Решение № 2796 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8556/2015 г.

Решение № 2796 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8556/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124б, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез процесуалния й представител Даниела Вълчева, срещу решение № 111 от 8.06.2015 г., постановено по адм. д. № 569/2014 г. по описа на Административен съд Стара Загора. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, ЕТ "ВИМ Василка Минчева", гр. Стара Загора, чрез пълномощника си адв. Матей Златанов, оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Стара Загора ЕТ "ВИМ Василка Минчева" е оспорил заповед № РД 15 - 571/28.11.2014 г., издадена от началника на Митница Пловдив, с която на основание чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, е разпоредено да бъде запечатан търговски обект - магазин за захарни изделия, находящ се в гр. Стара Загора, ул. "Ген. Гурко" № 104, стопанисван от ЕТ "ВИМ - Василка Минчева", считано от 12.12.2014 г. - 12.00 часа, като на основание чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС е забранен и достъпа до търговския обект считано от същата дата и час. Съдът е приел, че е налице отпадане на основанието обуславящо законосъобразността на оспорения акт. Позовал се е на наличието на нов факт от значение за делото съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК, а именно - влязло в сила съдебно решение, с което е отменено наказателно постановление (НП) 821/28.11.2014 г. на началника на Митница Пловдив, което от своя страна е било основанието за издаване на оспорената заповед. Поради това съдът е отменил заповедта на началника на митница Пловдив и присъдил в негова тежест разноските по делото. Решението е и правилно. Съгласно чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а от ЗАДС - лишаване от право да се упражнява определена дейност за определен период от време, се налага и принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението. Според чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС при налагане на принудителната административна мярка по чл. 124б, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на нарушителя, а наличните стоки, с изключение на тези, които са предмет на нарушение, се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице в срок, определен от органа, наложил принудителната административна мярка. Наличието на условията, визирани в правната норма предпоставят налагането на ПАМ. От изложеното следва, че налагането на ПАМ по чл. 124б от ЗАДС се обуславя от констатираното нарушение и наложеното наказание лишаване от право за упражняване на определена дейност в обекта с НП. Правилно съдът е съобразил, че при налагането на ПАМ административният орган действа при условията на обвързана компетентност с оглед императивния характер на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС и не разполага с правомощия да извършва преценка за това допуснато ли е в действителност нарушението по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС или не и дали да наложи ПАМ или не. По делото е приложено в цялост АНД № 7/2015 г. на Районен съд Стара Загора по което е постановено решение № 44 от 20.01.2015 г., потвърдено с решение № 142/15.04.2015 г. по канд № 89/2015 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отменено НП № 821/28.11.2014 г. на началника на Митница Пловдив, в частта относно наложените имуществена санкция и лишаване от право да се упражнява търговска дейност. Именно това наказателно постановление е посочено като основание за издаването на заповедта за налагане на ПАМ. Отмяната на НП, послужило като основание за издаването на оспорената заповед, като незаконосъобразно, налага извод за отпаднало основание и незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ. При липса на наложено административно наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности, принудителна административна мярка "запечатване на обекта или обектите" не може да се налага. При преценката за законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ този нов факт няма как да не бъде съобразен. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на ответника по касация за присъждане на направените от него и доказани по делото разноски е основателна. Касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати сумата 350 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,