Решение № 6146 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1948/2017 г.

ВАСVII отделение17.05.2017 г.докладчик т Боян Магдалинчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 334 от 21.12.2016 г. постановено по адм. д. № 308/2016 г. на Административен съд -С. З. ОСЪЖДА Тракийски университет гр. С.. Загора да заплати на К. И. У., от гр. С. Загора, ул. "С.. С." .№..., ет. ..., сторените от нея съдебни разноски в производството пред касационната инстанция, представляващи изплатено от нея адвокатско възнаграждение на адв. Е. Д. С., от АК С. З. в размер на 500 (петстотин) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6146 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1948/2017 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Факултетния съвет при Ветеринарномедицинския факултет на Тракийски университет - гр. С. Загора, срещу Решение № 334 от 21.12.2016 г. по адм. д. № 308 по описа на Административен съд - С. З. за 2016 г., с което съдът отменил като незаконосъобразно негово Решение по т. 2 от Протокол № 5/25.05.2016 г., с което доц. У. не е избрана за академична длъжност "професор" по "Зоохигиена и организация на ветеринарното обслужване" и е върнал преписката в тази й част на органа за ново разглеждане и обявил за нищожно Решение по т. 1 от Протокол № 6/014.07.2016 г., с което което доц. У. не е избрана за академична длъжност професор" по "Зоохигиена и организация на ветеринарното обслужване", област на висше образование 6.0 "Аграрни науки и ветеринарна медицина", професионално направление 6.4 "Ветеринарна медицина" в Тракийски университет Ст. Загора. Иска се отмяната на съдебният акт като необоснован, материално незаконосъобразен и постановен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответната страна -доц. К. У., в качеството си на кандидат в конкурсна процедура за заемане на академичната длъжност "професор" по "Зоохигиена и организация на ветеринарното обслужване" в писменият си отговор излага подробни съображения по основателността на касационната жалба и моли първоинстанционният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на процесната жалба. Според него, решението на административния съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и относимата и приложима към спора материалноправна уредба, като за приетото от него се е обосновал. Преценката за заемане на академична длъжност от кандидата се извършва от Факултетния съвет. Неговите решения за избор са израз на оперативната му самостоятелност. Съгласно чл. 94, ал. 3 от Правилника за развитието на академичния състав в Тракийски университет Факултетният съвет взема решенията си с мнозинство повече от половината от списъчния състав, като с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от същия правилник е установено, че заседанията са редовни, ако присъстват две трети от списъчния състав на членовете на колективните органи за управление на университета. В случая и при двете проведени гласувания на 25.05.2016 г. и на 01.07.2016 г. кандидатът не е събрал необходимите гласове, за да бъде избран за заемане на академичната длъжност "Професор". Съдът е констатирал, че липсва едно от условията за законосъобразност при вземане на оспореното решение по т. 2 от дневния ред по протокол № 5 от 25.05.2016 г., а именно това, за неговото мотивиране във връзка с неизбирането на доцент У. на академичната длъжност. Горното препятства възможността за проверка на законосъобразността на акта при осъществяване на съдебния контрол и е основание за отмяна на взетото решение, както правилно е приел първоинстанционният съд. Законосъобразно според него съдът е приел, че при влязъл в сила административен акт, повторно взетото решение на 01.07.2016 г. с което кандидата отново не е събрал необходимите гласове за заемане на академичната длъжност "Професор", е нищожен административен акт, тъй като веднъж е обективираното волеизявлението на Факултетния съвет за избор или не на кандидат за заемане на академична длъжност, не може да бъде променяно от органа извън хипотезите на отзив и преразглеждане на акта. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение счита процесната жалба за редовна, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото касационната жалба е неоснователна. Правилни и в съответствие със закона са изводите на административния съд, че решението на ФС по т. 2 от Протокол № 5/25.05.2016 г. за отказ на същия да избере конкретен кандидат -доц. К. У. за заемане на академична длъжност-"професор" по научна специалност "Зоохигиена и организация на ветеринарното обслужване" за нуждите на катедра "Общо животновъдство" във ветеринарномедицински факултет на Тракийския университет Ст. Загора, каквото е предложението на научното жури, представлява индивидуален административен акт. Същото е издадено е от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му а именно след приемане на решение от Академичния съвет на Тракийския университет Ст. Загора за обявяване на конкурс за заемане на същата академична длъжност по предложение на ръководителя на катедра "Общо животновъдство" при висшето училище въз основа решение на Катедрения съвет и изготвен доклад от декана на факултета до Академичния съвет с предложение за откриване на конкурса. Назначено е Научно жури (НЖ) от седем човека за оценяване на кандидатите в конкурса, утвърдено по установения ред от Факултетния съвет, включващо 4 професори, от които трима по научната специалност предмет на конкурса и трима доценти. След постъпване на двете заявления на двамата кандидати е назначена комисия за проверка и оценка допустимостта на кандидатите до конкурса на база подадените документи. В последствие са избрани председател на журито и двама рецензенти, на които е възложено изготвянето на рецензии и становища, които рецензии и становища са своевременно представени. На базата на извършения анализ и сравнение изследователската, научната и научно-приложната дейност рецензентите са дали превес на работата на кандидата доц. У., като на 18.05.2016 г. НЖ с явно гласуване е взело решение, с което е класирало на първо място доц. У. а на второ доц. И. И. и е предложило на Факултетния съвет да избере за академичната длъжност "професор" доц. У. и е изготвен доклад в тази насока от него. На проведеното на 25.05.2016 г. заседание на съвета след изслушване доклада на председателя на НЖ и проведено гласуване нито един от двамата кандидати, не е събрал изискуемото се по закон мнозинство, като в конкретния случай при редуциран списъчен състав на ФС от 33 души за валиден избор на който и да е от кандидатите са били необходими 17 действителни гласа. Това решение на ФС е било предмет на обжалване от кандидата доц. У. пред Старозагорския административен съд. За да отмени като незаконосъобразно Решение по т. 2 от Протокол № 5/25.05.2016 г. на ФС на Ветеринарномедицинския факултет на Тракийски университет - гр. С. Загора, с което доц. У. не е избрана за академична длъжност "професор" по "Зоохигиена и организация на ветеринарното обслужване" и върне преписката на органа за ново разглеждане, АС С. З. е приел, че същото е незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 2 АПК поради липса на мотиви. Според съда, научното жури е помощен орган и неговите оценки и предложения не обвързват ФС при приемането на решение по направеното предложение, при което няма пречка ФС да приеме решение различно от предложеното, в това число и да не избере нито един от кандидатите. Отчитайки факта, че научното жури е отправило предложение до Факултетният съвет за избирането му, а Факултетният съвет след гласуване е взел решение да не избере предложеният от него кандидат, първоинстанционният съд е приел, че във всички случаи административния орган следва да изложи мотиви, като едно от изискванията за законосъобразност на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и позовавайки се на ППВС № 4/1976 г.; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, ТР № 4/2004 на ОС на ВАС и ТР № 1/18.04.2006 г. по т. д. № 1/2006 г. на ВАС, независимо от това дали е налице или не дисциплинарно наказание за взаимстване от чужд труд от страна на доц. У. при изготвяне на монографията си, като част от научната продукция на този кандидат, макар същото да не е сред изброените условия в чл. 29, ал. 1 от ЗРАСРБ и чл. 88, ал. 1 от ПРАСТрУ и показателите предвидени в чл. 89, ал. 2 същия Правилник за заемане на академичната длъжност "професор". Според административния съд, изискването за мотивиране е безусловно независимо от органа издател на акта, дали е едноличен или колективен, както и това дали акта е издаден при оперативна самостоятелност или при обвързана компетентност на органа. Мотивиране на волеизявлението е правна гаранция за упражняване правото на защита при проверка законосъобразността на административния акт. Настоящия състав на Върховния административен съд намира за обосновани изводите на първоинсатнционния съд относно изискването за мотивираност на административния акт. Мотивираното е законово изискване по чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото в специалния закон не е предвидено друго, за законосъобразно и валидно действие на административния акт. Освен това, мотивирането на административния акт е правна гаранция за упражняване правото на защита на засегнатото лице и за проверка законосъобразността на административния акт при осъществяването на съдебния контрол. Без значение за това е начина на вземане на решението за издаване на административния акт, чрез гласуване или не, явно или тайно. Гласуването не е нищо повече от начин за вземане на решението при колективните органи, което не ги освобождавана от изискването за мотивиране на издадения от тях административен акт. Чрез мотивирането се дава възможност на адресата на акта а така също и на заинтересованите лица да научат фактите, мотивирали органа да приложи една а не друга правна норма. Мотивите към административния акт дават възможност на горестоящия орган при оспорване по административен ред, и на съда, при съдебно оспорване, да извършат проверка за законосъобразността на акта. Поради това, липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяна като незаконосъобразен на административния акт. В случая Старозагорския административен с решението си предмет на касационната жалба, на това основание като е отменил т. 2 от Протокол № 5/25.05.2016 г. на Факултетния съвет на Ветеринарномедицинския институт при Тракийски университет Ст. Загора, с която доц. К. У., не е избрана на академична длъжност "професор" по "Зоохигиена и организация на ветеринарното обслужване" при същия университет, е постановил правилен, обоснован и съобразен с административнопроизводствените правила съдебен акт, което налага оставянето му в сила в тази част. Във връзка с депозираната жалба срещу съдебният акт, в частта с която е прогласена нищожност на Решение по т. 1 от Протокол № 6/01.07.2016 г., с което доц. У. не е избрана за академична длъжност "професор" по "Зоохигиена и организация на ветеринарното обслужване" при Ветеринарномедицинския факултет на Тракийския университет гр. С. Загора, настоящия състав на Върховния административен съд намира същото за правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Процесното решението на органа в тази му част е постановено в резултат от регламентираната процедура по чл. 92 от ПРАСТрУ, предвиждаща възможност когато ФС не избере професор в обявен конкурс за заемане на академичната длъжност, кандидатите в срок от 7 работни дни от уведомяването им да подадат възражение пред Ректора, а той в зависимост от наличието на определени предпоставки, да вземе решение за провеждане на нов избор във Факултетният съвет, което по същество се е случило и в настоящият казус, довело до постановяване на посоченото решение. В тази връзка правилно АС С. З. е приел, че веднъж обективирано волеизявлението на ФС по чл. 27а, ал. 2, във връзка с чл. 29в ЗРАСРБ за избор или не на кандидат за академична длъжност "професор", не може да бъде променяно от органа който го е взел, извън хипотезите на отзив и преразглеждане на акта. Решението на Факултетния съвет е административен акт и в процедура по обжалването му то може да бъде изменяно, отменяно или преразглеждано само в хипотезата на чл. 91 от АПК и при условията и предпоставките предвидени в тази норма. Специалния закон не предвижда възможност за регламентиране на извънредна процедура по възражение, а още по-малко се допуска създаване на специфична компетентност за ректора, извън нормативно установените по ЗВО и ЗРАСРБ, като процесно предвидената -да върне решението на ФС за провеждане на нов избор. Ректорът, не е горестоящ административен орган, имащ право да отмени или върне за ново разглеждане решение на ФС. П. на академичната автономия предполага самостоятелност и независимост както на самото учебното заведение във връзка с дейността му, така и на неговите самостоятелно, законово обособени звена, каквито са ФС, при упражняване на нормативните им правомощия и компетенции. Предвидената в Правилника на Тракийският университет процедура в тази насока се явява извън законовата делегация по чл. 27а ал. 2 вр. чл. 29в ЗРАСРБ. В подкрепа на дотук изложеното, следва да се отбележи още, че предвидената в чл. 27а ал. 2 вр. чл. 29в ЗРАСРБ делегация, засяга единствено условията и реда за провеждане на избор от страна на факултетният съвет. Обявяването на конкурс, по силата на чл. 50 от ЗВО е правомощие на академичният съвет, който е колективен орган, а не на едноличният орган - ректора, каквото по същество е предвидено в правилника на ТрУ. В този смисъл и тази част от Правилника на университета е неприложима, респективно процедурата проведена в нарушение на закона, до степен на нищожност на завършващият я акт, както правилно е приел Старозагорския административен съд в тази му част с решението предмет на съдебния контрол пред настоящата съдебна инстанция. С оглед всичко изложено по-горе Върховния административен съд намира, че решението на а Административен съд Ст. Загора е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено изцяло в сила. В писмения отговор на ответника по касационната жалба, чрез процесуалният му представител адв. Е. С. от АК Ст. Загора се претендира на основание чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК да й бъдат присъдени направените от нея разноски пред касационната инстанция. Приложени по делото към отговора са пълномощно, договор за правна помощ и съдействие и Списък на разноските по чл. 80 от ГПК. От приложения договор за правна помощ и съдействие е видно, че договореното възнаграждение между адв. Сярова и К. И. У. за участието на първата в касационното производство пред ВАС е в размер на 500 лв., която сума е изплатена изцяло и в брой. Изготвения списък за разноските е за същата стойност. При тези обстоятелства Тракийския университет Ст. Загора следва да бъде осъден да заплати на К. У. реално сторените от нея разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

1