Решение № 2430 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2714/2018 г.

Решение № 2430 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2714/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на Глава дванадесета, чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София град срещу решение № 66/05.01.2018 г., постановено по адм. дело № 7822/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменено решение № 2153-21-137 от 21.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ – София град относно оставяне без уважение жалбата на С. Божилова срещу точка първа от Разпореждане № [ЕГН]/38 от 19.05.2017 г. Преписката е изпратена на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - София град за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на съдебно решение указания по тълкуване и прилагане на закона. Наведените в жалбата пороци сочат касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК – неправилно приложение на материалния закон, в частност нормата на чл. 34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) във вр. чл. 82 КСО. Прави се разграничение между статут на "студент" и статут на "учащ". Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Ответникът – С. Божилова, в писмена защита, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е решение № 2153-21-137 от 21.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ - София град, с което е оставена без уважение жалбата на С. Божилова срещу точка първа от Разпореждане № [ЕГН]/38 от 19.05.2017 г. на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" /ПО/ при ТП на НОИ - София град, с което е прекратена от 26.09.2016 г. получаваната от нея наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване /ИОЗ/. Първоинстанционният съд приема за установено, че ответницата по касация е записана като студент редовно обучение за учебната 2016/2017 г. в зимен семестър, в образователно квалификационна степен "магистър", специалност "Рекламен дизайн" в Националната художествена академия (НХА). Развити са съображения, че Божилова не е отписана, нито отстранена от висшето учебно заведение до датата на издаване на заповед № 0085-У/21.04.2017 г. на ректора на НХА. Въз основа на изложеното и на основание чл. 34 НПОС във вр. чл. 82 КСО, решаващият съд приема, че пенсията в случая следва да се прекрати от датата на издаване на горната заповед, респективно не по-рано от 21.04.2017 г. Обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон. Спорен от правна страна е въпросът досежно момента, от който следва да се прекрати отпусната наследствена пенсия за ИОЗ на С. Божилова. С нормата на чл. 82, ал. 1 КСО е установено право на наследствена пенсия в полза на децата до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Приложимата законова разпоредба не дефинира понятието "учащ" за целите на наследствените пенсии. С допълнението, обн. в ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., е предвидено, че децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106 КСО. В касационната жалба основателно се възразява, че наследствената пенсия на ответницата следва да се прекрати, считано от началото на зимния семестър - 26.09.2016 г. в НХА. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 5 НПОС, лицата, които са прекъснали обучението си поради слаб успех или незаверен семестър, не получават пенсията си от началото на семестъра, ако няма друга дата, посочена в заповедта на ректора. В тази връзка, в хипотезата на незаверен семестър, под която следва да се подведе конкретният случай, наследствената пенсия се прекратява от началото на семестъра, ако в заповедта на ректора не е посочена друга изрична дата. Видно от представената Заповед № 0085-У/21.04.2017 г. на ректора на НХА София, С. Божилова е отписана по собствено желание – въз основа на подадена молба вх. № 1108/19.01.2017 г., без в заповедта да е посочена конкретна дата, от която лицето губи студентския си статут. В жалбата се претендира такава дата да бъде датата на издаване на заповедта — 21.04.2017 г., но в чл. 34, ал. 5 от НПОС законодателят е имал предвид не датата на заповедта, а дата посочена в заповедта на ректора. В случая такава дата липсва, от което следва, че правнозначима относно прекратяването на пенсията е датата на началото на семестъра. Тази дата е посочена в Уверение № 03/07.09.2016 г., издадено от НХА, съгласно което зимният семестър на учебната 2016/2017 г. е от 26.09.2016 г. до 17.01.2017 г., заверката на зимния семестър се осъществява в периода 18.01. – 20.01.2019 г., а изпитната сесия е от 23.01 – 01.02.2017 г. Предвид гореизложеното, с подаването на Заявление № 1108/19.01.2017 г. до НХА за прекратяване на образованието, ответницата не е заверила зимния семестър и не е положила дължимите семестриални изпити. При липса на данни за друга дата в заповедта на ректора за прекъсване на обучението на лицето, правнорелевантна се явява именно датата 26.09.2016 г., която е началото на семестъра. Основателни са възраженията на касатора, че в случая първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че статут на "студент", съгласно чл. 66 – чл. 67 от Закона за висшето образование и статут на "учащ" по смисъла на чл. 34 НПОС във вр. чл. 82 КСО не са идентични правни категории. Записването за летен семестър на учебната 2016/2017 г. се явява абсолютна предпоставка по смисъла на чл. 34, ал. 1, т. 2 НПОС. Съгласно цитираната разпоредба за учащи се считат лицата, независимо от формата и степента на обучението им, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, както и организациите по чл. 47 от същия закон; те установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от съответното висше училище или от съответната научна организация. С цитираната норма на чл. 34, ал. 5 от НПОС законодателят императивно е уредил датата на прекратяване на пенсията при прекъсване поради незаверен семестър и длъжностното лице, в условията на обвързана компетентност, няма право на преценка, а е длъжно да приложи законовата норма. Съгласно посоченото, с т. I на Разпореждане № [ЕГН]/38 от 19.05.2017 г. пенсионният орган правилно е прекратил наследствената пенсия за ИОЗ на жалбоподателката от 26.09.2016 г. — началото на незаверения зимен семестър на С. Божилова. Наведените доводи за посещавани учебните занятия в случая са ирелевантни и не водят до промяна при прилагането на правилото на чл. 34, ал. 5 от НПОС. Неотносима към предмета на спора е представената от ответницата Академична справка № 0192/15.02.2018 г., издадена от НХУ, видно от която същата е записана на 12.07.2017 г. за пълния редовен, година и половина, курс на обучение за висше образование – квалификационна степен "магистър" по специалност "графика". Същата не следва да бъде обсъждана и ценена, предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, съгласно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Предвид изложеното настоящата инстанция намира за основателни доводите на касатора досежно неправилно приложение на материалния закон. Горното обуславя наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК за отмяна на първоинстанционното решение. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което ВАС следва да постанови решение по същество, с което да отхвърли жалбата на С. Божилова срещу решение № 2153-21-137 от 21.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ – София град за потвърждаване на Разпореждане № [ЕГН]/38 от 19.05.2017 г., в частта му по точка първа. По въпроса за добросъвестността на лицето съгласно чл. 114, ал. 6 КСО се следва издаването на отделен административен акт, какъвто посочената част от разпореждането не представлява. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,