Решение № 3243 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13418/2015 г.

Решение № 3243 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13418/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от М. И. М.-Р. от гр. Н. Загора, против решение № 147 от 13.10.2015 г., постановено по адм. дело № 153/2015 г. от Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й срещу заповед № 343з - 605/15.05.2015 г. на Директора на Областна дирекция на МВР - С., с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. Касационната жалбоподателка поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Директорът на Областна дирекция на МВР - С., чрез юрк. Борнавска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. И. М.-Р. против Заповед № 343з - 605/15.05.2015 г. на Директора на Областна дирекция на МВР - С., с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, т. 13 и чл. 204, т. 3 ЗМВР на оспорващата М. И. М.-Р. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени "тежки нарушения на служебната дисциплина" по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР /отм., ДВ, бр. 60/2014 г./ във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР /отм., ДВ, бр. 53/2014 г./ - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата и по чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР /отм., ДВ, бр. 53/2014 г./ - използване на служебното положение за лична облага и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното й правоотношение за длъжността - Младши автоконтрольор I степен в група "Пътен контрол", Сектор "Охранителна полиция", РУ - Н. З. при ОД на МВР - С.. За да постанови този резултат съдът, въз основа на подробния анализ на събраните по делото доказателства и възраженията на страните е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно без допуснати процесуални нарушения. Настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства, напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция, поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение и на материалния закон. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. В случая поведението на касаторката безспорно е насочено към извършване на правонарушение, което е неприемливо от морална гледна точка, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да пази доброто име на полицейската институция. Действията на Р. са основание за неправилния извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от жалбоподателката става достояние на граждани и на полицейски служители, води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията й да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Неоснователно, като некореспондиращо с доказателствата по първоначалното дело и приложимите норми на Закона за Министерството на вътрешните работи е оплакването на касационната жалбоподателка, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичането на законовите срокове. Съгласно чл. 195, ал. 2 ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Според чл. 196, ал. 1 ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Във втората алинея на същия текст изрично е посочено, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая последното е станало на 23.04.2015 г., а оспорената заповед е издадена на 15.05.2015 г. Доводите, които се правят от жалбоподателката, в насока, че наказателното производство срещу нея е приключило с оправдателна присъда и поради това не е доказано извършването на престъпление са неотносими към дисциплинарното производство. Този извод следва от разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, която допуска носене на дисциплинарна отговорност от държавните служители на МВР, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Ето защо няма пречка дисциплинарно-наказващият орган, изграждайки независимо и по вътрешно убеждение становището си по фактите и приложимия закон въз основа на доказателствата, събрани от него и на закона, да приеме, че е налице деяние, запълващо състав на дисциплинарно нарушение. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед на правния резултат претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в размер по наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение