Решение № 3021 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4197/2014 г.

Решение № 3021 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4197/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Василка Петрова Тодорова от гр. София срещу решение № 4369 от 26.07.2012 г., постановено по адм. д. № 3783/2012 г. на Административен съд - София-град /АССГ/. Изложени са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон. В съдебно заседание Василка Тодорова поддържа жалбата и иска от съда да отмени решението на административния съд. Ответникът - кмета на район Оборище при Столична община, чрез процесуален представител - юрисконсулт Вълчев оспорва касационната жалба и иска от съда да я отхвърли като неоснователна, излага подробни съображения по съществото на спора в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, предлага обжалваното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението си АССГ е отхвърлил жалбата на Василка Петрова Тодорова срещу заповед № РД-09-65 от 03.04.2012 г. на кмета на район Оборище при Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е наредено да се изземе общинско жилище в гр. София, бул. Васил Левски № 111, представляващо две стаи, преходен хол и общо ползване на сервизи от жилище, актувано с Акт за общинска собственост № 572 от 16.05.2001 г. Мотивите на административния орган за изземване на общинското жилище са, че то се държи от Василка Тодорова без да има основание за това, тъй като наемното правоотношение е прекратено със Заповед № РД-09-78 от 01.06.2010 г., която е влязла в законна сила. В мотивите си първостепенният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че са налице материалноправните предпоставки за изземване на имот по реда на чл. 65 ЗОС. Правото на собственост на Общината е установено с приетия по делото акт за общинска собственост. Установено е, че оспорващата държи имота без да има правно основание за това, тъй като е налице влязла в сила заповед за прекратяване на наемното правоотношение. При тези обстоятелства, правилно Административен съд - София-град е приел, че са налице предпоставките на хипотезата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС и оспорващата владее общинско жилище без правно основание. За да се осъществи съставът на чл. 65, ал. 1, предложение първо от ЗОС е необходимо да е установено по делото, че имотът е общинска собственост, че се държи от друго лице и че това лице няма основание да извършва тези фактически действия по държане на имота. Всякакви други въпроси са неотносими и тяхното изследване е ирелевантно за преценката на законосъобразността на акт с правно основание чл. 65, ал. 1, предл. първо от ЗОС. По делото не се доказа оспорващата да има основание да държи описания общински имот. Като е издал оспорената заповед административния орган е постановил един законосъобразен акт и оспорването срещу него законосъобразно е отхвърлено от съда. По изложените съображения, решението на Административен съд - София-град следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно, тъй като не се установи да са налице касационните основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд