Решение № 6537 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15724/2013 г.

Решение № 6537 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15724/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Съдебното производство е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мими Иванова Петрова от гр. София, подадена против решение по т. 67 от протокол № 42 от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 31.10.2013 г., по дисциплинарно дело № 10/2013 г. по описа на ВСС, с което е прието, че Мими Иванова Петрова, съдия в Софийски градски съд, е извършила дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 4 от Закона за съдебната власт, поради което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт й е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". По съображения за незаконосъобразност на решението на ВСС по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 - съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби, се иска неговата отмяна. Аргументи в подкрепа на заявените с жалбата искания са развити в съдебно заседание и в писмена защита и от адв. Славова, упълномощена да представлява жалбоподателката по делото, която претендира и присъждане в полза на доверителката й на направените деловодни разноски. Ответникът Висш съдебен съвет чрез процесуалния си представител юрисконсулт Захариева в писмени бележки и в съдебно заседание моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу подлежащ на съдебно оспорване акт на ВСС, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК съд. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: Дисциплинарното производство е образувано по предложение от 18.04.2013 г. на петима членове на Висшия съдебен съвет. В него е посочено, че Мими Иванова Петрова, съдия от Софийски градски съд, системно неспазва сроковете, предвидени в процесуалните закони, за изготвянето на мотивите към постановените от нея присъди, което е нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ, което е довело до накърняване престижа на съдебната власт - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ, поради възпрепятстване на влизането в сила на постановените присъди и ефективната защита на страните в производствата. За да направят предложението за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателката е установено, че срещу нея е било образувано и друго дисциплинарно дело № 39/2010 г. по описа на ВСС, отново поради неизписване на мотивите към постановените присъди в срока, предвиден в чл. 308 от Наказателно-процесуалния кодекс, като с решение на ВСС по протокол № 15 от 27.04.2011 г. й е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 % за срок от шест месеца". Това решение е влязло в сила на 9.05.2011 г., като системното неспазване на сроковете за изготвените мотиви продължило и след наложеното дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. Срещу съдия Петрова са постъпили сигнали от адв. Ина Лулчева от 21.01.2013 г., с оплаквания за неизготвени мотиви по НОХД № 253/2007 г. по описа на Софийски градски съд, и от Петко Недков Колев от 12.02.2013 г. със същите оплаквания по НОХД № 4224/2004 г. по описа на Софийски градски съд. Във връзка с тези сигнали на 19.02.2013 г. Комисията по дисциплинарните производства е изслушала Мими Петрова и административния ръководител на Софийски градски съд, като е изискала предложения от тях относно мерките, които могат да се вземат, за да се изпишат мотивите към постановените от съдия Петрова присъди. Видно от писмо вх. № 94-00-163/11/8.03.2013 г., председателят на Софийски градски съд е предприел следните мерки: със заповед № 236 от 21.02.2013 г. е указано съдия Петрова в тримесечен срок от датата на връчване на заповедта да изготви и обяви съдебните актове и мотивите към присъди, решени до края на месец януари 2013 г., съгласно приложена справка № 2 от 20.02.2013 г.; със заповед № 315 от 25.02.2013 г. съдия Петрова е изключена изцяло от системата за разпределение на случаен подбор на първоинстанционни наказателни дела, считано от 25.02.2013 г., със срок три месеца; изработен е план за изготвяне на необявени мотиви и съдебни актове на съдия Мими Петрова, съгласно справка № 2/20.02.2013 г. със срок три месеца, считано от 21.02.2013 г. Съобразно представения план в срок от 21.02.2013 г. до 14.03.2013 г. Мими Петрова е следвало да изготви и представи мотивите към постановените присъди по НОХД № 859/2003 г., НОХД № 4224/2004 г. и НОХД № 253/2007 г., и трите по описа на Софийски градски съд. С писмо изх. № 94-00-142 от 21.03.2013 г. Комисията по дисциплинарните производства е изискала информация за изпълнение на одобрения план, като в отговор на него с писмо вх. № 94-00-142 от 2.04.2013 г. от председателя на Софийски градски съд е установено, че мотивите по посочените дела в одобрения план за периода от 21.02.2013 г. до 14.03.2013 г. не са изготвени. По направеното предложение от 18.04.2013 г. от петимата членове на ВСС е образувано дисциплинарно дело № 10/2013 г. по описа на ВСС и е избран чрез жребий, съобразно разпоредбата на чл. 316, ал. 3 от ЗСВ, дисциплинарен състав с членове Васил Петров, избран за докладчик по делото, Елка Атанасова - председател на дисциплинарния състав и Милка Итова. За изясняване на фактите и обстоятелствата относно извършените нарушения дисциплинарният състав е провел шест заседания на 4.06.2013 г., на 19.06.2013 г., на 8.07.2013 г., на 15.07.2013 г., на 10.09.2013 г. и на 24.09.2013 г. В хода на производството е разпитана като свидетел Владимира Янева (председател на Софийски градски съд), и са събрани писмени доказателства във връзка с подлежащите на установяване факти. С решение изх. № 10-00-023 от 24.09.2013 г. дисциплинарният състав е приел, че Мими Иванова Петрова, съдия в Софийски градски съд, е извършила дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, и действие/бездействие, с които накърнява престижа на съдебната власт, и е предложил на Висшия съдебен съвет да наложи на Петрова дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ "дисциплинарно освобождаване от длъжност". В мотивите на решението на дисциплинарния състав е отразено, че за периода от 9.05.2011 г. до 2.04.2013 г. съдия Петрова системно е нарушавала сроковете предвидени в процесуалните закони за изписване на мотивите към постановените присъди по следните дела: НОХД № 253/2007 г.; НОХД № 1948/2007 г.; НОХД № 212/2008 г.; НОХД № 369/2003 г.; НОХД № 4224 г.; НОХД № 5316/2006 г.; НОХД № 2513/2007 г.; НОХД № 463/2008 г.; НОХД № 913/2006 г.; НОХД № 2429/2008 г.; НОХД № 1311/2008 г.; НОХД № 1961/2011 г.; НОХД № 2544/2011 г.; НОХД № 1171/2012 г.; НОХД № 2126/2012 г.; НОХД № 2181/2012 г.; НОХД № 2922/2012 г.; НОХД № 108/2012 г.; НОХД № 3536/2011 г. всички по описа на Софийски градски съд. За взетото решение съдия Петрова е уведомена, като й е указано, че може да представи допълнителни доказателства и да ползва адвокатска защита. Мими Петрова не се е явила на проведените заседания на дисциплинарния съвет, като е подала заявление с вх. № 11-00-013/12.07.2013 г., с което заявява, че приема всички факти по делото. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, допуснати от дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 10/2013 г. по описа на ВСС, е установено, че по подаден на 21.01.2013 г. в администрацията на ВСС сигнал от адв. Ива Лулчева с оплаквания за неизготвени мотиви към присъда по НОХД № 253/2007 г., постановена от съдия Мими Петрова, Комисията по дисциплинарните производства към ВСС е изискала от председателя на Софийски градски съд справка по движението на това дело, от която справка е установено, че от постановяване на присъдата - 2.08.2008 г. до 31.01.2013 г., мотивите не са изготвени. С решение на ВСС по протокол № 15 от 27.04.2011 г. на съдия Петрова й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 %", което е влязло в сила на 9.05.2011 г. Наказанието е наложено поради системно неизписване на мотивите към 39 броя присъди, включващи някои от делата, които попадат и в дисциплинарно дело № 10/2013 г.: НОХД № 253/2007 г.; НОХД № 1984/2007 г.; НОХД № 212/2008 г.; НОХД № 369/2003 г.; НОХД № 4224/2004 г.; НОХД № 5316/2006 г.; НОХД № 2513/2007 г.; НОХД № 463/2008 г.; НОХД № 913/2006 г.; НОХД № 2429/2008 г. - всички по описа на Софийски градски съд. С решение по протокол № 5 от заседание на Комисията по дисциплинарните производства от председателя на Софийски градски съд е изискана справка за движението на делата по дисциплинарно дело № 39/2010 г. по описа на ВСС, както и справка за движението на делата, разпределени на съдия Петрова след 9.05.2011 г. - влизане в сила на решението за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. С писмо вх. № 94-00-163/11/15.02.2013 г. от председателя на Софийски градски съд справката е обобщена в доклад на Комисията по дисциплинарните производства, по образуваната проверка по сигнала на адв. Лулчева. Докладът е приет от Висшия съдебен съвет с протокол № 15 на заседанието на 18.04.2013 г. В заседание на Комисията по дисциплинарните производства са изслушани Мими Петрова и председателя на Софийски градски съд по повод нарушенията на процесуалните срокове за изготвянето на мотивите на присъдите, включени в дисциплинарно дело № 39/2010 г. Образувано е дисциплинарно дело № 10/2013 г. за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Мими Петрова. От приложената по делото справка от председателя на Софийски градски съд се установява, че делата с неизготвени мотиви за периода от 9.05.2011 г. до 2.04.2013 г. са следните: НОХД № 253/2007 г.; НОХД № 1984/2007 г.; НОХД № 212/2008 г.; НОХД № 369/2003 г.; НОХД № 4224/2004 г.; НОХД № 5316/2006 г.; НОХД № 2513/2007 г.; НОХД № 463/2008 г.; НОХД № 913/2006 г.; НОХД № 2429/2008 г. От справката е установено, че присъдата по НОХД № 1311/2008 г. по описа на Софийски градски съд е единствената с изготвени мотиви след 9.05.2011 г., като присъдата е постановена на 4.06.2008 г., а мотивите са предадени на 28.05.2012 г. и същата е влязла в сила. От данните по преписката по дисциплинарното дело е установено и, че има 8 броя дела, които са разпределени на съдия Петрова, но мотивите им още не са изготвени: НОХД № 1961/2011 г. с постановена присъда на 23.02.2012 г. и неизготвени мотиви до приключване на дисциплинарно дело № 10/2013 г. по описа на ВСС; НОХД № 2544/2011 г. с постановена присъда на 9.02.2012 г., като мотивите са предадени след приключване на дисциплинарното производство по дисциплинарно дело № 10/2013 г. по описа на ВСС; НОХД № 1171/2012 г. с постановена присъда на 13.07.2012 г., като мотиви към него не са предадени до приключване на дисциплинарното производство; НОХД № 2126/2012 г. с постановена присъда на 5.07.2012 г., с неизготвени мотиви до приключване на дисциплинарното производство; НОХД № 2181/2012 г. с постановена присъда на 6.06.2012 г., отново с необявени мотиви до приключване на дисциплинарното производство; НОХД № 2922/2012 г. с постановена присъда на 28.11.2012 г., като мотивите са предадени след приключване на дисциплинарното производство; НОХД № 108/2012 г. с постановена присъда на 2.02.2012 г. с неизготвени мотиви до приключване на дисциплинарното производство; НОХД № 3536/2011 г. с постановена присъда на 8.12.2011 г., като мотивите са предадени на 3.05.2012 г. Основавайки се на установеното по-горе, дисциплинарният състав е приел, че са налице многократно повтарящи се нарушения по чл. 308 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които забавят висящността на делата с години, поради което се нарушават законните права на страните. Съобразено е и, че със заповед № 2557 от 27.07.2011 г. на председателя на Софийски градски съд са намалени постъпленията на първоинстанционни наказателни дела на съдия Петрова от 100 % на 50 % за периода от 28.07.2011 г. до 31.12.2012 г. и е разпоредено да не й се разпределят въззивни наказателни дела, считано от 11.07.2011 г. до 31.12.2012 г. Със заповед № 47 от 2.01.2012 г. на председателя на Софийски градски съд е разпоредено на съдия Петрова да не се разпределят въззивни наказателни дела за период от шест месеца, считано от датата на заповедта, а със заповеди № 1430 от 2.07.2012 г. и № 42 от 2.01.2013 г. този срок отново е удължаван с по шест месеца. Със заповед № 236 от 21.02.2013 г. на председателя на Софийски градски съд е определен тримесечен срок, считано от датата на заповедта, в който съдия Петрова е имала възможност да изготви и обяви съдебните актове и мотиви към присъди, които са решени до края на месец януари 2013 г., като е представен одобрен план за изготвяне на необявените мотиви и съдебни актове, с краен срок на изпълнение - 21.05.2013 г. Със заповед № 315 от 25.02.2013 г. на административния ръководител на Софийски градски съд, съдия Петрова е изключена напълно от разпределението на първоинстанционни наказателни дела за срок от три месеца, считано от датата на заповедта. От свидетелските показания, дадени от председателя на Софийски градски съд в проведеното на 8.07.2013 г. заседание на дисциплинарния състав е установено, че съдия Петрова е отказала осигурена техническа помощ и ползване на отпуск, като в резултат на освобождаването й от разпределение на дела колегите й от Наказателно отделение в Софийски градски съд недоволствали, поради което не е участвала само в разпределението на въззивни наказателни дела. От приложената справка и показанията на административния ръководител на Софийски градски съд се установило, че по искане на съдия Петрова, в периода от 9.05.2011 г. до 2.04.2013 г. тя е поемала дежурства, както следва: 2011 г. - 25 дежурства; 2012 г. - 41 дежурства; януари - март 2013 г. - 9 дежурства. След този период съдия Петрова е освободена от дежурства, поради това, че не е постигнат желания от нея резултат - работейки по време на дежурствата да изготви необявените мотиви към присъдите, постановени от нея. С писмо изх. № 362 от 9.09.2013 г. от председателя на Софийски градски съд е установено, че мотивите към делата, посочени по-горе като "дела с неизготвени мотиви за периода от 9.05.2011 г. до 2.04.2013 г. " и делата, посочени като "дела със забавени и неизготвени мотиви към 2.04.2013 г., разпределени на съдия Петрова след 27.04.2011 г. ", не са изготвени към 9.09.2013 г., с изключение на мотивите по НОХД № 2554/2011 г., НОХД № 2922/2012 г. и НОХД № 3563/2011 г. Установено е, въз основа на изискана справка от председателя на Софийски градски съд относно делата за разглеждане на доклад на съдия Петрова за периода от 9.05.2011 г. до 2.04.2013 г., че делата, разгледани от Мими Петрова в посочения период са общо 300, от които 40 НОХД, 3 НАХД, 187 ЧНД, 15 ВНОХД, 1 ВНАХД, 21 ВНЧД, 33 С - дос. пр-во. От изискана от председателя на Софийски градски съд справка за средната натовареност на съдия от Наказателно отделение на Софийски градски съд за 2011 г., 2012 г., както и за първото тримесечие на 2013 г. и за средната натовареност конкретно на Мими Петрова пък е установено, че натовареността за "разгледани дела" на съдия от Наказателно отделение в същия съд е 17 дела месечно, като това се отнася за 2011 г. За периода след 9.05.2011 г. за съдия Петрова тази натовареност е 15 дела. За периода на 2011 г. натовареността по показател "свършени дела" на съдия от Наказателно отделение е 15 дела месечно, а натовареността на Мими Петрова е съответно 13 дела - месечно. За 2012 г. това съотношение за "разгледани дела" е 14.4 за съдия от Наказателно отделение и 13 за съдия Петрова, а за "свършени дела" - 13 за съдия от Наказателно отделение и 12 за Мими Петрова. За 2013 г. натовареността на съдия от Наказателно отделение по показател "разгледани дела" е 23 дела месечно, а на съдия Петрова - 18.3, а за "свършени дела" съответно 15.2 дела месечно за съдия от Наказателно отделение, а за Мими Петрова - 14.3. От гореизложеното е направен извод, че Мими Петрова след налагане на дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ до 2.04.2013 г., не е имала по-голяма натовареност от средната натовареност на съдия в Наказателно отделение в Софийски градски съд. От изготвената справка е установено, че платеният годишен отпуск, който съдия Петрова е ползвала за 2011 г., е 58 дни, а за 2012 г. - 41 дни. Поради всичко изложено дисциплинарният състав по дисциплинарно дело № 10/2013 г. по описа на ВСС е приел, че системното неспазване на сроковете по чл. 308 от НПК освен, че представлява дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ, води и до уронване на престижа на съдебната власт, с оглед постъпилите сигнали от адв. Лулчева на 21.01.2013 г. с оплакване за неизготвени мотиви към присъда по НОХД № 253/2007 г. по описа на Софийски градски съд, което дело е било включено и в дисциплинарно дело № 39/2010 г., а освен това и постъпилият на 12.02.2013 г. сигнал от Петко Колев, отново с оплакване за неизготвени мотиви към присъда по НОХД № 4224/2004 г., което също е било сред делата с неизписани мотиви по дисциплинарно дело № 39/2010 г. Дисциплинарният състав по дисциплинарно дело № 10/2013 г. е приел, че с налагането на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ на Мими Петрова по дисциплинарно дело № 39/2010 г. не е постигната целената промяна в работата й, поради което следва да се наложи ново наказание за допуснати дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗСВ. С оглед броя на делата, по които мотивите не са изготвени или са изготвени с голямо закъснение, натовареността на съдия Петрова, която е била под средната, формата и вида на вината й и поведението на нарушителката, дисциплинарният състав е приел, че тези нарушения са изключително тежки, с много негативни реакции от страна на гражданите, чиито дела са с неизготвени мотиви, и че следва да й бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". В проведено на 31.10.2013 г. свое заседание Висшият съдебен съвет е изслушал решението на дисциплинарния състав, докладвано от члена на ВСС и докладчик по дисциплинарно дело № 10/2013 г. - Васил Петров. Последвало е тайно гласуване, при което предложението на дисциплинарния състав е било прието и със 17 гласа "за", 1 "против" и 3 "въздържали се" ВСС е наложил на Мими Иванова Петрова, съдия в Софийски градски съд, дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", като е приел, че е извършила дисциплинарни нарушения, изразяващи се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, поради което с тези действия/бездействия е уронила престижа на съдебната власт - нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗСВ. Настоящият състав като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено, че оспореното решение на ВСС е законосъобразно и не страда от твърдяните от жалбоподателката и пълномощникът й пороци, съществуването на които би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Издаденото решение по т. 67 на протокол № 42 от заседанието на Висшия съдебен съвет на 31.10.2013 г. е в предвидената форма, взето е от компетентен по смисъла на чл. 311, т. 2 от ЗСВ орган в границите на предоставените му правомощия, при наличие на необходимия кворум, прието с изискуемото мнозинство, поради което не са налице основанията за отмяна по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. В хода на дисциплинарното производство са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон. От данните по делото явства, че в решението на дисциплинарния състав правилно и по безспорен начин е установена фактическата обстановка по случая, поради което същата не следва да бъде дословно преповтаряна в мотивите на настоящото решение. Доколкото Висшият съдебен съвет на заседанието, на което е прието обжалваното решение, не е изложил допълнителни мотиви към тези на дисциплинарния състав, следва да се приеме, че с тях се изчерпва от фактическа и правна страна обосноваването на дисциплинарните нарушения, за което е наложено дисциплинарно наказание на жалбоподателя. Неналични са и твърдяните от жалбоподателката процесуални нарушения, защото дисциплинарната отговорност е реализирана при стриктно спазване на предвидената в глава XVI от ЗСВ процедура. Дисциплинарното производство е инициирано по предложение на една пета от членовете на ВСС (чл. 312, ал. 1, т. 4 от ЗСВ) за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Мими Петрова. То е образувано на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ с решение на ВСС, като съгласно ал. 3 на същия чл. чрез жребий е избран тричленен дисциплинарен състав от членовете на ВСС, който е изяснил фактите и обстоятелствата съгласно предвидените изисквания и процедура и е приел решение по реда на чл. 319 от ЗСВ. С решението по дисциплинарното дело е предложено ВСС да приеме, че съдия Мими Иванова Петрова е извършила дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗСВ, поради което следва да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание по ЗСВ, предвидено в чл. 308, ал. 1, т. 6 от закона - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Решението заедно с преписката е предоставено на дисциплинарно - наказващия орган съгласно чл. 320, ал. 1 от ЗСВ, който в предвидения по чл. 320, ал. 2 от ЗСВ срок се е произнесъл при условията на чл. 320, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ, при спазване на изискванията по чл. 320, ал. 4 от ЗСВ. Възражението за нарушение на административнопроизводствените правила, изложено в жалбата и в писмената защита, подадена от процесуалния представител на Петрова по повод това, че чл. от състава на ВСС, който е установявал фактите по дисциплинарното производство, след постановяване на решението по дисциплинарното дело е бил чл. на дисциплинарния състав, е неоснователно. Законът за съдебната власт в чл. 312, ал. 1, т. 4 от ЗСВ допуска предложението за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител да се прави от не по-малко от членовете на ВСС. Съгласно чл. 316, ал. 3 от ЗСВ, когато образува дисциплинарно производство, Висшият съдебен съвет чрез жребий определя от членовете си тричленен дисциплинарен състав. В случая това изискване е спазено, като при вземане на решението по допълнителна т. 22 от протокол № 16 от заседанието на Висшия съдебен съвет относно предложението на петимата членове на ВСС, за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание на съдия Мими Петрова, с допълнителна т. 22.1. на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ е образувано дисциплинарното производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Петрова, а с допълнителна т. 22.2. на основание чл. 316, ал. 3 от ЗСВ чрез жребий е избран следният дисциплинарен състав: Васил Петров, Елка Атанасова и Милка Итова. Дисциплинарният състав се избира на случаен принцип чрез жребий, което очевидно е извършено, а ако жалбоподателката е имала съмнения в неговата пристрастност, то е следвало да поиска отвод на съответния чл. на ВСС, като от данните по делото не се установява да е направено такова искане. Няма разпоредба в Закона за съдебната власт, с която да се ограничава правото на вносителите на предложението за образуване на дисциплинарно производство да бъдат изключени от жребия за избор на дисциплинарен състав. Законът за съдебната власт е специален закон по отношение на АПК и като такъв, на основание чл. 22, т. 1 от АПК се прилага специалното производство. От изложеното следва, че щом като законодателят не е въвел разпоредба, с която да бъдат изключени от участие в жребия за избиране на дисциплинарен състав петимата членове на ВСС, които дават предложението за налагане на дисциплинарно наказание, то законодателят не е имал такава воля и не е счел, че се нарушава административното производство и по-точно дисциплинарното производство. В този смисъл, например ако предложението за налагане на дисциплинарно наказание на магистрат се внесе от 23 членове от 25-членния Висш съдебен съвет в хипотезата на чл. 312, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, то няма да има възможност за сформиране на дисциплинарен състав. Очевидно подобно тълкуване противоречи на целта на закона. Формулираните от ВСС изводи са в съответствие с материалния закон и неговата цел, и почиват на вярно установени факти в хода на дисциплинарното производство. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗСВ, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя, като неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Констатираното в хода на административното производство системно и упорито неспазване на сроковете по чл. 308 от НПК при изготвяне на мотивите на постановените присъди по описаните в решението на дисциплинарният състав наказателни дела е достатъчно основание да се приемат за осъществени дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ. На базата на събраните доказателства дисциплинарнонаказващият орган обосновано е приел, че Петрова е извършила вменените й нарушения на служебната дисциплина. ВСС е възприел фактическата обстановка, правни изводи и мотиви, изложени в решението на дисциплинарния състав. Наложеното наказание съответства на извършените дисциплинарни нарушения, които са особено тежки, с оглед изискванията на закона за бързина на движение на делата и предвид основният принцип в наказателното право за разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Бързината е съществено условие за осъществяване на съдебната защита. Именно възможността да се носи дисциплинарна отговорност за неоправданото неспазване на процесуалните срокове е единствената санкция за съдията, защото сроковете за съда в процесуалните закони са инструктивни - тяхното неспазване не пречи действието да се извърши по-късно, то винаги е дължимо. Въпросът е доколко получената в резултат на тези закъснели действия на съда защита е ефикасна и не е ли довела тя до неправомерно нарушаване на правото на страните на ефективна съдебна защита. Този подход на законодателя поставя на първо място въпроса за това всяко неспазване ли на процесуалните срокове представлява дисциплинарно нарушение. В настоящото производство твърдението е за неспазване на срока по чл. 308 от НПК. Съгласно тази процесуална норма мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от петнадесет дни, като по дела, които представляват фактическа и правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от тридесет дни. Така визираният срок безспорно е инструктивен. Постановеният след срока съдебен акт е валиден, допустим и законосъобразен, ако отговаря на изискванията за валидност, допустимост и правилност, но може да е лишен от смисъл или значително да е увредил правнозначимите права или законни интереси на страните по делото. Самият законодател, отчитайки значението на своевременността на правната защита и в същото време и огромното значение, което има качеството на постановения акт, е посочил в чл. 22, ал. 1 от НПК, че съдът разглежда и решава делата в разумен срок. Разумен според настоящия съдебен състав е срокът, който позволява извършването на действието, за което е предназначен, в определените му рамки, с нормални усилия и мобилизация. В случая Висшият съдебен съвет е отчел конкуренцията между законовото изискване за качество на постановените правораздавателни актове и същото такова за постановяването им в разумен срок. Наред с изложеното, за да е налице релевантно за дисциплинарната отговорност неспазване на процесуалните срокове, трябва да е налице системност. Осъществен е в конкретния случай и този задължителен елемент от фактическия състав, тъй като е доказано по делото повтаряемост и непрекъснатост на неизпълнението на служебните задължения, осъществени от оспорващата Мими Иванова Петрова под формата на бездействие. Конкретната продължителност на съответните просрочия за изготвянето на мотивите към постановените присъди, не може да бъде определена като несъществена, имайки в предвид забавата, с която се надхвърлят максимално допустимите срокове по чл. 308 от НПК, и достига до периоди, измерващи се с повече от пет години. От наличните доказателства се установява, че има дела, по които от образуването им са минали седем години, което е едно от най-фрапиращите закъснения на изготвяне на мотивите към присъди, които реално не могат да влязат в сила. Налице са 19 дела, по 2 от които има изписани мотиви до приключване на дисциплинарното дело, 1 - което е с изписани мотиви след влизане в сила на наложеното предходно дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. Най-кратките закъснения, допуснати от съдия Петрова са по 5 от случаите - НОХД № 1961/2011 г. - присъдата е постановена на 23.02.2012 г., НОХД № 1171/2012 г. - присъдата е постановена на 13.07.2012 г., НОХД № 2126/2012 г. - присъдата е постановена на 5.07.2012 г., НОХД № 2181/2012 г. - присъдата е постановена на 6.06.2012 г., НОХД № 108/2012 г. - присъдата е постановена на 2.02.2012 г., като по всички от изброените дела мотиви не са предадени до приключване на дисциплинарното производство и забавата надхвърля една година. Основното правило при налагане на дисциплинарно наказание е, че дисциплинарната отговорност е лична, и се носи за лични действия, когато същите осъществяват състава на конкретно дисциплинарно нарушение. В решението на дисциплинарния състав са установени лични действия на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, които са предмет на процесното дисциплинарно производство. Налице са данни и са събрани доказателства, от които може да се направи недвусмислен извод за извършването на конкретни нарушения от страна на съдия Петрова, като е установено нейното пасивно поведение по повод системното неизписване на мотивите към постановените от нея присъди. Изводът на дисциплинарния състав е обоснован, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства. Извършеното от Мими Петрова покрива от обективна страна състава на нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗСВ, защото системно неспазва сроковете, предвидени в процесуалните закони, и с това нейно бездействие накърнява престижа на съдебната власт. Изведени са фактически действия, които осъществяват лично поведение на дисциплинарно наказаното лице, довели до причиняването на негативния резултат. След като е установил наличие на правнорелевантен резултат - уронване престижа на съдебната власт, органът е формулирал деянието (конкретното бездействие) и е изложил убедителни мотиви досежно неговата противоправност и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Деянието на дисциплинарно наказаното лице е укоримо от гледна точка на дължимото поведение на един магистрат да изпълнява задълженията си в разумни срокове, а от обективна и субективна страна виновно осъществява елементите на фактическия състав на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗСВ, като актът за налагане на дисциплинарно наказание е постановен в съответствие с материалния закон, защото вменените на съдия Петрова дисциплинарни нарушения са доказани. Мими Петрова е осъществила виновно нарушенията, за които е наказана, и дисциплинарната й отговорност обосновано е ангажирана. В чл. 307, ал. 3 от ЗСВ законодателят е дефинирал легално понятието "дисциплинарно нарушение" като виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор или следовател. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна наличието на деяние - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че липсва виновно поведение от нейна страна, а забавянето на изготвянето на мотивите към постановените от нея присъди е свързано с разпределението на тежки дела с множество подсъдими. В настоящото производство не са налице обстоятелства, изключващи следващата се дисциплинарна отговорност, и са приети за доказани факти, които несъмнено установяват виновно осъществяване на всички елементи от фактическия състав на нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗСВ. Нещо повече, видно от приложените по делото справки за неизготвени мотиви към присъди, които са били включени и в дисциплинарно дело № 39/2010 г., по което жалбоподателката също е била наказана, такива по голямата част от тези дела не са били изготвени и до приключване на дисциплинарно дело № 10/2013 г., макар че съдия Петрова е била изключена от разпределението на първоинстанционни наказателни дела и в разпределението на въззивни наказателни дела, като и това облекчаване на натовареността й не е спомогнало за нейната мотивация за работа. Отново следва да се подчертае в тази връзка, че е изготвен и одобрен план от председателя на Софийски градски съд, за изготвяне на мотивите към постановените присъди, но Мими Петрова въпреки това пак не е изписала мотивите към делата по справка № 2 от 20.02.2013 г., приложена по делото, след изтичане на срока, който й е бил поставен, което явно и обективно показва какво е било субективното й отношение към това вменено й по закон задължение. Констатираните нарушения поради неизготвянето на мотивите към постановените присъди водят до неприемливо продължителни срокове на висящност на съответните дела и неминуемо са създали на участниците в производството съществени ограничения. Причините за допуснатите забави се дължат изцяло на неефективната дейност на привлечената към дисциплинарна отговорност, независимо от привилегиите, с които се е ползвала, имайки в предвид изключването й от постъпления на въззивни наказателни дела, периода на изключването й от разпределение на първоинстанционни наказателни дела и изключването й от дежурства. Неоснователни са възраженията, изложени в жалбата, допълнени от процесуалния представител на жалбоподателката, че обжалваното решение на ВСС е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Неизписването на мотивите в регламентираните от закона срокове не се оспорва от Петрова. Доводите в жалбата са свързани с причините довели до това закъснение, а именно - големият брой разпределени й дела, фактическата и правна сложност на делата, често многотомни, прекомерната натовареност на длъжността, която е заемала, високата степен на отговорност както към съдебната система, така и към конкретния казус, възрастта и натрупаната умора през годините предвид сложността и сериозното отношение към делата, поради което коефициентът на действие се е занижил. Значителният обем на работа в Софийски градски съд е безспорен факт, видно от достъпната интернет страница на ВСС обобщени статистически данни за дейността на съдилищата, този съд е сред най-натоварените, но по настоящото дело не се събраха статистически данни за прекомерна натовареност на съдия Петрова в сравнение със средната натовареност на съдия от Наказателно отделение в Софийски градски съд в периода от 9.05.2011 г. до март 2013 г. От представените по делото и неоспорени от дисциплинарно отговорното лице справки не се установява дисбаланс при разпределението на делата между отделните съдии в Наказателно отделение в Софийски градски съд, нито конкретната натовареност на съдия Петрова може да бъде отчетена като изключителна, напротив - ръководството на Софийски градски съд е предприело безпрецедентни мерки за облекчаване на персоналното й натоварване и многократно й е предлагана техническа помощ за изписване на мотивите към постановените присъди, което от своя страна е ставало за сметка на останалите съдии в отделението. Броят на просрочените дела и периодите на забавяне, обуславят извод на непренебрежима тежест на неизпълнението на служебните задължения по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ. В допълнение към тези аргументи следва изрично да се акцентира върху факта, че от приложена по делото справка за разглеждане на доклад на съдия Петрова за периода от 9.05.2011 г. до 2.04.2013 г. се установява, че тя е разгледала общо 300 дела, от които 40 НОХД, 3 НАХД, 187 ЧНД, 15 ВНОХД, 1 ВНАХД, 21 ВНЧД, 33 С - дос. пр-во. Безспорно в случая е, че за този голям период от време най-голям брой дела са частните наказателни дела, които са с по-малка фактическа и правна сложност в сравнение с наказателните дела от общ характер, което също не предпоставя по-голяма натовареност на съдия Петрова. Голяма част от тези дела, с изключение на налагане, изменение или обжалване на наложена мярка за неотклонение "задържане под стража", се разглеждат в закрито заседание и обикновено приключват в едно заседание. Друг е случаят с наказателните дела от общ характер, които освен, че се отличават с по-голяма фактическа и правна сложност, изискват и провеждане на пълно съдебно следствие, а от представената справка те не са значителен брой. С оглед изложеното настоящият състав не може да приеме жалбоподателовото твърдение, че поради големия брой дела и тяхната фактическа и правна сложност съдия Мими Петрова е забавила изписването на мотивите по постановените присъди и не е виновно поведението й, и поради това не следва да носи дисциплинарна отговорност. Въз основа на данните по преписката ВСС обосновано е приел, че Петрова виновно не е изпълнила служебните си задължения, като системно е допускала нарушаване на сроковете за изготвянето на мотивите към постановените присъди, с което е осъществила нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ. Съставомерно по смисъла на цитираната разпоредба е бездействието на магистрата - тогава, когато нормите изискват или предполагат задължително действие. Ето защо всеки период на бездействие по конкретно дело е със самостоятелно правно значение, и като й е наложена санкция за предходен период от време, когато това бездействие продължава въпреки наложената санкция, се ангажира отговорността за последващия период на продължаващото нарушение. Обратното би означавало, че след като бъде санкциониран за бездействие по конкретно възложено му дело, магистратът повече да не бъде отговорен за работата си по това дело, т. е. да изпълнява задълженията си по свое усмотрение или въобще да не ги изпълнява. Очевидно тази логика не може да бъде възприета, поради което законосъобразно след като не е постигната целта на наложеното по дисциплинарно дело № 39/2010 г. дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, което е влязло в сила на 9.05.2011 г., и жалбоподателката не е изписала мотивите на постановените от нея присъди, то правилно ВСС е наложил на жалбоподателката най-тежкото дисциплинарно наказание, което отговаря на тежестта на извършеното от нея дисциплинарно нарушение. С неизписването на мотивите към постановените присъди, което се явява системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, съдия Петрова е осъществила и дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ. Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които могат да компрометират честта му, както в професионалния, така и в личния живот. В случая, от гледна точка на етичните стандарти на упражняващите юридическа професия магистрати, установени в отговор на обществените очаквания и потребности за справедливост, безпристрастност, независимост и почтеност, като неразделни атрибути на професионални функции, е налице нарушение на задължението на магистрата да не извършва действия, които накърняват авторитета на органа, в който работи, и съдебната институция като цяло. Укоримостта на поведението произтича от неприемливото бездействие на съдия Петрова с години да не изписва мотивите на постановените присъди и да ограничава правото на защита на гражданите, което рефлектира цялостно върху престижа на съдебната власт, която и без друго се определя от обществото като тромава и бавна. Налице са два сигнала от 21.01.2013 г. от адв. Лулчева, която се е оплакала от неизготвени мотиви по НОХД № 259/2007 г., и сигнал от Петко Колев от 12.02.2013 г. с идентични оплаквания по НОХД № 4224/2004 г., по което дело до приключване на дисциплинарното производство мотиви липсват. С нежеланието си да спазва процесуалните срокове съдия Петрова накърнява и престижа както на своето име като професионалист, така и на съдебната власт като институция, призвана да спазва стриктно и неотклонно законността. Няма съмнение, че в обществото се укорява тромавото правосъдие и тази обществена нагласа безспорно влияе отрицателно върху интегритета на съдебната власт и уронва нейния престиж, а неоспоримо и законите права и интереси на страните в съдебните производства. С оглед фактическата обстановка и създаденото в обществото усещане за дефицит на справедливост, с което е уронен престижа на съдебната власт, Мими Иванова Петрова безспорно е извършила дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ. Постановеното решение на ВСС постига и целта на закона за всяко дисциплинарно нарушение да се налага съответстващото му дисциплинарно наказание, което дисциплинира магистратите. Следва да се има предвид още, че жалбоподателката е била санкционирана и по дисциплинарно дело № 39/2010 г. във връзка със системното неспазване на сроковете, предвидени в НПК. Очевидно наложеното дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 % за срок от шест месеца" не е имало целения с него превантивен и възпиращ ефект, при което оспореното понастоящем наказание е съответно на характера и тежестта на констатираните нови дисциплинарни провинения и липсата на активност от страна на Петрова да изпише мотивите по присъдите, които са били обект и на проверката по дисциплинарно дело № 39/2010 г., и на цялостното поведение на магистрата. ВСС е обсъдил тежестта на нарушенията, обективните и субективните причини за извършването им, личността на жалбоподателката и в рамките на предоставената му от закона дискреционна власт е наложил процесното дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. В решението на ВСС са изложени мотиви и е видно от приложените към преписката справки, че натовареността на жалбоподателката е по-ниска спрямо натовареността на съдия от Наказателно отделение в Софийски градски съд в периода от 9.05.2011 г. до март 2013 г. и при добро желание от нейна страна е могла да спазва регламентираните в закона или поне разумните срокове за изготвяне на мотивите към присъдите. Отчетени са освен това и настъпилите негативни последици от възпрепятстване на влизането в сила на присъдите по посочените в справката дела. Правилно административният орган е приел, че е налице системно и упорито неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, поради което наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно. На практика ВСС е изчерпал всички предоставени му законови възможности за санкциониране на Петрова, преди да предприема последната най-тежка мярка - освобождаване от длъжност. Предвид изложеното акта за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразен. Съответстват на данните по делото фактическите констатации на дисциплинарнонаказващия орган относно релевантното поведение на Мими Петрова, правилно са приложени процесуалния и материалния закон, спазени са законовите предели на дискрецията на органа, преценена е формата на вината на жалбоподателката за извършване на вменените й (и доказани!) дисциплинарни нарушения, за които е ангажирана и дисциплинарната й отговорност. Установеното от ВСС бездействие правилно е преценено като дисциплинарно нарушение, от гледна точка на дължимото поведение съобразно законовите изисквания. Посоченото по-горе обуславя извода, че жалбата срещу оспореното по настоящото дело решение на ВСС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. При този изход на спора по главното искане на жалбоподателката няма основание да бъде уважено и акцесорното му жалбоподателово искане за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответникът не е претендирал репариране на направени разноски по делото. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,