Решение № 14931 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10994/2014 г.

Решение № 14931 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10994/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Богданов Шилев от гр. Пловдив против решение № 1511/25.06.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 2451/2013 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът началник на РДНСК - Южен централен район оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 292 АПК с петитум да бъде признато, че не дължи изпълнение на влезлите в сила заповед № ДК-02-ЮЦР-35/27.01.2011 г. и заповед № ДК-02-ЮЦР-32/27.01.2011 г. на началника на РДНСК - Южен централен район за премахване на незаконен строеж поради настъпване след влизането им в сила на нови факти. За да постанови този правен резултат, съдът въз основа на доказателствата по делото е приел, че не са настъпили нови факти по смисъла на чл. 292 АПК, както и че твърдените в исковата молба факти не са такива по смисъла на същия текст. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 292 АПК задължението, предмет на изпълнение може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. В случая, както пред първата инстанция, така и пред настоящия състав на съда, задълженото по изпълнението лице не се позовава на факти, настъпили след влизането в сила на заповед № ДК-02-ЮЦР-35/27.01.2011 г. и заповед № ДК-02-ЮЦР-32/27.01.2011 г. на началника на РДНСК - Южен централен район и предприемане на действия по изпълнението им по смисъла на чл. 292 АПК. Влизането в сила на разпоредбата на § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) регламентира нова процедура по узаконяване на посочените в ал. 2 строежи и нов период, допълващ този по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ за признаване на режим на търпимост, т. е. самата разпоредба не съставлява факт с правопогасяващо или правоотлагащо действие спрямо изпълнението. Правилно първоинстанционният съд приема, че фактът на подаване на заявление за узаконяване на процесния строеж по реда и в срока по § 127, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ не обуславя основателност на иска по чл. 292 АПК, тъй като това не е факт, сочещ безусловно на неизискуемост на изпълнението. При неоснователност на касационните основания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,