Решение № 6735 от 21.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 404/2010 г.

Решение № 6735 от 21.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 404/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на сектор "Пътна полиция", отдел ООРП при ОД на МВР гр. Кюстендил против Решение № 367/26.11.2009 г., постановено по адм. дело № 456/2009 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил, с което е отменена негова Заповед № 90027/18.08.2009 г., с която на основание чл. 171, т. 2, б. "д" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Йордан Стоянов Ангелов е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - "спиране на МПС от движение". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Йордан Стоянов Ангелов, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Кюстендил е отменил Заповед № 90027/18.08.2009 г. на Началника на сектор "Пътна полиция", отдел ООРП при ОД на МВР гр. Кюстендил, с която на основание чл. 171, т. 2, б. "д" от ЗДвП на Йордан Стоянов Ангелов е наложена ПАМ - "спиране на МПС от движение". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед не отговаря на изискванията за форма по чл. 59 от АПК - не е посочен автомобила по отношение на който се прилага ПАМ и липсва изложение на обстоятелствата, въз основа на които е определена приложимата правна норма. Изложени са мотиви, че не посочването на индивидуализиращите белези на автомобила спрян от движение препятства съда да извърши преценка на събраните по делото доказателства. Крайният извод на съда е, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно чл. 171, т. 2, б. "д" от ЗДвП. П, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно спиране от движение на моторно превозно средство, което е обозначено с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, но не е включено в списък към издаден лиценз или издадено удостоверение за регистрация или не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт. Видно от самата заповед, в същата не е посочен автомобил, по отношение на който се прилага ПАМ - "спиране на МПС от движение". Обстоятелството, че не са посочени индивидуализиращите белези на спряното от движение МПС не позволява извършването на преценка на събраните по делото писмени доказателства. От своя страна липсата на индивидуализация на предмета на заповедта препятства проверката налице ли са фактически и правни основания за налагане на обжалваната ограничителна мярка. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че отсъствието на съществени елементи от фактическите основания за издаването на индивидуалния административен акт водят до невъзможност да се провери волята на административния орган и съответствието й със закона. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Кюстендил съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение