Решение № 13805 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15319/2014 г.

Решение № 13805 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15319/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "С. БГ" ЕООД, представлявано от адв. С. Тачев, против решение № 2057/8.10.2014 г. по адм. дело № 209/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 03-РД/2500/8.11.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е осъдено да заплати съдебните разноски на ответната страна. В касационната жалба са изложени подробни съображения относно неправилността на съдебното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при необоснованост на съдебните изводи. Ответната страна - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура по делото дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Според прокурора, видно от материалите по делото оспорения административен акт е издаден от административен орган, в кръга на неговите компетенции, в изискуемата по закон писмена форма, при спазване на административно-производствените правила по издаването му и материалния закон. От приетите от първоинстанционния съд доказателства и съдебно-счетоводна експертиза се установявало, че общият бюджет за така наречения втори прием за субсидията за подпомагане на земеделските производители е 59 657 964,74 лева. Подадените заявления са 336 за субсидията по мярка 312 по втория прием със заявена субсидия 105 250 694,23 лева. Установено е, че жалбоподателят е класиран под номер 320, а последния одобрен проект за субсидиране е под номер 304. Административният орган е приложил критериите за оценка по чл. 27, ал. 3, т. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., а съгласно чл. 5 от същата наредба проектите се обработват в рамките на наличния бюджет по марката за съответния прием. При тези съображения, прокурорът поддържа, че решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди поради липса на нарушения. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. При служебно упражнения на основание чл. 218, ал. 2 от АПК контрол за допустимост на обжалваното съдебно решение, касационната инстанция намира, че първоинстанционното решение е недопустимо при следни съображения. Първоинстанционният съд е приел, че депозираната на 15.11.2013 г. жалба от страна на жалбоподателя "С. БГ" ЕООД пред Административен съд - София град е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, алтернативно съгласно сроковете по чл. 140 от АПК. Съдът не е установил датата на съобщаване на дружеството на заповед № РД20-1008/28.10.2013 г. на министъра на земеделието и храните, с която е оставено без уважение оспорването по административен ред срещу заповед № 03-РД/2500/8.11.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", но е приел, че с оглед датата на изпращане на заповедта на министъра на 30.10.2013 г. и факта, че в същата не е посочен срок за обжалване пред съд, то сезирането на съда на 15.11.2013 г. е упражнено в срок. Изводът на съда за упражнено в срок право на оспорване пред съд от страна на жалбоподателя е неправилен. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 6/30.06.2015 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСС на колегиите във ВАС, съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт. В настоящия случай, министърът на земеделието и храните е сезиран по реда на чл. 81 от АПК против процесния административен акт на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" на 26.04.2013 г (л. 514). Съгласно правилото на чл. 97, ал. 1 ат АПК, в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, компетентния да разгледа жалбата орган се произнася с мотивирано решение. Видно от заповед № РД20-1008/28.10.2013 г. на министъра на земеделието и храните, жалбата респ. преписката е получена на 30.04.2013 г. Двуседмичният срок за произнасяне на по-горестоящия административен орган е изтекъл към 14.05.2013 г. като е безспорно, че към този момент произнасяне няма. Съгласно относимата хипотеза на чл. 149, ал. 3 от АПК, когато актът е бил оспорен по административен ред, срокът по ал. 1 започва да тече, ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Следователно 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 от АПК за оспорване пред съд на заповед № 03-РД/2500/8.11.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е изтекъл на 28.05.2013 г. С оглед изложеното следва да се приеме, че оспорването на административния акт пред съд едва на 15.11.2013 г. е довело до просрочие на жалбата, което по аргумент от чл. 159, т. 5 от АПК е основание за оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на образуваното производство. Водим от горното, касационният съд приема, че първонистанционното решение е постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка, преграждаща допустимото упражняване на правораздавателните правомощия на първоинстанционният съд. При това положение и на основание чл. чл. 218, ал. 2 във вр. с чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 159, т. 5 във вр. с чл. 149, ал. 3 от АПК, обжалваното съдебно решение следва да се обезсили, а образуваното първоинстанционно дела прекратено. С оглед изхода на делото, съдът следва да се произнесе по направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение в молбата му от 26.10.20105 г. Това искане съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение, тъй като реално и ефективно подпомагащо съдебното производство по делото участие от страна на юрисконсулт при ответната страна не e осъществено. Върховният административен съд, трето отделение, тричленен състав