Решение № 3617 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8515/2013 г.

Решение № 3617 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8515/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Георгиев Герзилов от гр. Смолян срещу решение № 72 от 19.04.2013 г., по адм. дело № 51/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Смолян. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба, Регионална дирекция по горите - Смолян, взема становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба, Ловно-рибарско сдружение "Сокол" гр. Смолян, не вземат становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба, подадена срещу посоченото по-горе решение, с което е бил оставен без разглеждане иск срещу Ловно-рибарско сдружение "Сокол" гр. Смолян за заплащане солидарно с първия ответник на сума в размер на 1900 лв. обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл. 1, ал. 1, като недопустимо и е било прекратено производството по делото по отношение на предявения иск от Васил Георгиев Герзилов, от гр. Смолян, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Ловно-рибарско сдружение "Сокол", е процесуално недопустима като просрочена. В останалата част касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Васил Георгиев Герзилов срещу Регионална дирекция по горите - гр. Смолян и Ловно-рибарско сдружение "Сокол" - гр. Смолян, по която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. В съдебно заседание е конкретизирал иска си, като е посочил, че иска ответниците солидарно да му заплатят сума в размер на 1900 лв. обезщетение за неимуществени вреди и първият ответник да му заплати 100 лв. адвокатски хонорар по воденото дело пред районния съд. Ищецът е твърдял, че отговорността на Регионалната дирекция по горите - гр. Смолян е за това, че нейни длъжностни лица са издали незаконосъобразно наказателно постановление, което е отменено с решение № 69 от 23.03.2012 г. по НАХ дело № 788/2011 г. по описа на Районния съд гр. Смолян, като Административният съд - София - град с решение № 119 от 05.06.2012 г. по КНАХ дело № 109/2012 г. е оставил в сила решението на районния съд. В резултат на така постановеното наказателно постановление, ищецът е бил лишен от право на лов, преживял е много неприятни моменти, лишен бил от практикуването на любимо му занимание, бил е обект на подигравки от страна на колеги ловци, поради което е претендирал да му бъде заплатено обезщетение за неимуществените вреди в размер на 1900 лв. солидарно от Регионалната дирекция по горите - гр. Смолян и Ловно-рибарско сдружение "Сокол" гр. Смолян. Спрямо първия ответник е претендирал имуществени вреди в размер на 100 лева - разноски по обжалване на наказателното постановление. Административният съд е приел, че съдебната практика е категорична, че отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да бъде реализирана сами при отмяна на онези административни актове, които са издадени и отменени по реда на АПК, сред които не попадат наказателните постановления. Последните се издават и оспорват по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), като оспорването е пред общия съд, а не пред административния съд. Наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт, издаден в резултат на типичната административна дейност, поради което и претърпените от неговата незаконосъобразност вреди не представляват основание за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Лишаване от право на ловуване съгласно чл. 94, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча е административно наказание, а не принудителна административна мярка. По отношение на претендираните срещу Регионалната дирекция по горите - гр. Смолян, имуществени вреди в размер на 100 лв., представляващи направени от ищеца разноски по водене на делото пред районния съд, административният съд е приел, че тази претенция е неоснователна, защото по наказателни дела с административен характер не се дължат разноски. Позовал се е на Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. по тълкувателно дело № 7/2008 г. на Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен ЗОДОВ. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата, на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което законосъобразно предявеният иск е отхвърлен. В случая е неприложима материалноправната норма на чл. 1 ЗОДОВ, тъй като издаденото наказателно постановление не представлява индивидуален административен акт, издаден по реда на АПК. Контролът за тяхната законосъобразност по съдебен ред е предвиден в ЗАНН, съответно не обуславя отговорността, предвидена в ЗОДОВ, поради което е неприложим реда, предвиден в чл. 203 АПК, във връзка с чл. 1 ЗОДОВ. Поради това първоинстанционният съд правилно е отхвърлил претенцията му за неимуществени вреди, обоснована от отмененото наказателно постановление № 21426 от 07.09.2001 г. Първоинстанционният съд правилно е отхвърлил и претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за вреди, произтичащи от заплатен адвокатски хонорар по воденото дело пред районния съд, тъй като разноски в производството по дела с административен характер наказателни дела не се присъждат, а и тези разноски не могат да бъдат предмет на искова претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като са направени въз основа на договорни отношения по пълномощия. С оглед на изложеното, процесното решение е правилно и следва да се остави в сила. Касационната жалба, подадена срещу решението в частта, с която исковата молба е оставена без разглеждане срещу Ловно-рибарско сдружение "Сокол" гр. Смолян и производството прекратено е процесуално недопустима като просрочена. Видно от връченото съобщение, че решението е изготвено, то е получено от касатора на 23.04.2013 г., като седемдневният срок за неговото обжалване в прекратителната му част е изтекъл на 30.04.2013 г. След като касационната жалба е била подадена на 07.05.2013 г. (видно от входящия й номер в Административния съд - Смолян), то тя е подадена след срока по чл. 230 АПК. Поради това касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника за присъждане на разноски по делото, следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,