Решение № 11722 от 4.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 823/2017 г.

Решение № 11722 от 4.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 823/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Н. О., с адрес в гр. Х., чрез процесуален представител, срещу решение № 2021/08.12.2016 г. по адм. д. № 1762/2016 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед за задържане на лице № 320зз-181/10.08.2016 г., издадена от младши полицейски инспектор при РУ - Ц. / номерът на заповедта е грешно изписан, като верният номер е № 302зз-181/10.08.2016 г./ . Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице достатъчна конкретика за издаване на процесната ПАМ. Актът е издаден при нарушено право на защита на задържания и в този смисъл неправилно е прието от съда, че не е било налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Иска отмяна на съдебния акт и присъждане на адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - младши полицейски инспектор при РУ - Ц., не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. От фактическа страна АС е приел, че с оспорената заповед О. е задържан на 10.08.2016 в 8.00 часа и освободен на 11.08.2016 г. в 7.30 часа, като заподозрян в извършване на престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК. При задържането му, на жалбоподателя е извършен обиск от полицейски орган в присъствието на свидетел, за което е съставен протокол за личен обиск на лице от 10.08.2016 г., на основание чл. 80, ал. 1 от ЗМВР. Екземпляр от протокола му е връчен срещу подпис. Ж. е подписал декларация по чл. 30, ал. 3 от Закона за правната помощ и декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР, че е запознат с правата си, като е заявил кои от тях възнамерява да упражни и кои не. Оценено е здравословното му състояние при задържането с мнение, че към момента на прегледа - 9.05 ч. на 10.08.2016 г. е клинично здрав и може да бъде задържан, видно от фиш за спешна медицинска помощ. С разписка е удостоверено и връщането на намерените у него при обиска вещи и пари. От правна страна съдът е приел, не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на административния акт. Така постановеното решение е неправилно . Административният акт е издаден с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР съобразно който полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Реквизитите на писмената заповед са изчерпателно изброени в чл. 74 на ЗМВР, а съобразно чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР административният акт следва да съдържа както правни основания за задържането, така и фактически. Видно ат издадената заповед за прилагане на ПАМ, същата е издадена относно подозрение спрямо О. като извършител на престъпление по ДП № 302 ЗМ-203/2016 г. за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК (палеж). В същата обаче липсва минимална конкретизация на деянието - дали е палеж на сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със значителна стойност, кога и къде е извършено, което би дало възможност на адресата на акта да ангажира в минимална степен защитата си. В административната преписка няма данни да се съдържат доказателства за евентуална съпричастност към престъпление - например да има открити у задържания горивни материали и др. В докладна записка от 10.08.16 г. разузнавач М. Я. е посочил, че при извършена проверка на имота, обитаван от О., не са били установени съмнителни вещества и предмети за които може да се предположи, че имат връзка със съмнения за извършен палеж. От друга страна с докладна записка № УРИ 302р-3828/13.09.2016 г. е посочено от издателя на административния акт, че на адресата е разяснено, че същият се издава "за изчистване на неговото алиби и съпричастността му към извършване на престъпление". Твърдените в докладната записка лоши отношения между О. и ползвателя на един от запалените автомобили не представляват данни за извършено престъпление. Предвид чл. 170, ал. 1 АПК съдът е следвало да съобрази, че за всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая това не е извършено. Никъде в преписката не става ясно дали преди и по време на задържането на лицето да е имало достатъчно данни за неговото участие в извършване на престъпление. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че липсва съществено нарушение на административнопроизводствените правила тъй като О. не е посочил имената на конкретен адвокат, който да го представлява, както и че не е желаел да му бъде назначен и служебен защитник. По силата на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган трябва да установи изпълнението на законовите изисквания при издаването административния акт и спазване на административната процедура. По делото липсват доказателства, че в следствия на приложената ПАМ на О. е предоставен списък на адвокати или му е дадено достатъчно време да ангажира адвокатска защита. При така изразеното желание от задържания да упълномощи адвокат по свой избор, полицейският орган е следвало да даде срок на задържания да осигури присъствието на ангажиран от самия него адвокат. Административният орган е мотивирал спазването на процедурата единствено с непосочването на име на конкретен адвокат от страна на О., видно от докладна записка № УРИ 302-3788/12.09.2016 г., които негови твърдения не санират допуснатото съществено административнопроизводствено нарушение, лишило О. от право на защита в административното производство. Решението като неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора с което да бъде отменен обжалваният административен акт. В полза на касатора следва да се присъди претендирано заплатено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, в размер на 1100 (хиляда и сто) лева и заплатена държавна такса - 10 /десет/ лева, платимо от ОДМВР - Б.. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение