Решение № 8322 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12965/2008 г.

ВАСV отделение23.06.2009 г.докладчик Жанета Петрова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решението от 8.07.2008 г. по адм. дело № 1876/2007 г. по описа на Административния съд - Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8322 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12965/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Кметът на община Пловдив не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното: Производството пред Административния съд - Пловдив е било образувано по жалбата на Георги Василев Ташев срещу за охрана на резерват "Старинен Пловдив", Правила за регулиране на достъпа, движението и паркирането на моторни превозни средство в резерват "Старинен Пловдив" и подстъпите към него и "Проект за охрана на резерват "Старинен Пловдив", и заповед № 1524/20.06.2007 г. на кмета на община Пловдив. Първото по делото заседание на 10.12.2007 г. е било проведено с участието на Георги Василев Ташев като жалбоподател. Второто по делото заседание на 16.01.2008 г., както и всички следващи заседания, са били проведено с участието на "Хеброс България" ЕООД със седалище и адрес на управление Пловдив, представлявано от управителя Георги Василев Ташев. С решението по делото е била отхвърлена жалбата на "Хеброс България" ЕООД. Решението на административния съд е постановено по отношение на ненадлежна страна. Жалбата, въз основа на която е образувано производството по адм. дело № 1876/2007 г. по описа на Административния съд - Пловдив, е подадена от физическото лице Георги Василев Ташев. Дружеството "Хеброс България", макар и представлявано от Георги Ташев, е отделен правен субект, който следва да участва в делото, тъй като не е подател на жалбата. Подменяйки една от страните, административният съд е допуснал съществено нарушение на нормата на чл. 153, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, което води до недопустимост на постановеното решение. Административният съд е допуснал и друго нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изложил мотиви относно правната природа на оспорените Правила за регулиране на достъпа, движението и паркирането на моторни превозни средство в резерват "Старинен Пловдив" и подстъпите към него и "Проект за охрана на резерват "Старинен Пловдив". Съдът не е съобразил, че те изхождат от изпълнителния директор на "Общинска охрана" ЕАД - Пловдив. "Общинска охрана" ЕАД е търговско дружество, чийто собственик е Община Пловдив. По точка 8 от заповед № ОА-1524/20.06.2007 г. на кмета на община Пловдив е разпоредено на "Общинска охрана" ЕАД да организира изготвянето на "Проект за организация на движението и паркирането в старинен Пловдив" и след съгласуването му със сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция "Полиция" - Пловдив, да го представи за утвърждаване. По точка 10 от заповедта на "Общинска охрана" ЕАД е разпоредено да организира контролиран достъп на моторни превозни средства в резервата съобразно собствеността и функциите на автомобилите. Заповед № ОА-1524/20.06.2007 г. на кмета на община Пловдив е издадена на основание чл. 23, ал. 2, т. 6 от Наредбата за условията и реда, при които Община Пловдив упражнява правата си на собственик върху общинската част от капитала на търговските дружества или въз основа на разпоредба, уреждаща правомощието на кмета на общината да осъществява контрол върху стопанисването и управлението на общинското имущество и на търговските дружество, създадени с такова имущество. Това изисква преценка на характера на акта на кмета на община Пловдив, с който са одобрени мерките за осъществяване на дейността на едно търговско дружество, и оттам на допустимостта на жалбата, каквато административният съд не е направил. Поради това касационната инстанция приема, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено с връщането на делото за постановяване на допустимо решение. С оглед констатацията за недопустимост на решението, не следва да се проверява неговата правилност по оплакванията на в касационната жалба. Що се отнася до направеното от касационния жалбоподател искане за разноски, такива не се присъждат, независимо от резултата на произнасяне по касационната жалба, тъй като разглеждането на спора още не е приключило. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1