Решение № 418 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11211/2010 г.

Решение № 418 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11211/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мара Дукова Георгиева от гр. Бургас, срещу решение № 777 от 01.07.2010 г., постановено по адм. дело № 758/2010 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена нейната жалба против заповед № Z-373 от 22.02.2010 г. на кмета на община Созопол, с която й е отказано да придобие право на собственост върху земеделска земя - предоставена й за ползване имот № 9, с площ от 380 кв. м, в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в м. "Голям Росен баир" в землището на с. Атия, с посочени граници. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед на кмета на община Созопол. В о. с. з. на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът - кметът на община Созопол не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за основателност на жалбата. Счита, че след като касаторката е призната за собственик на предоставения й за ползване имот при действието на отменения § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, и с молба от 03.07.1992 г. тя е заявила правото си на закупуване на ползвания земеделски имот, а при действието на отменения § 5 не се е изисквало заповед на кмета, както това е направено с § 62 от Преходните и заключителни разпоредби на Постановление на Министерския съвет № 456 от 1997 г., а и след като административният орган вече е признал правото на собственост на заявителя на основание § 4а от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ с издаването на протокол за оценка, не може сега да отказва признаването му. Предлага решението да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите в жалбата, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания е неоснователна. Производството пред Бургаския административен съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касационен жалбоподател, против отказа на кмета на община Созопол да му бъде признато право на трансформация на правото на ползване върху предоставения му, описан по-горе имот, в право на собственост. Отказът е мотивиран с липса на основания по § 4а, ал. 1 и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. От доказателствата, събрани по делото съдът е приел за установено, че жалбоподателят е подал в срок искане за придобиване на имота, както и че се легитимира като ползувател с удостоверение № 404 от 03.11.1983 г. за предоставен по реда на ПМС № 11/02.03.1982 г. имот от 380 кв. м в м. "Голям Росен баир", в землището на минно селище Росен, понастоящем с. Атия. Установил, че техническата комисия по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е разгледала искането като в протокол № 3 от 30.11.2009 г. е приела, че не са налице основанията на § 4а, ал. 1 и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като в имота не е изградена сграда до 31.03.1991 г., че имотът е разположен на по-малко от 10 км от бреговата ивица, както и че се намира върху земя, подлежаща на реституция на бивши собственици. Въз основа на тези констатации на помощния орган кметът на община Созопол е постановил оспорения отказ. При тези данни съдът приел, че оспорената заповед не страда от пороци по чл. 146 от АПК, тъй като не са налице основанията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ - съгласно неоспореното заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, изградената в имота постройка с площ от 35 кв. м е без покрив, т. е. не удовлетворява изискванията за сграда, визирани в § 1в, ал. 3, т. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. На второ място обосновал извод, че не са налице и основанията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът се намира на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица. Приел, че и по двата текста липсва по една от императивно изискуемите в кумулация предпоставки за придобиване на правото на собственост. По тези съображения извел решаващия си правен извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма при спазване на материалния закон и административнопроцесуалните правила и отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдяните касационни основания за отмяна. Изводите на съда са правилни и съобразени с установените по делото факти. Безспорно е, че жалбоподателят е ползувател с надлежно предоставено му право на ползване върху имот - земеделска земя, по силата на акт, попадащ в приложното поле на § 63 на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. С оглед установеното от вещото лице, а и от разпитаният свидетел Георгиев, имотът не е застроен със сграда до покрива включително- в него е реализирана сграда без покрив, т. е. същата е такава по смисъла на § 1в, ал. 3, т. 4 от ППЗСПЗЗ, което не удовлетворява изискването за сграда и съответно правилно е прието, че не са налице основанията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост. 3а изискванията на този текст са ирелевантни обстоятелствата, посочени от оспорващата, че мястото е облагородено, който факт впрочем е опроверган от заключението на вещото лице, както и че постройката е била изградена още през 1989 г., каквито са възраженията в касационната жалба, още повече, че посоченият и доведен от тази страна свидетел при разпита си изрично е заявил, че "не е слаган покрив". Вторият довод в жалбата е също неоснователен. Противно на твърдяното, не са налице условията за приложението на нормата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като, видно от неоспореното заключение на вещото лице, имотът е разположен на около 2000 м, т. е. по-близо от 10 км от бреговата ивица, следователно е налице и забраната, визирана в същия текст за придобиване на правото на собственост на имот отстоящ на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица. Релевираното в тази връзка възражение, че това отстояние било по-голямо, видно от решение № 242 от 21.01.2006 г. по адм. д. на БОС /л. 61 от делото/, постановено между страни, различни от тези по настоящия спор, е неоснователно, а посоченото решение - ирелевантно за спора. Третият довод - че ползувателският имот се намира в терен, собственост на "Медни мини - Бургас", е недоказан, а и не води до извод, различен на изведения - първоинстанционният съд правилно е преценил липсата на по една от материалноправните предпоставки за удовлетворяване на искането и спазването на процедурните правила при издаване на процесния отказ. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,