Решение № 10052 от 20.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15587/2009 г.

Решение № 10052 от 20.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15587/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Веника турс" ООД, с. Чифлик, област Ловеч, срещу Решение № 255 от 08.10.2009 г. на министъра на околната среда и водите. Жалбоподателят счита оспорваното решение за незаконосъобразно. Към датата на издаване на решението не е налице влязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане, каквото безспорно са таксите за водоползване. С оглед на това вземането не е установено по размер и дружеството не може да бъде в просрочие. В решението не е посочен начина на изчисляване на размера на таксата - въз основа на какви показания и на кои измервателни уреди. Наред с това дружеството е в производство по несъстоятелност и всички плащания се извършват по предвидения в Търговския закон ред. Моли съда да отмени оспорваното решение. Ответникът по касационната жалба - министърът на околната среда и водите, счита същата за неоснователна. Отнемането на разрешителното за водоползване е издадено от компетентен орган, по предвидения в закона ред и при наличие на законовите предпоставки за това. Моли съда да остави в сила оспорваното решение. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: На 01.01.2007 г. на жалбоподателя е издадено разрешително за водовземане от минерална вода № 003942. Водовземането е от подземен воден обект находище "Чифлик" - № 95 от приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите, а водовземното съоръжение е сондаж № Р-1хг. Разрешението е със срок до 01.01.2017 г. Съгласно разрешителното - т. 10, измерването на ползваните обеми минерална вода се извършва с водомер, пломбиран и сертифициран. Водоползването започва само след пломбиране на водомера. Адресатът на разрешителното е длъжен - т. 21, да извършва ежемесечен отчет на показанията на водомера, да води дневник, който да съдържа датата и показанията на водомера и който да се съхранява през целия срок на разрешителното. Заплащането на дължимата за водоползването такса става в размери и срокове, посочени в тарифата на Министерския съвет по чл. 194 от Закона за водите. На 18.01.2007 г. на жалбоподателя е извършена проверка от Басейнова дирекция, гр. Плевен, и е констатирано, че не е воден дневник за месечното ползване на водните маси. Даден срок за представяне на дневника. Срокът не е спазен. При последваща проверка на 21.03.2007 г. е констатирано, че монтираният водомер не е пломбиран от Басейнова дирекция Дунавски район. Не е представен сертификат за водомера и дневник за отчитане на водомера. При проверката на 26.04.2007 г. отново не е представен дневник и не е представена справка за добитото водно количество през 2006 г. С писмо от 25.03.2008 г. е поискано от дружеството да представи справка за ползваните количества минерална вода и платените за 2007 г. такси. Същите не са представени, а е поискано разсрочване на плащанията. Такова не е разрешено, тъй като молбата е подадена от управителя, а дружеството е било обявено в несъстоятелност и се е представлявало от синдик. Не е платена дължимата сума и за 2008 г. Въз основа на така установените фактически обстоятелства административният орган приема, че са налице предпоставките за отнемане на разрешителното на основание чл. 79, ал. 3, т. 3 от Закона за водите и е издал оспореното решение, с което е отнел разрешително № 003942 от 01.01.2007 г. Съдът, при така установената фактическа обстановка, и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита жалбата на "Веника Турс" ООД за неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3, т. 3 от Закона за водите, министърът на околната среда и водите може да отнеме разрешително за водоползване при нарушаване на условията му. От доказателствата по делото е видно, а и жалбоподателят не оспорва, че дължимите такси за 2007 г. и 2008 г. не са заплатени. Това представлява нарушение на т. 23 от разрешителното. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че задължението му не е определено по размер, поради което е недължимо. Видно от разрешителното, задължение на самия жалбоподател е да отчита всеки месец водоползването, да води дневник през целия период на разрешителното и да заплаща дължимата такса всяко тримесечие. В чл. 3 на Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект е посочен начина за определяне на таксата за водоползване на минерална вода за отдих. В чл. 4 е посочен срокът за внасяне на таксите - на няколко вноски или до 31 януари на следващата година. Следователно дължимата такса е следвало да бъде определена от самия жалбоподател и внесена най-късно до 31.01. на 2008 и 2009 г. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че задължението му следвало да бъде определено с акт за установяване на публично вземане и едва тогава да стане изискуемо. Фактът, че дружеството е в несъстоятелност и за да се съберат публичните вземания, е необходимо същите да се предявят пред съда по несъстоятелност, за което е необходимо, съгласно чл. 164 от Данъчно-осигурителния кодекс, да се издаде акт за установяване на публично вземане е ирелевантен за законосъобразността на оспореното решение. Това са действия по събиране на дължимо публично вземане, които нямат отношение към установеното от административния орган нарушение на условията на издаденото разрешително за водоползване. Видно от изложеното твърдяната от жалбоподателя незаконосъобразност на оспореното решение е неоснователна. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правил, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за водите, поради което оспорването на "Веника турс" ЕООД като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд