Решение № 3943 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9379/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Балкан Фреш Плюс ООД, чрез адв. Димитров, срещу Решение 93 от 30.06.2023 г., постановено по адм. д. 357/2022 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-03002722001375-091-001/19.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение 212/02.11.2022 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна, с който са му установени задължения за ДДС по ЗДДС за м. 02. 2022 г. в размер на 859 573,57 лева, заедно с лихви за забава в размер на 27 932,65 лева. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че ревизиращите органи и първоинстанционният съд не са съобразили, че транспортът на стоките, предмет на процесния ВОД, е за сметка на купувача и доставчикът не би могъл да влияе относно маршрута и крайната дестинация на превоза. Изложени са доводи за изпълнение на нормативно предвидените предпоставки за признаване на реалното изпълнение на процесните вътреобщностни доставки. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и на процесния РА. В молба-становище касаторът, чрез адв. Димитров, моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответникът - директор на дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ганев, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото в размер на 36 275,19 лева и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното адвокатското възнаграждение от жалбоподателя. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество за неоснователна. С решението си, АС - Шумен е отхвърлил жалбата на Балкан Фреш Плюс ООД срещу РА, с който на дружеството са установени задължения за ДДС по ЗДДС за м.02.2022 г. в размер на 859 573,57 лева, заедно с лихви за забава в размер на 27 932,65 лева. Начисленият ДДС произтича от непризнаване на вътреобщностни доставки по 47 броя фактури, издадени от Балкан Фреш Плюс ООД, като доставчик на платове и получател "Brand New produkts e K Tekin Tokoglu" с VIN DE [номер], Германия. За да отхвърли жалбата на Балкан Фреш Плюс ООД, Административен съд - Шумен е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи, при спазване на приложимите процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е възприел фактическите констатациите и правни изводи на органите по приходите, че по отношение на процесните доставки оспорващото дружество не е доказало реално осъществени ВОД, респективно не е налице основание за облагане на същите с ДДС с нулева ставка. Приел е за доказано наличието на част от предпоставките за реално осъществен ВОД - валиден идентификационен номер по ДДС на получателя. Оспорващото дружество е притежавало стоките, предмет на последващи ВОД по спорните фактури. Стоката била внесена от Китай с митническите декларации, доставяна до пристанище Варна с контейнери, след което е обмитявана/съхранявана до продажбата й в митнически склад в с. Тополи и с. Слънчево. С Приемо-предавателни протоколи, ревизираното дружество предало стоките, предмет на декларираните ВОД на превозвач Kaan Global Logistics , Турция. Приел е за недоказано изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, като е изложил аргументи, че в клетка 4 "Разтоварен пункт, място" на всички CMR, придружаващи фактурите, е посочено "Inter-trans MMS, 8 Ruerobertmoinon, 95190-Goussainville, FR France", а в клетка 24 на всички CMR е положен подпис и печат на получателя "Brand New produkts e K Tekin Tokoglu" и дата, без да е отбелязано мястото на получаване на стоката. Освен това, нито една от товарителниците не е подписана от превозвача. Мястото на получаване на стоките не само не се посочва в товарителниците, но не се установява и от представената в хода на ревизионното производство декларация от "Brand New produkts e K Tekin Tokoglu" от 07.03.2022 г., съдържаща само данни, че стоките са натоварени от Балкан Фреш Плюс ООД и са получени от купувача с посочване на превозвачът, видовете стоки, количеството и бруто/нето тегло, както и рег. номер на превозните средства, без отново да е посочено място на получаване. Приел е, че представените към делото договори за продажба рамков договор за продажба на стоки от 05.11.2021 г. и рамков договор за продажба на стоки от 15.01.2022 г., сключени между оспорващото дружество и "Brand New produkts e K Tekin Tokoglu" имат бланкетно формулиран предмет продажба и доставка на стоки с клауза, че продавачът доставя стоките в своя склад, за което се съставя приемо-предавателен протокол с представител на купувача, като всички транспортни разноски са за сметка на купувача, включително осигуряване на моторните превозни средства и срок на плащане - две години от издаване на фактурата. В същото време, въз основа на информация, изискана и събрана от АПИ, съдът приел за установено, че транспортните средства, вписани в международните товарителници са се движили от гр. Девня в посока Р Турция и са напуснали територията на Р България през ГКПП "Капитан Андреево" или ГКПП "Лесово", т. е. в посока