Решение № 15720 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8240/2018 г.

Решение № 15720 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8240/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 145-178 АПК вр. чл. 38 ЗДС.

Образувано е по жалба на А. Андреев срещу Решение № 315/10.05.2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път ІІ-55 "Велико Търново-Гурково". Обходен път на с. Асеновец от км 79+ 200 до км 82+ 800 и изместване на електропровод 20 кВлт" в землището на с. Асеновец, община Нова Загора, област Сливен, в частта относно отчуждаването и определения размер на обезщетението за отчуждената част от имот № 037012, вид на територията - земеделска, начин на трайно ползване – нива, намиращ се в землището на с. Асеновец.

Ответникът – Министерският съвет, отрича основателността на жалбата.

От заинтересованите страни министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите не изразяват становище по оспорването, Агенция "Пътна инфраструктура" е на позиция за неговата неоснователност.

Жалбата е допустима – подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, а разгледана по същество е неоснователна.

1. С атакуваното решение, прието на основание чл. 34а, ал. 1 вр. чл. 34б ЗДС и § 1 ДР на закона, са отчуждени имоти и части от имоти – частна собственост, за изграждане на обектите, предвидени в одобрените с влязла в сила Заповед № РД–02–14–29 от 23.01.2006 г. на заместник–министъра на регионалното развитие и благоустройството парцеларни планове. В обхвата на отчуждените имоти попада и част от притежавания от оспорващия имот № 037012 в землището на с. Асеновец с трайно засегната площ за отчуждаване 2, 210 дка от 6, 114 дка обща площ на имота. Предметът на жалбата индивидуализира съдебния контрол до въпросите доказана ли е държавната нужда от принудителното отчуждаване на частта от имота и дали паричното обезщетение за отчуждената част, възлизащо на 212 лв., отговаря на действителния му размер, определен според правилата на ЗДС.

1. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е налице обосновка и държавна нужда от отчуждаването на имота.

Държавната нужда е инкорпорирана в административния акт за одобряване на подробния устройствен план, на който се съдържа изрично позоваване в решението на МС – вж. чл. 33, ал. 2 ЗДС. Отчуждаването е предпоставка за реализиране на мероприятията по плана чрез изграждането на обектите. Отричането на необходимостта от него по същество би означавало влезлият в сила ПУП да не бъде приложен. Конкретното местоположение на трасето е решено окончателно с устройствения план и е могло да бъде обсъждано при съдебно обжалване на акта за одобряването му, не и в производството по оспорване на последващото решение за отчуждаване, предприето въз основа на вече влезлия в сила ПУП.

1. Решението на МС не е отменяемо и в частта относно определения размер на обезщетението за отчуждената част от имота.

а. Оценката в административното производство е извършена от лице – оценител на имоти по смисъла на § 1а, т. 3 ДРЗДС. Оспорващият не е установил съществуването на предпоставки за определяне на по-висок размер на обезщетението. Не се твърди, че има неизследвани от органа релевантни пазарни аналози на имота, че част от наличните са неправилно дискредитирани или че пазарната цена със съдържанието на понятието по § 1а, т. 2 ДРЗДС е некоректно изчислена.

б. По искане на жалбоподателя и на основание чл. 171, ал. 2 АПК е допусната съдебно-икономическа експертиза, която да провери правилността на формираните в административната фаза на производството фактически изводи относно цената на отчуждената част от имота. В дадения от съда срок, нито извън него – до разглеждането на делото в открито съдебно заседание, както и в допълнително предоставения с протоколно определение от 05.02.2019 г. срок, Андреев не е внесъл определения депозит за експертизата, а последиците от неизпълнението на възложеното задължение са му надлежно указани.

в. С процесуалното си бездействие и при тежестта да установи фактите, обуславящи претендираната по-висока стойност на имота – чл. 154, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, оспорващият е възпрепятствал процеса на доказване чрез осуетяване използването на необходимите експертни познания. Процесуалната му пасивност е основание за прилагането на правилото на процесуалната тежест, чиято значимост се проявява в настъпването на последицата по чл. 161 ГПК вр. чл. 144 АПК. Определеното от административния орган парично обезщетение за имота следва да се приеме за равностойно – чл. 32, ал. 2 ЗДС, а бланкетното по съществото си твърдение в жалбата, че то не е съобразено с пазарните цени – за недоказано.

1. При служебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК съдът не констатира допуснато съществено административнопроизводствено нарушение като формално основание за отмяната на решението в обжалваната му част.

Изложеното мотивира отхвърлянето на жалбата.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. чл. 38, ал. 1 и 8 ЗДС, Върховният административен съд, състав на II отделение