Решение № 1750 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4992/2016 г.

Решение № 1750 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4992/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., подадена чрез пълномощник ст. юриск. А. И., против решение № 70 от 01.03.2016 г. по адм. д. № 51/2016 г. на Административен съд - В. Т., Втори състав. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че с чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ се дава възможност за делегиране правомощията на изпълнителния директор на зам. изпълнителния директор на ДФВ, като в случая е издадена Заповед № 03-РД/2866 от 12.11.2013 г. за подписване на уведомителни писма. Излага, че административния съд е направил стеснително тълкуване на закона, в който липсва подобна забрана, а правата за делегиране на правомощия са предвидени в общ нормативен акт, който е обнародван и в сила към момента на заповедта за делегиране на правомощия и издаване на процесния акт. Моли, да се отмени обжалваното решение и по същество се отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответникът - ЕТ "Дидас - МБ - Д. Б." гр. Г. О., с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Смята, че правилно съдът е приел, че възможност за делегиране на правомощия не е предвидена в закона чл. 20а от ЗПЗП в старата му редакция, който не предвиждат възможност законовите правомощия на изпълнителния директор на ДФЗ да бъдат делегирани на заместниците му или на други лица, поради което правилно съдът е приел, че оспорваното писмо е издадено от некомпетентен орган, поради което е нищожно в оспорената му част. Предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в установения от закона срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решение № 70 от 01.03.2016 г. по адм. д. № 51/2016 г. на Административен съд - В. Т., Втори състав, е обявена нищожността на Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., изх. № 01-6500/1660 от 28.02.2014 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", като е изпратено делото като преписка на Д. фонд "Земеделие" Разплащателна агенция - гр. С., по компетентност за произнасяне по същество по подаденото заявление от ЕТ "Дидас - МБ - Д. Б.", както и е осъден ДФ "Земеделие" да заплати на ЕТ "Дидас - МБ - Д. Б." разноски по делото в размер на 3 630 лв. С обжалваното решение Административен съд В. Т. е разгледал повторно същия спор между страните. При първото му разглеждане е било постановено решение № 550 от 19.12.2014 г. по адм. д. № 476/2014 г. на Административен съд В. Т., с което е отменено Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., изх. № 01-6500/1660 от 28.02.2014 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С решение № 589 от 19.01.2016 г. по адм. дело № 1631/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение, е отменено решение № 550 от 19.12.2014 г. по адм. д. № 476/2014 г. на Административен съд В. Т., и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд В. Т. Върховния административен съд е дал указания по тълкуването и прилагането на закона, като е указал на съда да изследва валидността на обжалвания административен акт и компетентността на зам. изпълнителния директор, дали е действал по делегация или по заместване. Административен съд В. Т. в друг съдебен състав е разгледал отново спора между страните. При повторното разглеждане на делото са били изискани и представени от ответника Заповед № 03-РД/2866 от 12.11.2013 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ са делегирани правомощия на зам. изпълнителния директор да издава уведомителните писма по схемите и мерките за подпомагания и директни плащания, вкл. и за мярка 214 "агроекологични плащания", както и Протокол № 54 от заседание да управителния съвет на ДФ "Земеделие" от 07.11.2013 г. за избор на изп. директор и зам. изпълнителни директори. Съдът е приел, че оспорваният административният акт е нищожен, тъй като е издаден при липса на материална компетентност на органа - зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" и не е компетентен орган, който да разглежда и се произнася по подаденото от жалбоподателя заявление за получаване на субсидии, съобразно материалноправните разпоредби на ЗПЗП, действали към момента на издаването на този акт. Съдът се е позовал на ТР № 4/22.04.2004 г. на ОС на ВАС, както и че съгласно чл. 20а ЗПЗП /в редакцията му към датата на издаване на оспорения административен акт/ изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява. Приел е, че законът в тази редакция не урежда възможност за делегиране на възложените на изпълнителния директор правомощия по издаване на акта, както и делегация не е възможна и въз основа на решение на управителния съвет ( в съответствие с Устройствения правилник), доколкото делегирането на правомощия се допуска само ако е предвидено със закон, каквато законова разпоредба към този момент липсва. Посочил е за аргумент последващото изменение на ЗПЗП, с което изрично е предвидена законова делегация чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП (ДВ бр. 12/13.02.2015 г.). Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното решение е постановено в изпълнение на решението на Върховния административен съд по посочените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона, свързани с възможността за делегиране на правомощия по издаване на процесния акт от изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" на друг административен орган. Съгласно чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. При тази редакция на закона следва да се приеме, че указанията на Върховния административен съд са задължителни, както за административния съд при новото разглеждане на спора, така и за настоящата инстанция. В случая мотивите на обжалваното съдебно решение и постановения с него резултат са в съответствие с указанията на ВАС при първото разглеждане на спора от касационната инстанция. При липса на изрична законова компетентност за издателя на процесния административен акт, правилно е обявена с обжалваното решение нищожността на акта. Правилно съдът се е позовал на ТР № 4/2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, съгласно което делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Това означава, че не всеки административен орган и във всички случаи, може да делегира предоставените му със закон правомощия, като за това е необходимо в съответния закон изрично да е предвидена такава възможност. В случая компетентността на издателя на оспорения административен акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Д. фонд "Земеделие" във връзка с посочената заповед за делегиране на правомощия. Устройственият правилник на ДФ "Земеделие" предвижда възможност за делегиране на правомощията на изпълнителния директор на други лица, но използването на тази възможност не води до валидното им предоставяне, доколкото приложимия специален закон не предвижда такава възможност. Към момента на издаване на оспорената заповед приложимият ЗПЗП не е предвиждал такава възможност, поради което изводът на решаващият съд, че административният акт е издаден при липса на компетентност, е законосъобразен. С оглед на изложеното настоящият състав приема за неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на закона и необоснованост на обжалваното решение, поради и което като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,