съответно неправилно, за което се сочат всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - ЕТ "Д. Диков-М. Дикова" със седалище в [населено място], чрез процесуален представител – адв. Н. Киряков, с представени по делото писмен отговор и молба от 21.01.19 г., оспорва жалбата като неоснователна. Иска обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че съдът при правилно тълкуване на закона обосновано е преценил, че началникът на ОСЗ – Балчик не е компетентният орган, който да се произнесе по заявлението за отпускане на държавна помощ и е прогласил нищожността на оспорените пред него актове. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е частично основателна. Производството пред Административен съд – Д. е било образувано по жалба на ЕТ "Д. Диков-М. Дикова" срещу отказ за изплащане на държавна помощ, предоставяна по Г. четвърта "а" от ЗПЗП "Схема за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство", обективиран в Контролен лист № 1 от 29.09.2017 г. и писмо с изх. №АР-16-243/28.09.2017 г. на началника на ОСЗ – Балчик. С обжалваното решение № 48 от 8.02.2018 г. по адм. дело № 561/2017 г. Административен съд – Д. е обявил нищожността и на писмо с изх. №АР-16-243/28.09.2017 г. на началника на ОСЗ – Балчик, и на Контролен лист № 1/29.09.2017 г., издаден от двама експерти в ОСЗ – Балчик и е изпратил преписката на министъра на земеделието, храните и горите за произнасяне в сроковете по чл. 57 от АПК по заявление с вх. №АР-16-243/27.09.2017 г. от М. Дикова в качеството й на ЕТ "Д. Диков-М. Дикова". За да постанови този резултат, съдът е приел, че се касае за изричен отказ да бъде отпусната исканата държавна помощ, обективиран в писмо с изх. № АР-16-243/28.09.2017 г. на началника на ОСЗ - Балчик и Контролен лист № 1/29.09.2017 г. Същите представлявали годен за оспорване акт на държавната администрация, имащ всички белези на индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК. Приел е, че компетентният да се произнесе орган е министърът на земеделието, храните и горите, като за да се обоснове съдът се е позовал на чл. 47а, ал. 1 и 4 и чл. 47б, ал. 5 от ЗПЗП. И тъй като в случая отказът бил постановен от началника на ОСЗ – Балчик при пълната липса на материална компетентност е обявил и двата акта за нищожни. Решението е неправилно в частта, с която е обявена нищожността на Контролен лист № 1/29.09.2017 г. Контролният лист не носи белезите на индивидуален административен акт, съобразно изискванията на чл. 21 от АПК, какъвто погрешен извод е направил първоинстанционният съд. Видно от съдържанието му, контролният лист представлява документ, който обективира извършената проверка на подадените със заявлението за отпускането на помощта документи, т. е. в него са отразени резултатите от действията по чл. 37, ал. 1 във вр. с чл. 47 и от ЗПЗП, което го прави част от процедурата по проверка за наличие на предпоставките за получаване на помощта. Отразеното с отметка "не" в графа "съществува съответствие с критериите за допустимост" е част от тази предварителна проверка, заедно с останалата част от тази проверка, отразена в другите графи. Контролният лист не обективира волеизявление на административен орган. В него се съдържат данните от извършена проверка от лица, които нямат качеството на административни органи, но са натоварени да извършват действия по проверка на относимите по закон обстоятелства. Самата проверка е предвидена като задължителен етап от административната процедура, но тя не приключва с издаване на административен акт. И тъй като не представлява индивидуален административен акт, контролният лист не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Административният съд е следвало на основание чл. 159, т. 1 от АПК да остави жалбата в тази й част без разглеждане и да прекрати образуваното съдебно производство. По изложените съображения в тази част обжалваното съдебно решение е недопустимо. Затова то следва да бъде обезсилено, а жалбата в частта й, с която се оспорва законосъобразността и валидността на Контролен лист № 1 следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата си част обжалваното решение е правилно, при следните корекции в него. Обосновани са изводите на съда, че с писмо с изх. №АР-16-243/28.09.2017 г. на началника на ОСЗ – Балчик е обективиран отказ да бъде отпусната държавна помощ по Г. четвърта "a" от ЗПЗП. Така е, защото в писмото началникът на ОСЗ – Балчик изрично е изразил воля за отказ за отпускане на помощта. В него е посочено "... ЕТ "Д. Диков-М. Дикова" не може да подаде заявление, тъй като не отговаря на условията за допустимост по схема за държавна помощ... ". Така формирания отказ представлява властническо волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на заявителя на помощта. С това се изпълва съдържанието на понятието индивидуален административен акт. На основание чл. 47а, ал. 1 и чл. 47б, ал. 5 от ЗПЗП, администратор на схемата за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство, е министърът на земеделието, храните и горите. В закона не е предвидена възможност за делегиране на тези правомощия. Съгласно чл. 47в, ал. 3 от ЗПЗП заявлението се подава в общинската служба по земеделие към областната дирекция "Земеделие" по постоянен адрес на физическите лица или едноличните търговци или по адрес на управление на юридическите лица в срок, определен със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Към заявлението се прилагат копия от и опис на фактурите за закупен газьол, както и други документи, посочени в указанията по чл. 47а, ал. 4 от ЗПЗП. А по силата на чл. 32, ал. 4 от ЗПЗП, общинските служби по земеделие са длъжни да въведат информацията от представените им заявления съгласно изискванията на системата по чл. 31, ал. 1 от ЗПЗП, да разпечатат попълненото заявление и след неговото подписване от кандидата да го подадат в съответната териториална структура на Разплащателната агенция. Следователно на началника на Общинската служба не са предоставени правомощия да преценява допустимостта на подадените заявления. В случая обаче с процесното писмо началникът на ОСЗ – Балчик се е произнесъл предварително по съществото на заявлението без да има компетентност да направи това. Поради това обжалваното решение в частта, с която Административен съд – Д. е обявил нищожността на оспореното пред него писмо с изх. №АР-16-243/28.09.2017 г. на началника на ОСЗ – Балчик, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид липсата на компетентност на издателя на посоченото писмо, не следва да се обсъждат по същество материалноправните основания за отпускане на помощта. Това следва да стане след издаване на административен акт от компетентен административен орган. В тази връзка не следва да се вземат предвид указанията на административния съд в тази насока. След постановяване на обжалваното решение - с касационната жалба са представени допълнителни доказателства. След извършена и на служебна справка по тях, се установява, че на 14.12.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите на основание чл. 47б, ал. 5 от ЗПЗП е издал заповед № РД 09-951, с която е утвърдил Уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ по Схема за държавна помощ "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство" съгласно приложение към заповедта. В приложението ЕТ "Д. Диков-М. Дикова" не фигурира, поради което М. Дикова в качеството си на едноличен търговец е подала жалба, по която на 22.01.2018 г. пред Върховния административен съд е образувано адм. дело № 1009/2018 г., което към настоящия момент е висящо. Именно по това дело спорът по въпроса дали на ЕТ "Д. Диков-М. Дикова" в качеството й на правоприемник на предприятието на ЕТ "Д. Диков" следва да се отпусне исканата помощ, ще бъде решен по същество. С оглед на посоченото обстоятелство, решението в частта, с която преписката е изпратена на министъра на земеделието, храните и горите за произнасяне следва да се отмени, тъй като произнасяне от компетентния орган е вече налице. При този резултат от спора по първоинстанционното производство ЕТ "Д. Диков-М. Дикова" има право на разноски съразмерно на уважената част от жалбата – само за разноски по уваженото оспорване на писмото на началника на ОСЗ – Балчик. Затова оспорваното решение следва да се отмени за горницата над половината от направените разноски – сумата от 327 лв. При този изход на спора и при правилата на чл. 143 от АПК разноски по касационната производство следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от жалбата. Тъй като касаторът не е отправил претенция за присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне по този въпрос. О. ответника е поискано присъждане на разноски в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно поискани и доказани по основание и размер. Т. О. служба по земеделие – Балчик следва да бъде осъдена да заплати на ЕТ "Д. Диков-М. Дикова" разноски в размер на 350 лв., определени съразмерно на неуважената част от жалбата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,