Решение № 2237 от 2.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството по раздел първи от глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по молба от А. Анастасова, чрез пълномощника адв. Георгиев, с искане да се отмени влязлото в сила решение 3890 от 10.06.2022г. по адм.д. 230/2021г. на Административен съд- София град /АССГ/.В молбата са релевирани подробни съображения, че е налице основанието по чл.239, т.5 от АПК за отмяна, тъй като Анастасова е била лишена от възможност да участва в делото и да реализира в пълнота процесуалните си права. Поддържа се и оплакване, че е налице основанието за отмяна по чл.239, т.4 от АПК, тъй като между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено влязло в сила решение по адм.д. 10609/2018г., което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от упълномощения представител адв. Георгиев, който развива и подробни съображения в писмена защита, представена по делото. Претендират се и разноски. А. Анастасова, чрез адв. Георгиев, е депозирала и частна жалба срещу протоколно определение от 27.05.2022г. по адм.д. 230/2021г., постановено от АССГ, с което е възстановено посоченото административно дело по реда на чл.94 от Правилника за администрацията в съдилищата /ПАС/. Според частната жалбоподателка, съдебният акт страда от пороци, които го компрометират изцяло като незаконосъобразно, постановено не само в противоречие с чл.94 от ПАС, но и в нарушение с основни правни принципи- правото на защита, правото на справедлив съдебен процес, включващо правото на участие на страната, както и правото на обективен и безпристрастен съд. Отправено е искане за отмяна на определението за възстановяване и връщане на делото на административния съд с указания по правилното приложение на чл.94 от ПАС. Ответникът- Кметът на Столична община, чрез пълномощника юрк. И. Юрукова, изразява мотивирано становище за неоснователност на молбата за отмяна и на частната жалба. По частната жалба е представен и писмен отговор в законния срок. В съдебно заседание от процесуалния представител на ответника е представено и писмено становище с подробно развити доводи в подкрепа на тезата му за неоснователност както на частната жалба, така и на молбата за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че в разглеждания случай следва да се произнесе първо по депозираната частна жалба с оглед решаването на спорните процесуални въпроси, които се повдигат с нея и които обуславят постановяването на акт по съществото на спора, след което следва да постанови и решението си по молбата за отмяна на А. Анастасова срещу решението на АССГ. По частната жалба на А. Анастанова срешу протоколно определение, постановено от АССГ по адм.д. 230/21г., с което е възстановено делото по реда на чл.94 от ПАС: Частната жалба е процесуално допустима, но е неоснователна, като съображенията на съда за това са следните: Съгласно чл.94, ал.1 от ПАС, "ако някое дело бъде изгубено или унищожено преди изтичане на срока за пазенето му, със заповед на административния ръководител на съда се възстановява. За целта се съставя акт от съдебния администратор или административния секретар, като се използват всички книжа, отнасящи се до делото, които се намират в съда, в други учреждения и у страните, включително документите от електронната папка на делото". Видно от материалите, приложени по адм.д. 230/21г. от страна на съда и неговата администрация са спазени процедурните правила, отнасящи се до възстановяване на изгубено дело. Със Заповед А3- 25 от 24.02.2022г. на Председателя на АССГ, на основание чл.93, ал.1 от ЗСВ във връзка с чл.94, л.1- ал.4 от ПАС, молба на вещото лице Ю. Пальов, в която уведомява съда за откраднато дело, както и предвид удостоверение от 09 РУ на МВР и протокол от 10.02.2022г. по адм.д. 230/21г., е наредено възстановяването на делото, като се състави акт от ъсдебния секретар. Издаден е Акт за възстановяване на дело от съдебния администратор с дата 25.02.2022г., в който е посочено, че при направена проверка и протокол от с.з., проведено на 10.02.2022г. по адм.д. 230/21г., 33 състав, по описа на АССГ, се установява липсата на делото, от което следва, че е необходимо същото да бъде възстановено по реда на чл.94, ал.1- ал.4 от ПАС. Приложен е и Доклад от съдебния деловодител Жаблянова от 24.02.22г., към който са приложени заверени копия на съдържащите се в деловодната система документи по административното дело ведно с оригиналния протокол от съдебно заседание, проведено на 10.02.22г. Със съпроводително писмо от 21.02.22г. на пълномощника на ответника е представено заверено копие на документите, съставляващи административната преписка, и други относими документи по адм.