Решение № 10668 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9536/2019 г.

Решение № 10668 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9536/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Георгиев Транс Инвест" ЕООД, гр. Перник, чрез процесуален представител адв. Я. Сотирова срещу Решение № 162 от 04.06.2019 г., постановено по адм. д. № 64/2019 г. от Административен съд – Перник с доводи за неправилност и незаконосъобразност – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че настъпването на вредите, в частност – заплащането на адвокатско възнаграждение в претендирания размер е доказано. Счита, че съдът не се е съобразил с т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ВКС, където е посочено, че съдебните разноски се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и в договора е описан начина на плащане. Иска се отмяната на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде изцяло уважена исковата претенция. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител юриск. Грозданов, счита решението на съда за правилно, като постановено при спазване на процесуалните правила и точно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер предвиден в Наредбата за правна помощ, при потвърждаване на първоинстанционното решение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокуратурата, обосновани и съответстващи на установеното по делото са изводите на съда, че не е налице безпорно установена вреда настъпила за дружеството -"Георгиев Транс Инвест " ЕООД. Вписването в дговора за правна помощ на дължимото възнаграждение не е достатъчно, след като в него не е отразено начина на плащането. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Перник е образувано по искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от "Георгиев Транс Инвест" ЕООД, срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр. София за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 04.02.2017 г. до окончателното й изплащане, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение при обжалване на Наказателно постановление № 34-0000003 от 02.02.2017 г., издадено от началник на отдел ОО"АА" – Перник, което е отменено с решение № 480 от 13.10.2017 г., постановено по административнонаказателно дело № 730 от 2017 г. по описа на Районен съд – гр. Перник. Съдът е отхвърлил предявения иск изцяло. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че предявения пред него иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е недоказан и неоснователен, като не били налице изискуемите от закона предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата и е постановил своя акт. Решението е валидно, правилно и обосновано. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни – сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на съда са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. 3 а да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на акта, действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки прави иска неоснователен. Не е спорно, че в конкретния случай е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт – наказателно постановление, постановен в резултат на административната дейност на административния орган, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С Решение № 480 от 13.10.2017 г. по анд № 730/2017 г. по описа на Районен съд – Перник е отменен изцяло оспорения акт – наказателното постановление, като незаконосъобразен. Решението е влязло в сила. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, но в случая това не е направено. Не е доказано наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Вярно е, че правната защита на ищцовото дружество пред Районен съд – Перник е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. Пред посочения съд е представен единствено договор за правна защита и съдействие от 18.04.2017 г., в който е уговорено, че възнаграждението ще бъде изплатено в брой или по банков път, но не е удостоверено с документ подобно плащане, нито е отразено, че е платено в брой. С Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на което се позовава касатора, изрично е прието, че в договора за правна помощ следва да бъде указан начина на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се извърши по опрледелен начин - по банков път. Тогава то следва да бъде документално удостоверено, а когато е уговорено плащане в брой, трябва да бъде отразено в договора, тъй като той удостоверява не само уговорения хонорар, но служи и за разписка, че същия е платен. Изводът за липсата на сторени разноски не се променя от представения с исковата молба пред Административен съд – Перник договор за правна защита и съдействие от 18.04.2017 г. Заедно с договора е представен приходен касов ордер, който първоинстанционният съд е съпоставил с представена фактура № 50103 от 18.04.2017, както и извадка от хронологичен опис по сметка 703 с посочена фактура № 50103, но с друга дата, което е мотивирало състава да приеме, че същите са съставени в по-късен момент или специално за целите на исковото производство. При така установеното се налага изводът, че решението на Административен съд – Перник е правилно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания. При тези съображения предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Като е приел същото съдът е постановил правилно решение, което ще следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 162 от 04.06.2019 г. на Административен съд – Перник постановено по адм. д. № 64 по описа за 2019 година. Решението е окончателно.