Решение № 12671 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4544/2009 г.

Решение № 12671 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4544/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "МБАЛ Павликени" ЕООД - гр. Павликени, срещу Решение № 1 от 13.02.2009 г. по адм. дело № 25 от 2008 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. Велико Търново, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С Решение № 1 от 13.02.2009 г. по адм. дело № 25 от 2008 г. Великотърновският окръжен съд е отхвърлил жалбата на "МБАЛ Павликени" ЕООД - гр. Павликени, против Заповед № РД-09-2333 от 29.12.2006 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Велико Търново. Съдът е приел за установено, че фактическата обстановка, констатирана в медицинския протокол, отговаря на действителната и не е оборена от жалбоподателя. Заповедта е издадена от компетентния орган в кръга на правомощията му и при спазване на всички изисквания на закона както по отношение на процедурата, така и на материалноправните разпоредби. Обжалваното съдебно решение не страда от визираните в разпоредбата на чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Заповед № РД-09-2333 от 29.12.2006 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Велико Търново, съдържа изискващите се в нормата на чл. 59, ал. 1 АПК мотиви. Посочени са и необходимите според чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК фактически и правни основания за издаване на акта. Никъде - както в АПК, така и в чл. 241, ал. 1, чл. 243, ал. 1 и чл. 254, ал. 2 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. (НРД-2006 г.), като задължителен реквизит не се изисква в самия акт административният орган да обсъди възраженията и обясненията на наказания изпълнител на медицинска помощ, както и съображенията на членовете на арбитражната комисия, когато тя не е достигнала до решение поради равен брой противоположни гласове. Тезата на касатора за липса на мотиви в обжалваната заповед не кореспондира със съдържанието й, както и с посочената по-горе нормативна уредба. Правилно съдът не е възприел изцяло заключението на вещото лице д-р Чавдар Божков Владимиров, тъй като неговите изводи противоречат на нормативно установените изисквания на клиничните пътеки, по които са извършени нарушенията. След като в дадена клинична пътека са посочени конкретни изисквания, то незаконосъобразно е да се преценява дали неспазването на отделни изисквания представлява приложение на неутвърдени начини и действия, несъобразени с начина на клинично поведение при диагностиката, лечението и обслужването на пациентите, респ. дали е налице нарушение на процеса на диагностика, лечение и обслужване по клиничната пътека. Както пред административния орган, така и в съдебната фаза на производството е било безспорно установено, че по КП № 122, КП № 125, КП № 166 и КП № 180 в медицинската документация не е отразена предоперативна епикриза, а по КП № 166 не е назначена и изпълнена и антибиотична профилактика. Съгласно чл. 188 от НРД-2006 г. изпълнителят на болнична помощ в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациенти е задължен да прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клиничните пътеки. Следователно тази норма е била нарушена от касатора. По КП № 197 е установено, че в редица посочени в заповедта случаи като изпълнител на основната оперативна процедура в оперативните протоколи е записана д-р Миланова, която не фигурира в приложение № 1 към индивидуалния договор. Нарушени са разпоредбите на чл. 26, т. 1 и 2 и чл. 188 от НРД-2006 година. По КП № 294 е установено, че въпреки изискванията на тази клинична пътека пациентът да се изписва при овладяване на фебрилитета в представената медицинска документация не е отразено в температурния лист измерване на телесната температура. Нарушена е отново нормата на чл. 188 НРД-2006 година. Санкциите правилно са били наложени съответно по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б", подт. "бб" от НРД-2006 г. - за неизвършена от ИМП медицинска дейност, включена в алгоритъма на клиничната пътека. По изложените съображения се приема, че първоинстанционният съд при постановяването на обжалваното решение не е нарушил и материалния закон. Необосноваността като касационно основание опорочава фактическите констатации на съда поради допуснати от него грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и други подобни. Грешки от такова естество не са били допуснати в обжалваното решение. Разноски в полза на ответника по касация не се присъждат, тъй като по делото няма доказателства такива да са извършени. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,