д. 230/21г., общо 174 бр. листа. При тези данни, обосновано в мотивите на обжалваното определение първостепенният съд е приел, че в кориците на делото са приложени служебно изготвени преписи от съдържащи се в изгубеното дело документи, самата жалба, а така също и административната преписка и протоколите от проведените съдебни заседания. Релевираното в частната жалба възражение, че проекти за книжа по смисъла на чл.94 от ПАС не се съдържат по делото, е напълно неоснователно. Ето защо, за съда не са били налице процесуални пречки да счете, че са налице необходимите процесуални предпоставки, за да се произнесе със съдебен акт, с който да постанови възстановяването на изгубеното дело по реда на чл.94 от ПАС. Що се отнася до твърдението, че е следвало да бъде проведена процедура по възстановяването на адм.д. 10609/2018г. преди произнасянето на съда по възстановяването на адм.д. 230/21г., то правилно решаващият състав е отчел относимия към спора- предмет на разглеждане, факт, че адм.д. 10609/2018г. е приключило с влязъл в сила съдебен акт, който е приложен в кориците на адм.д. 230/21г., а всички останали възражения са неотносими към поставения за разглеждане предмет на спора по адм.д. 230/21г. По така изложените съображения, частната жалба срещу горепосоченото протоколно определение от 27.05.2022г. е неоснователна, а постановеният съдебен акт, като правилен, следва да бъде оставен в сила. По молбата за отмяна на решение 3890 от 10.06.2022г. по адм.д. 230/2021г. на АССГ: Върховният административен съд, като извърши проверка на оспорения съдебен акт и анализ на приложените по делото доказателства и като съобрази доводите на страните намира, че молбата за отмяна е допустима като подадена от активно легитимирано лице, в законния срок, против влязло в сила решение, но разгледана по същество е неоснователна. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Следователно, текстът предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Общата идея на законовия текст е страната да е лишена от възможността да се защити. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита От приобщените по делото доказателства не се установява правото на защита и участие в процеса на А. Анастасова да е било възпрепятствано или ограничено, а твърдяните от подателката на искането обстоятелства не съставляват основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Данните по делото сочат, че през цялото му разглеждане на молителката е била осигурена възможност да участва или лично, или с процесуален представител, респективно- да вземе участие във всички действия на съда, чрез изразяване на становища, ангажиране на доказателства и да прави възражения по исканията на другата страна. Конкретно, молителката твърди, че в с.з. на 25.05.22г. е изслушано заключение по изготвената съдебно- техническа експертиза, което не е било депозирано в срок. От данните по делото се установява, че експертизата е била депозирана в срок- на 20.05.22г., т.е. в срока по чл.27, ал.3, предл. последно от ЗОС. По- нататък тя поддържа, че дадените от вещото лице устни разяснения в с.з. на 27.05.22г. въз основа на предварително дадени указания от съда, без да бъде представено писмено заключение от вещото лице, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. И това оплакване е неоснователно. В с.з. на 25.05.22г. е пристъпено към изслушването на вещото лице, като същото не е приключило в това с.з. единствено поради настоятелното искане за това от страна на пълномощниците на Анастасова. Именно предвид тези искания, съдът е счел за уместно да продължи изслушването на вещото лице на друга дата, като насрочването му за 27.05.22г. не съставлява същинско отлагане по смисъла на чл.27, ал.5 от ЗОС. В молбата за отмяна превратно се интерпретират действията на съда, тъй като се установява, че последните кореспондират с многобройните възражения на пълномощниците на Анастасова, с които съдът се е съобразил. В случая, противно на твърденията в молбата за отмяна, настоящият състав намира, че не се е налагало депозиране на допълнително писмено заключение, тъй като няма поставени допълнителни въпроси, нито е налице неизпълнение на поставена задача от експерта. Що се отнася до обстоятелството, че в с.з. на 27.05.22г. на страната на Анастасова не се е явил никой, то съдът намира за необходимо да подчертае, че този факт не се дължи на незаконосъобразно процедиране от страна на решаващия съдебен състав. В противната насока са релевирани подробни доводи за осъществени порочни съдопроизводствени действия от решаващия състав на АССГ, но те са голословни. В с.з. на 25.05.22г., Анастасова е представлявана от двама процесуални представители, като остава неясно защо след като единият от процесуалните представители- адв. Драганова, е бил упълномощен за с.з. на 25.05.22г., то такова упълномощаване не е можело да бъде сторено и за датата 27.05.22г. Изявление от страна на адв. Драганова, че не може да се яви в с.з. на 27.05.22г. не е материализирано в изготвения по делото протокол. От друга страна, в с.з., проведено на 25.05.22г. пълномощникът адв. Георгиев е заявил, че е възпрепятстван да се яви на 27.05.22г. поради заетост по друго дело, като възражението не е било уважено от страна на съда. В тази връзка съдът намира за основателен поддържания от ответника довод, че видно от доказателствата по делото двете дела са насрочени за различен час в гр. София, поради което не може да приеме, че пълномощникът е бил обективно възпрепятстван да осъществи защитата на доверителката си. Най- сетне, давайки ход на делото в с.з. на 27.05.22г., първостепенният съд е извършил законосъобразна преценка, че представеният от Анастасова амбулаторен лист с молба от същата дата не представлява годно доказателство по смисъла на чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, като не без значение е и обстоятелството, че молбата е депозирана лично от молителката в деня на с.з. в регистратурата на съда. Въз основа на всичко гореизложено, настоящият състав намира, че не са били налице процесуални пречки за даване ход на делото и за изслушване на вещото лице в с.з. на 27.05.22г., поради което и не е налице твърдяното наличие на основанието за отмяна по чл.239, т.5 от АПК. Молбата за отмяна е неоснователна и в останалата си част. Съдебният акт подлежи на отмяна на основание чл.239, т.4 от АПК, ако между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Тези условия в случая не са налице. Предмет на обжалване в производството по адм.дело 230 по описа за 2021 г. на АССГ, е Заповед СОА20-РД40-104/20.11.2020г. на кмета на Столична община, с която е отчужден ПИ с идентификатор 68134.1932.747 /застроен/, попадащ в реализацията на обект: "Изграждане на южното платно на бул. "Тодор Каблешков" от бул. "България" до ул. "Ген. Ст. Тошев", местност "Манастирски ливади- Запад" и е определено равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот и находящите се в него сгради. Предмет на обжалване в производството по адм.дело 10609 по описа за 2018 г. на АССГ е Заповед СОА18-РД40-90/ 04.09.2018г. на кмета на Столична община, визираща предходно отчуждаване на горепосочения имот. Действително, тази заповед е отменена с постановеното по това дело Решение 3530 от 27.05.2018г. и решението е влязло в сила, поради което и е издадена последващата заповед за отчуждаване, предмет на спора по адм.д. 230/21г. Горните факти, обаче, не предпоставят извод, че решението по адм.д. 230/21г., чиято отмяна Анастасова иска, противоречи на решението по адм.д. 10609/2018г. С тълкувателно решение 6/25.11.2010 г. по т. д. 4/2010 г. на ОС на съдиите на ВАС е прието, че разпоредбата на чл.239, т.4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по аналогични случаи. С оглед разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. При така приетото от Общото събрание на ВАС, следва да се отхвърли молбата за отмяна, понеже не е налице тъждественост между предмета на двете административни дела, респективно разпоредбата на чл.239, т.4 от АПК е неприложима. Налице са две съдебни производства, приключили със съдебни актове, постановени по повод преценка на законосъобразността на два различни административни акта, макар и издадени във връзка със заповеди за отчуждаване, издадени по отношение на едно и също лице. Молбата за отмяна, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, предвид заявеното искане от пълномощника на ответника и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, подателката на искането за отмяна следва да заплати по сметка на Столична община, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Така мотивиран, съдът