Решение № 7801 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 202/2020 г.

Решение № 7801 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 202/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. М., чрез пълномощника му - адв. Андреева, против решение № 6347 от 29.10.2019 г. по адм. дело № 8306/2019 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - С., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: "Б. Р." АД, гр. С., чрез пълномощника му - адв. Радев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АССГ, Е. М. е оспорил заповед № 18-6002/10.06.2019 г. на началника на СГКК-С., с която на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е отказано изменението на КККР на р-н "Л.", Столична община /СО/, засягащо ПИ с идентификатор 68134.4361.115, собственост на "Билд рент" АД. Отказът е по заявление на Е. М. и скица-проект към него, с което е поискано нанасянето на нов поземлен имот с проектен идентификатор 68134.4361.527, с площ от 298 кв. м., в границите на имот с идентификатор накрая 115. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е приел, че отказът е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган и в съответствие с материалния закон. Според съда за случая е приложима разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като изменението в КККР е на основание непълнота или грешка, което обаче е свързано със спор за материално право между заявителя и собственика на засегнатия имот, който е пречка за извършване на изменението, преди спорът да бъде разрешен от общия граждански съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че заявеният за нанасяне поземлен имот с проектен идентификатор накрая 527, е възстановен на наследници на Д. С. /един от които е касатора Милев/ на основание земеделска реституция и решение № 196/29.06.2004 г. на ОСЗГ- Овча купел /стр. 14/. От неоспореното заключение на СТЕ и комбинирана скица към него /стр. 125/, е видно, че заявеният от Милев имот, попада в границите и завзема част от ПИ с идентификатор накрая 115, собственост на ответното дружество, като тази част е триъгълник, защрихован на скицата с жълти райета. Ответното дружество, като заинтересовано лице в образуваното адм. производство, е възразило срещу изменението. Действащата КККР на р-н "Л.", СО, е одобрена през 2009 г. и в нея липсва заснемане на имота на н-ци на Д. С., възстановен преди това, през 2004 г. При тези данни, правилни са изводите на решаващия съд, че оспореният отказ на началника на СГКК-С. е законосъобразен, на основание чл. 54, ал. 2, изр. първо ЗКИР. При установеното застъпване на ПИ с проектен идентификатор накрая 527, с площа и границите на ПИ 115, собственост на друго лице - ответника "Б. Р." АД, срещу което последното е възразило, се формира спор за материално право, който спор е пречка за допускане на изменението в КККР преди да бъде разрешен. Поради това, като е установил наличието на такъв спор за материално право и забраната на чл. 54, ал. 2, изр. първо ЗКИР за изменение на КККР преди спорът да бъде раз-решен по общия исков ред от гражданския съд, съдът е приложил правилно закона и решението му, с което е потвърден отказа на началника на СГКК-С., се явява правилно. Като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното оплакванията в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, са неоснователни. Съдът е установил правилно релевантните за спора факти, въз основа на които е направил обосновани правни изводи и е приложил правилно материалния закон, обсъден по-горе. При този изход по спора, искането на касатора за присъждане на направените от него разноски пред двете съдебни инстанции, е неоснователно. Водим от горното Върховният административен съд, състав на второ отделение