Решение № 8147 от 25.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4226/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Софийски университет Св. Климент Охридски (Университета), чрез пълномощник, против решение 9564 от 23.06.2024 г., поправено с определение от 23.10.2024 г., по адм.д. 10654/2022 г. на Административен съд София-град, в частта, с която съдът е отхвърлил жалба на Университета срещу т. 16 и т. 18 от решение 0401-75 от 21.10.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г. (ОПНОИР), с които органът е отказал верификация на заявени разходи в размер на 2 100,42 лв. (т.16) и 2 523,19 лв. (т.18). Според касатора решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационния жалбоподател твърди, че съдът изобщо не е проверил законосъобразността на акта в частта по т. 16, а по отношение на т. 18 не е изложил собствени мотиви, единствено са повторени доводите на ръководителя на УО, прилагайки Ръководство за изпълнение на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие по приоритетна ос 1 Научни изследвания и технологично развитие на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г., утвърдено на 09.01.2020 г. от ръководителя на УО на ОПНОИР (Ръководство от 09.01.2020 г.), което е отменено с влязъл в сила съдебен акт в частите му т. I.3. и I.4., касаещи механизма от три стъпки за пропорционалното отчитане на времето и възнаграждението за работа по проекта, приложен по отношение на отказа за верификация на исканите средства. Иска отмяна на решението в оспорените части и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, алтернативно, произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г., чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноските по делото. Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г. е подал частна жалба против определение 22238 от 04.11.2024 г., постановено по адм.д. 10654/2022 г. на Административен съд София-град, с което съдът е изменил решение 9564 от 23.06.2024 г. по делото в частта за разноските и е осъдил Изпълнителна агенция Програма за образование да заплати в полза на Софийски университет Св. Климент Охридски сторените разноски в общ размер на 6 238,70 лв. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект Изграждане и развитие на Център за върхови постижения Наследство БГ. Бенефициерът Софийският университет Св. Климент Охридски е подал пакет отчетни документи 13 от 02.04.2022 г. с искане за междинно плащане. Ръководителят на УО на ОПНОИР, след преглед на представената документация и поискани допълнителни разяснения и документи е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение 0401-75 от 21.10.2022 г. за отказ от верификация на разходи в общ размер на 770 432,57 лв. По отношение на спорните в настоящото производство разходи по т. 16 и т. 18 от административния акт, ръководителят на УО е приел следното: 1/ т. 16 от акта - на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 6, б. б от Директива 2003/88/ЕО и чл. 113, ал. 5 КТ е отказал да верифицира разходи в размер на 2 100,42 лв. по бюджетен ред IV 10.1 Възнаграждения (брутни суми, вкл. и дължимите от работодателя осигурителни вноски) поради съображения относно ограничението работното време по основния трудов договор при подневно изчисляване да не бъде повече от 48 часа седмично за период не повече от 4 месеца в рамките на една календарна година. 2/ т. 18 от акта - на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ във връзка с т. 14.2 Допустими разходи, част II. Разходи, свързани с дейности по т. II., подт. 2 от Условията за кандидатстване по процедурата, във връзка с чл. 20 и чл. 15, ал. 2 от НСОРЗ, е отказал да верифицира разходи, надвишаващи часовата ставка по основния трудов договор за всеки от отработените месеци и и съответните им осигуровки. Съдът е приел, че оспореният акт в частите му по т. 16 и т. 18 е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на Софийски университет Св. Климент Охридски в тези части. Решението е неправилно. Правилен е изводът на съда, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановена форма и при отсъствие на съществени нарушения на административнопрозводствените правила. Касационният съдебен състав установи, че първоинстанционният съд не е извършил пълна съдебна проверка за материална законосъобразност на оспорения административен акт в частта, отнасяща се за разходите по т. 16 и т. 18. Съдът не е направил собствени фактически установявания, въз основа на които да формира изводите си. Решението съдържа лаконични мотиви от правна страна, без да са обсъдени и релевантните възражения на жалбоподателя. Първоинстанционният съд изобщо не е извършил проверка за законосъобразност на административния акт в частта му относно разходите по т.16. Решението не съдържа никакви мотиви от фактическа и правна страна в тази му част. По отношение на разходите, визирани в т. 18 от акта, съдът не е подложил на анализ фактическите и правни основания, изложени от органа, послужили като основание за постановения отказ. Преповторил е общите констатации на органа и е заключил лаконично, че "подходът на ръководителя на Управляващия орган при извършване на верификацията се базира на правната и житейска логика", без да извърши пълна проверка на акта по основание и размер в частта по т. 18, съдържаща волеизявления на органа в четири подточки. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по фактите за първи път в касационната инстанция е недопустимо, тъй като би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, съответно, би ги лишило от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по обжалване на административния акт. Поради това решението на съда следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, очертани от съдържанието на оспорения административен акт. Този изход на спора обосновава неправилност и на обжалваното определение 22238 от 04.11.2024 г., с което съдът е изменил постановеното по делото решение в частта за разноските и е осъдил Изпълнителна агенция Програма за образование да заплати в полза на Софийски университет Св. Климент Охридски сторените разноски по компенсация, като при новото произнасяне по чл. 143 АПК следва да съобрази и решението на АССГ в необжалваната му част, което е влязло в сила. Първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото дължи произнасяне и за направените пред настоящата инстанция разноски на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд