Решение № 12514 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6714/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. И. У., чрез проц. й представител адв. В. Савов, против решение 4422/26 април 2024 г., постановено по адм. д. 2674/2023 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Е. И. У. против заповед 223/21 ноември 2023 г. на кмета на район Одесос при община Варна, с която на основание чл.178, ал.6 ЗУТ е забранено ползването на строеж: търговски обект магазин Сватбен център , с адрес: [улица].Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съгласно чл. 178, ал. 4 ЗУТ, не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. Процесният строеж е четвърта категория и подлежи на въвеждане в експлоатация по реда, определен в чл. 177, ал. 3 ЗУТ. Налице са фактическите и материалноправни предпоставки на чл. 178, ал. 6 ЗУТ за издаване на процесния акт. Както в съставения констативен акт, така и в заповедта е отразено, че обект: Снек-бар", находящ се на първи и подземен етаж от сграда на [улица], се ползва като търговски обект сватбен център без наличие на строителни книжа, доказващи законността на промяна предназначението му и без да е въведен в експлоатация като търговски обект от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ и това обстоятелство е безспорно установено от първоинстанционния съд. Така постановеното решение е съответно на материалния закон. По делото е установен фактът, че процесният обект е четвърта категория и че същият се ползва не по предназначение и без да е въведен в експлоатация. Хипотезата на приложимата правна норма - чл. 178, ал. 6 ЗУТ изисква липса на въвеждане на обекта в експлоатация по предвидения за това ред и установяване ползването на невъведения в експлоатация обект. Въвеждане на обекта не е установено, но е установено ползването му, поради което диспозицията на нормата изисква от органа да забрани ползването на обекта като невъведен в експлоатация по изискуемия ред. Фактът на ползването на обекта, без да е въведен в експлоатация по нормативно установения ред, е безспорен. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 5, т. 41 ДР ЗУТ "промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Това е Наредба РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Според приложение 4 към чл. 16, ал. 3 от подзаконовия нормативен акт кодът, който отговоря за търговски обект - магазин Сватбен център", т. е. за търговска дейност е 550, каквато дейност изпълнява обекта към настоящия момент, а обектите за обществено хранене са с код 570, какъвто е снек-барът, съгласно издаденото разрешение за ползване. Налице е хипотезата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, поради което оспорената заповед е постановена в съответствие с относимата материалноправна разпоредба. Поради това като е приел, че релевантните за издаване на административен акт, със съдържание като оспорения, факти са осъществени, административният орган е издал съответен на материалните норми акт. Крайният извод на съда за валидност и законосъобразност на атакувания административен акт е съответен на материалния закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Община Варна следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав