Решение № 6132 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1997/2013 г.

Решение № 6132 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1997/2013 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Еко спорт строй" ЕООД против решение № 3046/17.12.2012 г., постановено по адм. д. № 3603/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на "Еко спорт строй" ЕООД против РА № 1101579/24.06.2011 г. издаден от ТД на НАП - Варна, ИРМ - Разград, потвърден с Решение № 563 от 12.09.2011 г. на изпълняващ правомощията на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), с който са определени за внасяне данъчни задължения по ЗДДС в размер на 351 833.65 лв. главница и лихва в размер на 95 354.92 лв. по фактури издадени от "Варненска петролна компания" ЕООД, "Интернационал строй Ко" ЕООД и "Династ трейд" ЕООД. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като незаконосъобразно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява, както и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустими, а по съществото неоснователна поради следното: С обжалваното решение № 3046/17.12.2012 г., постановено по адм. д. № 3603/2011 г. по описа на АС - Варна е отхвърлена жалбата на "Еко спорт строй" ЕООД против РА № 1101579/24.06.2011 г. издаден от ТД на НАП - Варна, ИРМ - Разград, потвърден с Решение № 563 от 12.09.2011 г. на ДД "ОУИ" относно определени за внасяне данъчни задължения по ЗДДС в размер на 351 833.65 лв. главница и лихва в размер на 95 354.92 лв. по фактури издадени от "Варненска петролна компания" ЕООД, "Интернационал строй Ко" ЕООД и "Династ трейд" ЕООД. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, надлежно възложено по реда на ДОПК и осъществено в съответствие с правилата му. Административният съд е приел, че законосъобразно с РА по фактури издадени от "Варненска петролна компания" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 340 738.95 лв.; по фактури издадени от "Интернационал строй Ко" ЕООД в размер на 5140.40 лв. и по фактури издадени от "Династ трейд" ЕООД в размер на 5954.30 лв. с предмет на доставка - гориво. АС - Варна е достигнал до извода, че ревизираното лице не е представило достатъчно убедителни доказателства, с които по безспорен начин да може да се установи, че спорните фактури отразяват реални облагаеми доставки на гориво, от което следва, че данъкът по фактурите е начислен неправомерно и не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Правилно и законосъобразно на "Еко спорт строй " ЕООД на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит по спорните данъчни фактури. В хода на административното и в съдебното производство не са представени доказателства установяващи реалното осъществяване на доставките по фактури с доставчиците "Варненска петролна компания" ЕООД, "Интернационал строй Ко" ЕООД и "Династ трейд" ЕООД. Не е налице изпълнение на доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ДДС и данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че по процесните фактурите издадени от "Варненска петролна компания" ЕООД не може безспорно да се приеме, че са осъществени реални доставки на въпросното гориво предмет на сделките. От събраните в хода на ревизионното и съдебно производства доказателства, а именно - представени договори, фактури, пътни листи и приемно-предавателни протоколи не може да се установи дали е налице данъчно събитие и дали е правилно начислено ДДС. Обосновано е прието, че в хода на производството не се доказва, че както преките, така и предходните доставчици да са придобили право на собственост върху фактурираните обеми горива, както и да са имали материална, техническа и кадрова обезпеченост за съхранението, транспортирането и предаването му. Въз основа на този извод съдът обосновано е приел, че действително липсва извършването на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, които са документирани с процесните данъчни фактури. В хода на ревизионното производство при извършените насрещни проверки не са представени поисканите от предходните доставчици документи относно придобиване, съхраняване, предаване и транспортиране на горивата. По време на съдебното производство е изготвена съдебно-счетоводна експертиза приета от съда и неоспорена от страните, която не е проверила счетоводствата на предходните доставчици поради неосъществен контакт с тях и чието заключение е кредитирано изцяло от съда. Като е взел предвид различните периоди от време между получаване на горивото от "Варненска петролна компания" ЕООД (пряк доставчик на ревизираното лице) и отчетените от касационния жалбоподател извършени последващи доставки, АС - Варна правилно е установил, че липсва реална доставка на процесното гориво. По делото не са ангажирани достатъчно доказателства за съхранението на горивото в петролна база гр. Тервел с оглед на договора за доставка, продажба и съхранение от 17.04.2008 г. сключен между "Еко спорт строй" ЕООД и "Варненска петролна компания" ЕООД. Основателни са изводите на съда, че продажбите от "Еко спорт строй" ЕООД и "Варненска петролна компания" ЕООД са отчитани на обикновен ЕКАФП, без да има данни за монтирани измервателни средства или съответни данни за количеството на продаденото гориво, които са в противоречие с Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата). В чл. 2 Наредбата са описани видовете фискални устройства според вида на съответните стоки, които се предлагат като в т. 3 е регламентирано, че за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход, трябва да се използва електронна система с фискална памет (ЕСФП). В конкретния случай, такова устройство не е използвано като също така не са ангажирани доказателства за спазване на изискванията на Наредба за изисквания за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол, приета с ПМС 156/2003 г. При наличието на всички тези предпоставки, правилно административния съд е преценил, че не може да се докаже осъществяването на реална доставка по издадените фактури като не е налице данъчно събитие и следователно ДДС е начислен неправомерно от страна на "Еко спорт строй" ЕООД предвид чл. 70, ал. 5, и чл. 6 от ЗДДС. Неоснователни са доводи в касационната жалба, че административният съд не е дал никакви указания относно доказателствата, които е следвало да се съберат. В хода на съдебното производство са уважени всички доказателствени искания на касационния жалбоподател след като изрично са дадени указания по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК. Неявяването на пълномощника в съдебно заседание и неупражняване в цялост на правата му относно формулиране на доказателствени искания, не задължава съда служебно да прилага чл. 171, ал. 2 от АПК. В хода на производството пред административния орган и административния съд, жалбоподателя е имал достатъчно процесуална възможност да представи всички доказателства, с които разполага в подкрепа на твърденията си. Съдът е длъжен да даде указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, респективно кои факти следва да бъдат установени, но няма задължение да напътства страните, че ангажираните от тях доказателства не са достатъчни за установяване на тези факти. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съдът е презумирал липса на доставка само поради неоткриване на представител на "Интернационал строй-ко" ЕООД и "Династ трейд" ЕООД на данъчния им адрес. Административният съд е приел, че РА в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от тези двама доставчика са е законосъобразен, защото не са събрани достатъчно доказателства за осъществяване на декларираните облагаеми доставки, а не само защото при насрещните проверки не са събрани тези доказателства поради ненамиране на представител на доставчика. Ревизираното лице също е разполагало с процесуална възможност да ангажира доказателства за извършване на доставките, по които твърди, че е получател и е упражнило право на данъчен кредит. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което и като постановено без да са допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на претенция за разноски от ответната страна, разноски за тази инстанция не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,