Решение № 5964 от 6.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Станков срещу Решение 2413/09.12.2021 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 2144/2021 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед РД21-633/19.07.2021 г. на кмета на Район Централен Община Пловдив, нареждаща премахването на незаконен строеж Готова стоманобетонова гаражна клетка с размери 3.00х6.00 м, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.523.1435 по КККР на гр. Пловдив, представляващ ПИ 1435, включен в УПИ I комплексно жил. стр. и зеленина, кв. 347 по плана на Трета градска част гр. Пловдив.

Ответникът кметът на Район Централен Община Пловдив, е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Неоснователен е главният касационен довод, че гаражът не представлява строеж, а преместваем обект по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ.

а. Разграничителен критерий между строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и преместваем обект по § 5, т. 80 ДР ЗУТ, отделно от конструкцията и възможността за отделяне, преместване в пространството и ползването му на друго място, без да се изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, е и дали предназначението на обекта попада сред изброените в чл. 56, ал. 1 ЗУТ - за увеселителни, административни, търговски и други обслужващи дейности, за временно обитаване при бедствия или свързани с отбраната и сигурността на страната.

б. Гаражът, освен че не изпълнява никоя от горните функции (както не е и елемент от групата на посочените в чл. 57, ал. 1 ЗУТ), за да е допустима квалификацията му като преместваем обект, съставлява строеж от допълващото застрояване по своето предназначение арг. чл. 42, ал. 2 ЗУТ. По разрешението на този въпрос е формирана трайна съдебна практика на Върховния административен съд.

1. Невярно от фактическа страна е твърдението на касатора за необсъждане от съда на възражението за невръчване на Констативен акт 23/16.04.2021 г., въз основа на който е издадена заповедта.

Първостепенният съд е направил изрична констатация за връчването на констативния акт на оспорващия, както и за депозирането от него на жалба против акта. Дори и при недостоверност на установяването, административнопроизводственото нарушение не би било съществено чл. 146, т. 3 АПК. Със съдебното оспорване, разгледано по същество, Станков е реализирал правото си на защита срещу заповедта в пълен обем, изчерпвайки доводите си за незаконосъобразност на административния акт.

1. а. Строежът, предмет на заповедта, е от пета категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ, и за извършването му на общо основание е било необходимо изрично разрешение от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ. Липсата на строителни книжа, чиято дължимост въобще се оспорва от касатора, окачествява строежа като незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

б. Обектът не може да се ползва и от статуса на търпим строеж.

Тежестта да установи датата на строежа е върху заинтересованата от признаване на търпимостта страна чл. 154, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Станков не е въвел конкретно твърдение относно момента на изграждане на гаража, с което да насочи проверката към определен период на търпимост съответно по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ от 2012 г.

Ако от представения договор за продажба на железобетонна гаражна клетка, страна по който е касаторът в качеството му на купувач, се приеме най-ранният възможен момент 1998 г. (когато продавачът е закупил гаража), тогава приложение намират ал. 2 или ал. 3 на § 16 ПР ЗУТ. Доколкото няма данни гаражът да е бил деклариран пред одобряващите органи в сроковете по двете разпоредби, той не е търпим само поради неизпълнението на това условие.

Договорът за продажба е от 2003 г., а констатацията на административния орган в мотивите на заповедта е за изградена гаражна клетка през 2008 г. И в двата случая обектът не попада в пределния период на търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ от 2012 г. да е реализиран до 31 март 2001 г. Други източници на данни за момента на строежа не са налице, нито е проведено доказване на този юридически факт от заинтересованата страна.

1. Противно на разбирането на касатора, правото му на собственост върху идеални части от апартамент в жилищната сграда и от парцела със съответно право на строеж не е равнозначно на притежанието на ограничено вещно право на строеж в поземления имот за отделен обект на допълващото застрояване, както правилно е приел и съдът. Дори обаче страната да беше носител на ограничено вещно право на строеж в ПИ, изграждането на гаража отново би било подчинено на разрешителния режим по ЗУТ титулярството на правото е предпоставка, елемент от фактическия състав, обуславящ издаването на разрешение за строеж.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. При неоснователността на касационната жалба, в полза на администрацията следва да бъде присъдено своевременно заявеното юрисконсултско възнаграждение, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ чл. 143, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение