Решение № 13101 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1494/2011 г.

Решение № 13101 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1494/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Магдалена Стефанова Симеонова от гр. Благоевград против решение № 712 от 14.12.2010 г. по адм. дело № 873 по описа за 2010 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата против решение № 50 от 14.09.2010 г. на Директора на ТП на НОИ - Благоевград. Изложените съображения за пороци на съдебното решение въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 53, ал. 4 във вр. с ал. 1 от КСО във вр. с чл. 146 от КТ, съществени процесуални нарушения, необоснованост. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Благоевград, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение . Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Благоевград е решение № 50 от 14.09.2010 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 553 от 06.08.2010 г., издадено от началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 29.07.2010 г., с което Магдалена Стефанова Симеонова от гр. Благоевград е задължена да възстанови сумата 1796.14 лв., от която 1670.29 лв. представлява нанесена на ДОО щета от неоснователно получени парични обезщетения за отглеждане на две малки деца до 2-годишна възраст за времето от 07.09.2009 г. до 07.04.2010 г. и 125.85 лв. - лихви. Решението на Административен съд - Благоевград, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Съдът законосъобразно е приел, че майката няма право на паричното обезщетение по ал. 1 за времето, през което децата й Стефан и Иван са бил настанени в Дневна детска ясла № 10 към БЗ "Дневни детски ясли и детска кухня" - Благоевград. Позовал се е на констативен протокол за извършена проверка вх. № 89/01.06.2010 г., с който е установено, че децата са посещавали детската ясла. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения, са неоснователни. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. На основание чл. 53, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.). Настаняването на детето в детско заведение е юридически факт от хипотезиса на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване. Не съответства на точния смисъл и разума на закона застъпеното от жалбоподателката тълкуване, съгласно което изразът "настанявам" в детско заведение има "недвусмислено значение в правото" и то няма нищо общо с израза "приемам" в детско заведение, какъвто е случаят с нейните деца. Ирелевантни към изхода на спора са доводите за неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 146 от Кодекса на труда и чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, които се отнасят до правото на отпуск за отглеждане на малко дете на майките, работещи по трудови договори и подлежащи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. от КТ. В качеството й на самоосигуряващо се лице (адвокат), което се е осигурявало за общо заболяване и майчинство, жалбоподателката е придобила право на парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Предназначението на парични обезщетения от фондовете на ДОО е да обезпечат финансово осигурените лица в случаите, когато те не са в състояние да осъществяват трудова дейност и да получават доходи. На основание чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО времето, през което жалбоподателката като самоосигуряващо се лице е получавала паричните обезщетения, й се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. Предполага се, че през това време тя не е била в състояние да упражнява трудова дейност и да получава доходи, върху които е задължена да внесе съответните осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО лишава от право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете не само осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, но и самонаетите лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 4 от КСО, които са настанили децата си в детско заведение по времето, когато са получавали парични обезщетения за отглеждането им от ДОО. В разглеждания случай е установено, че паричното обезщетение за отглеждане на малко дете е било отпуснато по заявление-декларация от 08.06.2009 г. По т. 5 заявителката е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение. Декларирала е също така, че й е известно, че в срок от 3 работни дни от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства се задължава да подаде декларация за промяната. Ако не изпълни това задължение, извършва административно нарушение, за което носи административнонаказателна отговорност по чл. 349 от КСО и следва да възстанови неправомерно полученото обезщетение по нейна вина заедно с дължимата лихва съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. Безспорен е фактът, че на 07.09.2009 г. децата са били настанени в детска ясла, но майката не е уведомила ТП на НОИ, гр. Благоевград, за настъпилата промяна в декларираното обстоятелство по т. 5 от молба-декларацията. Не се установяват твърдяните в касационната жалба съществени процесуални нарушения на неконкретизирани правила и несъответствие на обжалваното съдебно решение с целта на закона предвид мотивите към законопроекта за изменението му. Оспорените административни актове, с които е разпоредено събиране на нанесените на ДОО щети, произхождащи от неправомерно получени парични обезщетения за отглеждане на малко дете, са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност. Като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Благоевград е постановил правилно и законосъобразно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г., по отношение евентуална недължимост на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,