Решение № 206 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2970/2015 г.

Решение № 206 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2970/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 73 ЗЧСИ. Образувано е по жалба от ЧСИ Л. М., рег. № 785, против решение от 16.01.2015 г., постановено по дисц. д. № 51/2014 г. на Дисциплинарната комисия към Камара на частните съдебни изпълнители, с което на частен съдебен изпълнител Л. М. на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ е наложена глоба в размер на 3 000 лв. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и се иска решението да бъде отменено по съображения, че неправилно е прието, че разноски се дължат само на взискателя, който е образувал делото, но не и на другите конституирани взискатели по делото; че неправилно в обжалваното решение е прието, че ЧСИ неправомерно е начислил пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не върху общия размер на вземането по двете изпълнителни дела, а върху частичните вземания на частните правоприемници. Жалбоподателят счита, че промяната е заложена в постановлението за разноските, като по второто изпълнително дело постановлението не е обжалвано, а по първото изпълнително дело постановлението за разноските е потвърдено от СГС и на всеки от конституираните взискатели е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В жалбата се оспорват съображенията в обжалваното решение, че е следвало да състави протокол за удостоверяване на извършените от него действия, като счита, че чл. 434 ГПК визира извършване на действия по разпределение на суми, по опис, оценка, предаване и пазене, които се извършват извърн кантората на съдебния изпълнител и именно в този протокол се отразяват събраните суми - в случай, че длъжникът плати направо на съдебния изпълнител, направените искания и заявления и направените разноски по изпълнението - за вещи лица, за технически лица, за преводачи и тълковници. Жалбоподателят поддържа, че такива действия не са налице по процесните дела, а всички останали са надлежно удостоверени в дневника за извършени действия. Ответникът по жалбата К. на частните съдебни изпълнители, чрез процесуален представител юрисконсулт Д., взема становище, че жалбата е неоснователна. Представя писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител юрисконсулт Д., взема становище, че жалбата е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: С обжалваното решение, постановено на 16.01.2015 г. от Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители е наложена глоба в размер на 3 000 лв. на частен съдебен изпълнител Л. М. за неизпълнение на задълженията му по изп. д. № 20147850400021 и изп. д. № 20147850400043, състоящи се в следното: Незаконосъобразно взискателите по двете изпълнителни дело /9 по всяко дело/ са конституирани като присъединени взискатели в нарушение на разпоредбите на чл. 429, ал. 1 ГПК и чл. 456 ГПК; по второто изп. дело са нарушени разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, като частният съдебен изпълнител е приел повече от едно възнаграждение за адвокат; частният съдебен изпълнител неправомерно е начислил и събрал авансови такси по т. 11 от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, за присъединяване на 18 взискатели по двете изпълнителни дела, както и неправомерно е начислил пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ не върху общия размер на вземането по двата изпълнителни листа, а върху частичните вземания на частните правоприемници, както и върху приетите от него разноски за адвокатски хонорар за всеки от тях, в нарушение на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ЗЧСИ; частният съдебен изпълнител в нарушение на чл. 434 ГПК не е предприел действия за съставяне на протокол за удостоверяване на извършените от него действия по изпълнителните дела, за направените от страните искания и заявления, както и за събраната сума и направените разноски за изпълнението; нарушение на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗЧСИ, ЧСИ не е изготвил и издал Сметки за събраните такси по изпълнението /този извод е направен съобразно представеното копие от изпълнителните дела за целите на проверката и няма приложени такива. Дисциплинарното производство е образувано по искане на Съвета на К. на частните съдебни изпълнители, въз основа на взето решение за това и по присъединено към него за общо разглеждане искане на министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ. По делото е прието за установено, че изп. д. № 20147850400021 по описа на ЧСИ Л. М. е образувано по молба от 24.02.2014 г. на [фирма] срещу [фирма] за принудително събиране на сума в размер на 10 лв., представляваща част от вземане /главница - сумата 214,57 лв. ведно със законната лихва от 23.1.2013 г. и 205 лв. разноски/ по изпълнителен лист от 29.10.2013 г. по ч. гр. д. № 19925/2011 г. на СРС, издаден в полза на Д. И. Н. Взискателят се е легитимирал като частен правоприемник на кредитора по изпълнителния лист за претендираната част от вземането в размер на 10 лв. въз основа на договор за цесия от 17.02.2014 г., сключен с [фирма], което дружество е придобило от кредитора цялото вземане по изпълнителния лист по силата на сключен договор за цесия от 19.11.2013 г., за които прехвърляния длъжникът е бил надлежно уведомен от всеки от цедентите. В деня на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело са подадени и молби за присъединяване като взискатели по делото от 9 търговски дружества: [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. Дружествата са удостоверили кредиторовото си качество въз основа на договори за цесия от 17.02.2014 г., сключени с [фирма], по силата на които всеки от тях е придобил част от вземането на цедента към [фирма] по изпълнителния лист в размер на 10 лв., като с молбите са представени доказателства за отправено преди подаването им уведомление до длъжника за цесиите. Всеки от взискателите е направил искане за присъждане на направените в изпълнителното производство разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., за което са представили пълномощни на юрисконсулт, упълномощен да заведе изпълнителното дело и да осъществава процесуално представителство на взискателите пред съдебния изпълнител. На 06.03.2014 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение, в които е посочено като взискател всяко едно от присъединените дружества за сумите: 263,70 лв., от които 10 лв. присъдени разноски, 150 лв. разноски по изпълнителното дело, 103,70 лв. такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 21.03.2014 г. Изпратено е запорно съобщение до [фирма] за налагане на запор върху всички сметки на длъжника [фирма], които дружеството има по договори, сключени с банката, до размер на сумата 2 655 лв., изчислени към 21.03.2014 г. Наложеният запор е в полза на взискателите [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. В срока за доброволно изпълнение по делото е постъпил отговор от длъжника [фирма], с който оспорва сумата от 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело, която счита за прекомерна и моли да бъде намалена съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. С постановление от 18.03.2014 г. ЧСИ е намалил посочената сума от 150 лв. на 100 лв., като е постановено след влизането му в сила да се преизчисли и съответната пропорционална държавна такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ. Постановлението е обжалвано от длъжника с доводи, че разноските следва да бъдат редуцирани до еднократно дължима сума, определена общо за всички взискатели, които са намерени за неоснователни от съда, който е оставил в сила постановените с решение от 06.08.2014 г. по ч. гр. д. № 5724/2014 г. на Софийски градски съд. Изп. д. № 20147850400043 по описа на ЧСИ Л. М. е образувано по молба от 25.02.2014 г. на [фирма] срещу [фирма] за принудително събиране на сума в размер на 10 лв., представляваща част от вземане в общ размер от 1212,13 лв./главница 907,13 лв. и 305 лв. разноски/ по изпълнителен лист от 08.10.2013 г. по ч. гр. д. № 55808/2010 г. на СРС, издаден в полза на Р. С. Д.. Взискателят се е легитимирал като частен правоприемник на кредитора по изпълнителния лист за претендираната част от вземането в размер на 10 лв. въз основа на договор за цесия от 17.02.2014 г., сключен с [фирма], което дружество е придобило от кредитора цялото вземане по изпълнителния лист по силата на сключен договор за цесия от 29.10.2013 г., за които прехвърляния длъжникът е бил надлежно уведомен от всеки от цедентите. В деня на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело са подадени и молби за присъединяване като взискатели по делото от 9 търговски дружества: [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. Дружествата са удостоверили кредиторовото си качество въз основа на договори за цесия от 17.02.2014 г., сключени с [фирма], по силата на които всеки от тях е придобил част от вземането на цедента към [фирма] по изпълнителния лист в размер на 10 лв., като с молбите са представени доказателства за отправено преди подаването им уведомление до длъжника за цесиите. Всеки от взискателите е направил искане за присъждане на направените в изпълнителното производство разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., за което са представили пълномощни на юрисконсулт И. Р., упълномощен да заведе изпълнителното дело и да осъществава процесуално представителство на взискателите пред съдебния изпълнител. На 07.03.2014 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение, в които е посочено като взискател всяко едно от присъединените дружества за сумите: 263,70 лв., от които 10 лв. присъдени разноски, 150 лв. разноски по изпълнителното дело, 103,70 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ, дължими към 21.03.2014 г. Изпратено е запорно съобщение до [фирма] за налагане на запор върху всички сметки на длъжника [фирма], които дружеството има по договори, сключени с банката, до размер на сумата 2 655 лв., изчислени към 21.03.2014 г. Наложеният запор е в полза на взискателите [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. В срока за доброволно изпълнение по делото е постъпил отговор от длъжника [фирма], с който оспорва сумата от 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело, която счита за прекомерна и моли да бъде намалена съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. С постановление от 18.03.2014 г. ЧСИ е намалил посочената сума от 150 лв. на 100 лв., като е постановено след влизането му в сила да се преизчисли и съответната пропорционална държавна такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ. Постановлението е влязло в сила като необжалвано. Третото задължено лице [фирма] е превела изцяло дължимата сума по изпълнителното дело. С платежно нареждане от 11.04.2014 г. ЧСИ е върнал на длъжника сума в размер на 560 лв. на основание постановление от 18.03.2014 г. В решението на Дисциплинарната комисия на КЧСИ е констатирано въз основа на представените копия на изпълнителните дела и извършената финансова проверка, че не са издадени сметки на основание чл. 79 ЗЧСИ, липсват резолюции на ЧСИ за предприети действия по отношение на изпълнителното производство, което е прието, че е в нарушение на разпоредбите на чл. 434 ГПК, който гласи, че за всяко предприето и извършено от него действие частният съдъбен изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението. Прието е, че ЧСИ следва да обективира всяко свое действие, съгласно разпоредбите на чл. 434 ГПК; че непроизнасянето с надлежен акт в изпълнение на своите правомощия е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност. В жалбата се оспорва тези изводи, като се излагат доводи, че чл. 434 ГПК визира извършване на действия по разпределение на суми, по опис, оценка, предаване и пазене, които се извършват извън кантората на съдебния изпълнител и именно в този протокол се отразяват събраните суми - в случай, че длъжникът плати направо на съдебния изпълнител, направените от страните искания и заявления и направените разноски по изпълнението - за вещи лица, за технически лица, за преводачи и тълковници. Поддържа се в жалбата, че такива действия не са налице по процесните дела, а всички останали са надлежно удостоверени в дневника за извършени действия. Жалбоподателят оспорва констатациите, че не са издадени сметки на основание чл. 79 ЗЧСИ, с доводи, че при извършване на финансовата проверка не са му поискани, в какъвто смисъл депозирал възражение пред МП, което не е обсъдено. Същите доводи са поддържани от жалбоподателя в проведеното заседание по дисциплинарното дело, но не са ангажирани и представени Сметки по чл. 79 ЗЧСИ по двете изпълнителни дела, които са представени едва в настоящото производство с жалбата, което е несвоевременно, предвид обстоятелството, че както в доклада по финансовата проверка и в искането за образуване на дисциплинарно производство, така и в доклада в заседанието на дисциплинарния състав, изрично е посочено, че констатациите са направени по представеното от ЧСИ копие на ИД, за целите на проверката, по което няма приложени Сметки по чл. 79 ЗЧСИ, от където да е видно на какво основание ЧСИ е начислил и събрал от запор сумата от 1055 лв. по ТТРЗЧСИ. В доклада за извършена финансова проверка, изводите в тази насока са направени въз основа на твърденията в справката на ЧСИ относно основанието на начислените и събрани такси по ТТРЗЧСИ по делата, вкл. че е предприел действия по начисляване и събиране на таксите по ТТРЗЧСИ по чл. 436 ГПК. Не е оспорена констатацията, че върху молбите за присъединяване на взискатели до ЧСИ липсва резолюция на последния за присъединяването по чл. 429 или по чл. 436 ГПК, въпреки, че същият е предприел действия по начисляване и събиране на таксите по ТТРЗЧСИ именно по чл. 456 ГПК. Въз основа на тази констатация правилно в обжалваното решение е прието, че непроизнасянето с надлежен акт в изпълнение на своите правомощия е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност. В изпълнителното производство възникват редица спорове и процесуални въпроси, по които съдебният изпълнител е длъжен да се произнесе. Това произнасяне се прави в съдебно-изпълнителните актове. Съдебният изпълнител дължи произнасяне по всяко постъпило искане на страните по делата, като в практиката на изпълнителния процес при писмено искане най-често съдебният изпълнител се произнася с резолюция върху писменото искане на страните по делата, а непостановяване на съдебно-изпълнителен акт по постъпило писмо искане на страна по изпълнителното дело съставлява нарушение на задълженията на ЧСИ, годно да ангажира дисциплинарната му отговорност. Правилно в обжалваното решение е прието, че договорът за цесия по своето правно естество попада в хипотезата на частното правоприемство, поради което ЧСИ е следвало да конституира дружествата на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, а не на основание чл. 456, ал. 2 ГПК, което се е отразило на правилността на начисляването на таксите по ТТРЗЧСИ по двете дела. В жалбата се поддържа от жалбоподателя, че неправилно в обжалваното решение е прието, че неправомерно е начислил пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не върху общия размер на вземането по двете изпълнителни дела, а върху частичните вземания на частните правоприемници. Счита, че промяната е заложена в постановлението за разноските, като по второто изпълнително дело постановлението не е обжалвано, а по първото изпълнително дело постановлението за разноските е потвърдено от СГС и на всеки от конституираните взискатели е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Доводите са неоснователни. Правилно с обжалваното решение е прието, че ЧСИ неправилно е предприел действия по начисляване и събиране на таксите по ТТРЗЧСИ по чл. 456 ГПК, вместо по чл. 429 ГПК, което се е отразило и на правилността на начислените такси - по чл. 11 и чл. 26 ттрзчси. В жалбата срещу постановеното решение се сочи от жалбоподателя, че правилно Дисциплинарната комисия на КЧСИ е приела, че при представяне на договор за цесия в изпълнителното производство цесионерът встъпва във вече започнато правоотношение, но, че неправилно с обжалваното решение е прието, че разноски се дължат само на взискателя, който е образувал делото, но не и на другите конституирани взискатели по делото. Д. състав е констатирал по данните във второто изпълнително дело, че към всяка от молбите на взискателите има приложени пълномощни за юрисконсулт с идентичен текст, които упълномощават юрисконсулт И. Р. да представлява дружествата; че видно от представените пълномощни юрк И. Р. е назначен на трудов договор във всяко едно от дружествата, което дисциплинарният съвет е приел, че буди подозрение и съмнение относно спазването на трудовото законодателство в РБългария. В обжалваното решение е прието, че неправилното конституиране на дружествата на основание чл. 456, ал. 2 ГПК, а не на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, се е отразило и на правилността на присъждането на юрисконсултско възнаграждение по делото; че събирането на юрисконсултско възнаграждение за всяка от поподадените молби за присъединяване противоречи на нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК и води до многократно увеличаване на разноските по изпълнителното дело, респективно до утежняване положението на длъжника [фирма]; че действията на ЧСИ представляват явно толериране на извършваната от взискателя сериозна злоупотреба с процесуални права и злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. Неправилно в обжалваното решение е прието, че неправилното конституиране на дружествата на основание чл. 456, ал. 2 ГПК, а не на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, се е отразило на правилността на присъждането на юрисконсултско възнаграждение по делото. Чрез присъединяването се постига встъпване на друг взискател /кредитор с изпълнителен лист/ във висящо изпълнително производство за реализиране на парично притезание. В случаите по чл. 429, ал. 1 ГПК се касае до приемство в субективните предели на изпълнителния лист. В тези случаи, между които и случаят при частично правоприемство след издаване на изпълнителния лист, какъвто е настоящият, не може да се отрече на лицата, ако правоприемниците на лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор, са повече от едно, правото на процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело от пълномощници, включително от техните юрисконсулти - за юридическите лица. Изразеното в решението на дисциплинарния състав съмнение и подозрение относно спазването на трудовото законодателство в РБългария, предвид отразеното в пълномощните по делото, че юрк И. Р. е назначен на трудов договор във всяко едно от дружествата, само по себе си не е основание да не се присъди юрисконсулско възнаграждение доколкото полагането на допълнителен труд при друг работодател при действащата уредба /чл. 111 КТ/ е значително разширено като възможности и редът за сключване на трудов договор за извършване на работа по външно съвместителство е облекчен, а е ограничено от императивната норма на чл. 113 КТ, която забраната чрез полагането на допълнителен труд да се нарушава установената в чл. 152 и 153 КТ минимална непрекъсната междудневна и междуседмична почивка. При действащата нормативна уредба /чл. 78, ал. 8 ГПК/ в полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение когато са били защитавани от юрисконсулт, в размера, предвиден по Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения. Действащата уредба не дава възможност на преценка за съразмерността на направените от работодателя разходи за юрисконсулт от една страна и възнаграждението в размера по Наредба № 1/2004 г. Правилни са изводите в обжалваното решение за недобросъвество упражняване на процесуалните права от взискателите, което не е отчетено от ЧСИ при произнасянето му по разноските. Съгласно чл. 3 ГПК участниците в съдебните производства и техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други, извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право и поради това не следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им упражняване следва да откаже защитата им. В случая извършените процесуални действия - последователно цедиране на малки суми от задължението - по 10 лв. и встъпването на всеки от цесионерите срещу разноски от 150 лв. по всеки от 9 договора за цесия по това дело, сключени по едно и също време между същите дружества - взискатели и по другото дело, образувано пред същия ЧСИ по същото време, представлявани от един и същ процесуален представител - юрисконсулт, сочи на явна злоупотреба с процесуални права, които са зачетени от частния съдебен изпълнител М. в нарушение на чл. 3 ГПК. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. Изхождайки от обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията, от техния характер, както и от произтичащите от тях последици, както и че част от тях са само с формален характер, тъй като от тях не са засегнати правата и интересите на нито една от страните в изпълнителното производство, нито на трети лица, обстоятелството, че ЧСИ М. е съобразил направените от длъжника възражения и решението на съда, както и че не му е налагано друго дисциплинарно наказание, а и липсват данни срещу него да са постъпвали други жалби срещу неговата дейност от една страна и от друга страна - неблагоприятното въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея, съдът намира, че правилн с обжалваното решение дисциплинарният състав е наложил за допуснатите от частен съдебен изпълнител М. нарушения при провеждането на принудително изпълнение по изп. д. № 20147850400021 и изп. д. № 20147850400043 дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ - глоба, в размер на 3 000 лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение