Решение № 13844 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6373/2010 г.

Решение № 13844 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6373/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от Ивайло Иванов Дерменджиев от гр. София чрез процесуалния му представител адв. Велкова срещу решение № 13 от 04.03.2010 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 8811/09 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 2000901815 от 06.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1518/02.11.09 г. на и. д. директора на Дирекция "ОУИ"-София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Григорова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е бил Ревизионен акт № 2000901815 от 06.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1518/02.11.09 г. на и. д. директор на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. Със същия е отказано възстановяване на ДДС в размер на 12 560.57 лв. За да отхвърли жалбата на срещу РА, съдът е приел, че чл. 96 от ЗДДС, макар наименован "задължителна регистрация", определя императивно условията и критериите, при наличието на които и в 14-дневен срок от настъпването, всяко данъчно задължено лице е длъжно да подаде заявление за регистрация по този закон. Императивният характер на нормата не изключва правото на лицето, като държи сметка за възможните неблагоприятни последици, свободно да избере поведението си - да подаде или не заявление за регистрация. Ревизиращите органи правилно са квалифицирали регистрацията като доброволна, разграничавайки я от служебната. В случая жалбоподателят е следвало да подаде заявление за дерегистрация, но не го е направил. ТР № 3/2008 г. е от значение само за лицата, които преди част от нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС да бъде обявена за противоконституционна, са били задължени, но не са подали заявление за регистрация. По отношение на тези лица отпада възможността да бъдат регистрирани впоследствие по инициатива на органите по приходите служебно. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, независимо от целите и резултатите от нея. След като с решение № 7 от 23.04.2007 г. по к. д. № 1/2007 г. на Конституционния съд на Република България, лицата упражняващи свободни професии, не са включени в обхвата на чл. 3, ал. 2 ЗДДС за периода 12.05.2007 г. - 19.12.2007 г., предвид ТР. № 3/06.06.2008 г. по т. д. № 2/2008 г. на ВАС, тези лица не са данъчно задължени по смисъла на закона. Актът за регистрация е издаден на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, предвиждаща задължението на всяко данъчно задължено лице, отговарящо на посочените изисквания, да подаде в 14-дневен срок заявление за регистрация. Регистрацията по избор, уредена в чл. 100 от закона, не предвижда възможност данъчно незадължено физическо лице да се регистрира по този ред, ако отговаря на условията по чл. 96, ал. 1 от закона. Както е посочено в мотивите на решение № 7637/24.06.08 г. на ВАС, Първо А отд. по адм. д. № 6024/2008 г. и решение № 6115/12.05.09 г. на ВАС, Първо отд. по адм. д. № 622/09 г., за посочения период 12.05.2007 г. - 19.12.2007 г. не е следвало да бъдат издавани актове за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и съответно - Ревизионни актове, установяващи задължения за ДДС на данъчно незадължени лица. След като жалбоподателят за процесните данъчни периоди не е бил данъчно задължено лице, той няма задължение за начисляване и внасяне на ДДС и следователно, РА, с който му е отказано възстановяване на внесения без основание данък, е незаконосъобразен. С оглед на изложеното, решението на Административен съд София-град, като постановено в противоречие с материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение