Решение № 7190 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4092/2018 г.

Решение № 7190 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4092/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от О. С. А., с адрес в гр. С., срещу решение № 1975/13.02.2018 г. по адм. дело № 3477/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121К -1563/3.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - министърът на вътрешните работи, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, е приел за установено, че с оспорената пред него заповед на министъра на вътрешните работи, жалбоподателят е бил назначен на осн. чл. 9 от Закона за държавния служител и § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР на длъжността "младши експерт" - експертно ниво 7, с ранг V младши в сектор "Държавна собственост", към отдел "Управление на държавната собственост и строителство" при Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР, считано от 1.02.2017 г. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган по назначаването, в изискуемата форма, при посочване на фактическите и правни основания на издаването й, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че заповедта е съобразена и с приложимото материално право, според което правоотношенията на посочените в § 86 от ПЗР на МВР държавни служители по ЗМВР служебните правоотношения се преобразуват в такива по Закона за държавния служител, без да е необходимо прекратяването им. Прието е, че при определяне на длъжността и ранга на жалбоподателя са спазени изискванията на приложимото материално право, като заповедта отговаря и на целта на закона - а именно осъществената промяна на статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Решението е правилно. В съответствие с разпоредбата на § 69 ПЗР на ЗИДЗМВР съдът е приел, че изискването при определяне на длъжността е същата да е предвидена в съответното длъжностно разписание на съответната структура по ЗДСл. В длъжностните разписания и в приложимото материално право, в частност и в Класификатора на длъжностите в администрацията, към който препраща § 69 има само минимални изисквания за заемане на длъжността - за професионален стаж и образователна степен, но не и максимални такива, при които органът по назначаването да е длъжен да назначи служителя на по-висока длъжност. Изпълнението на условието на § 69 от ПЗРЗИДЗМВР не е обвързано от спазването на определена процедура и по тази причина органът по назначаването преназначава служителите по целесъобразност, като спазва изискването за достигнат минималните изисквания за образователна степен и професионален опит. В този смисъл е неоснователен доводът на касатора, че органът по назначаването не е извършил преценка за преназначаването, поради достигане на определен стаж, тъй като това обстоятелство е било ирелевантно, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Спазено е изискването на ал. 5 на служителите да се присъжда определеният в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност - в случая V младши. По делото няма твърдения, нито доказателства касаторът да е имал по - висок ранг, който съобразно същия текст да му бъде присъден. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия