Решение № 15242 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3624/2014 г.

Решение № 15242 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3624/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Иван Цвятков Иванов от гр. Ловеч, срещу решение № 8160 от 19.12.2013 г. по адм. дело № 3108/2013 г. на Административен съд - София град. Ответникът, НЕЛК не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, Стаменчо Стоичков Стаменов не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, Директорът на РУСО Ловеч не взема становище по жалбата. Ответникът, Боряна Василева Хинова не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, Милена Вълчева Димитрова не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, Павел Димитров Димитров не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, Виктор Димитров Димитров не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата съдебна инстанция е експертно решение (ЕР) № 0787 от 9.11.2005 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по хирургични болести, с което е обявено за нищожно ЕР № 2255 от 2.01.1997 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) - гр. Ловеч. С обжалваното съдебно решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Иван Цвятков Иванов с която е искал обявяване на нищожността на ЕР на НЕЛК по хирургични болести, тъй като то е било издадено при липса на времева компетентност - извън тримесечния срок по чл. 113 от Закона за здравето (ЗЗ). За да постанови този резултат, Административен съд - София град е приел, че оспорваното ЕР на НЕЛК не е нищожно, тъй като е постановено на основание чл. 32, ал. 1, изр. 2-ро от Закона за административното производство от 1979 г. (ЗАП - сега отменен) по повод предложение за възобновяване на производството, направено от прокурор, заради установено в хода на съдебно следствие съставяне на документи с невярно съдържание и поради този причина не намирал приложение тримесечния срок по чл. 113 от Закона за здравето. Обжалваното решение е неправилно. ЕР № 2255 на ТЕЛК - Ловеч е издадено на 2.01.1997 г., а ЕР № 0787 на НЕЛК по вътрешни болести е постановено на 9.11.2005 г. По делото са представени доказателства, че производството пред НЕЛК е започнало по инициатива на прокурор. Според чл. 32, ал. 1, изр. 2-ро и ал. 3 ЗАП (отм.) влязъл в сила административен акт, който не е бил обжалван пред съда, може да бъде отменен по предложение на прокурора и когато съществено е нарушен законът, а за срока за образуване на производство за отмяна по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 232 и чл. 233, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). НЕЛК е издала процесното експертно решение като не е съобразила правилото на чл. 232, ал. 1 ГПК от 1952 г. (през 2005 г., когато е било издадено процесното ЕР е действал ГПК от 1952 г., впоследствие отменен през 2008 г. със сега действащия ГПК), според което във всички случаи молбата (искането) за отмяна не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. Изминалият период от време от над 8 години между двете експертни решения е бил абсолютна процесуална пречка НЕЛК да отмени ЕР на ТЕЛК - Ловеч на основание чл. 32, ал. 1 ЗАП (отм.). В чл. 41, т. 1, б. "в" от Правилника за устройство и организация на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (отм.) е предвидено специализираните състави на НЕЛК да извършват контрол по издадените решения на ТЕЛК по сигнал за нарушения, свързани с експертизата на работоспособността. Органите на прокуратурата са извън кръга на заинтересованите лица и организации по чл. 16, ал. 1, т. 3 (отм.) от КСО, които притежават правото да обжалват експертните решения на ТЕЛК. Трети лица, извън предвидените в цитираната разпоредба, могат да подават сигнали за извършване на проверка за нарушения при изготвяне на експертиза на работоспособността, какъвто е настоящия случай. До 31.12.2004 г. е действала нормата на чл. 16, ал. 2 (отм.) от КСО, съгласно която органите по експертизата на работоспособността могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти, т. е. правомощието на НЕЛК не е обвързано със срок. Искането по сигнала на прокурора е изпратено и оспореното решение на НЕЛК е постановено при действието на Закона за здравето (ЗЗ), който е в сила от 1.01.2005 г. А според чл. 113, ал. 1 от ЗЗ органите на медицинската експертиза могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техни решения за отстраняване на грешки или непълноти, но това тяхно правомощие трябва да се осъществи в тримесечен срок от постановяването на актовете. НЕЛК е единственият орган, притежаващ материална компетентност да осъществява контрол за законосъобразност на експертни решения на ТЕЛК по своя инициатива, но законодателят изрично е въвел и срок, в който да се реализира тази компетентност. Следователно компетентността на НЕЛК за извършване на посочените процесуални действия и постановяване на експертно решение е ограничена във времето и след изтичането на тримесечния срок тя няма право да преразглежда актовете на по-долустоящите органи и да постановява решения във връзка с тях. Издадените след този законово регламентиран срок административни актове на НЕЛК са нищожни. Развитите мотиви в обжалваното решение, че в правомощията на НЕЛК се включва отмяна на ЕР на ТЕЛК поради пороци водещи до неговата нищожност се споделят от настоящата инстанция, но не и че това може да бъде осъществено безсрочно. Изрично в разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ЗЗ е предвидено, че решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Вземането на Националния осигурителен институт за неоснователно изплатените пенсии за инвалидност въз основа на невярното удостоверяване на несъществуваща инвалидност на освидетелстваното от ТЕЛК лице може да бъде осъществено чрез иск за обезщетение на вреди от непозволено увреждане или чрез ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което се установява, че ЕР № 2255 от 2.01.1997 г. на ТЕЛК Ловеч е неистински административен акт (иск по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК). По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК проверка за съответствие на оспореното съдебно решение с материалния закон, настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което се обяви нищожността на процесното ЕР на НЕЛК. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,