Р Турция (трета страна извън ЕС). Въз основа на информацията, събрана от Агенция "Митници" относно преминаването на автомобилите, посочени в CMR-та през ГКПП на Р България за периода от датата на натоварване (посочена в кл. 21 на CMR) до датата на получаване на стоката (кл. 24) се установило, че всички МПС при напускане територията на Р България през ГКПП са придружени с транзитни митнически декларации Т2 за стоките, превозвани с тях, с които декларации е деклариран износ от дружество, различно от Балкан Фреш Плюс ООД и получател на стоките е дружество, регистрирано в Р Турция. Обоснован е извод, че не е доказано по несъмнен начин осъществяването на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС по процесните 47 броя доставки и дружеството не може да се счита за добросъвестен доставчик по процесните ВОД. Този извод следвал и от разпоредбата на чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, според която се допуска на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаването на ВОД, при условие, че бъде установено с оглед на обективните фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването. В допълнение, съдът е приел, че направеният извод не се променя от показанията на разпитания свидетел А. Реджеб, който работил като експедитор в оспорващото дружество през ревизирания период, доколкото същият свидетелства единствено за натоварване на процесните платове на камиони и напускане от същите на складовата база на дружеството, но не е възприел обстоятелства, свързани с мястото, на което същите впоследствие са доставени. Обжалваното решение е правилно. За да бъде доказано по несъмнен начин осъществяването на ВОД е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав, регламентиран с чл. 7, ал. 1 ЗДДС: стоките следва да са транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена - решение по делото Teleos C-409/04, решение по дело Twoh International C-184/05, решение от 16.12.2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, т. 29. Основанията за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС се доказват с документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС, а доказателствената тежест е за лицето, което претендира освобождаване на доставката от ДДС. В случая, не е спорно, че стоките са предадени на превозвач Kaan Global Logistics , Турция в гр.Варна, съгласно приемо- предавателни протоколи, подписани от представител на доставчика Балкан Фреш Плюс ООД и превозвача. Безспорно също така е установено, транспорта е за сметка на получателя "Brand New produkts e K Tekin Tokoglu" с VIN DE [номер], Германия. Правилно АС Шумен е приел, че в случая не е доказано, че стоките са изпратени или превозени в друга държава-членка. Това е така, защото за доказване на ВОД от ревизираното лице са представени международни товарителници /CMR/, които обаче не съдържат място на получаване на стоките на територията на държава членка. Място на получаване в държава членка не се установява и от представената декларация от получателя "Brand New produkts e K Tekin Tokoglu", Германия с дата от 07.03.2022 г., не е упоменато и в рамковите договори за доставки на стоки. Вярно е, че в кл.4 от CMR е посочено място на разтоварване в "Inter-trans MMS, 8 Ruerobertmoinon, 95190-Goussainville, FR France", но каква е връзката на получателя немско дружество с място на разтоварване във Франция, не е установена и къде точно е получена стоката представените CMR и останалите ангажирани от доставчика доказателства не установяват. От друга страна, безспорно е установено, че стоките са получени в Р Турция, а не в държава членка на ЕС. Правилно съдът е приел за установено въз основа информацията, изискана и събрана от АПИ, че транспортните средства, вписани в международните товарителници са се движили от гр. Девня в посока Р Турция и са напуснали територията на Р България през ГКПП "Капитан Андреево" или ГКПП "Лесово", т. е. в посока Р Турция. Освен това, при преминаване на границата на страната с Р Турция стоките, превозвани с посочените товарителниците МПС са придружени с транзитни митнически декларации Т2 с износител италианско дружество, получател дружество, регистрирано в Р Турция и превозвач, дружество, различно от вписания в товарителниците превозвач. С оглед така събраните доказателства се налага извод, че обект на доставката са стоки, които се превозват до Р Турция, която не е държава членка на ЕС и по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗДДС е трета страна. Съгласно т. 28 от решение по делото Teleos C-409/04, за да могат да бъдат освободени като вътреобщностната доставка, стоките следва да бъдат изпратени или превозени извън територията по член 3, но в рамките на Общността", тоест че изпращането или превозването следва да се извърши от държава-членка, която е част от територията на Общността, където действа общата система на ДДС, до друга държава членка на Общността. След като стоките не са изпратени или превозени до друга държава членка на Общността, то не е осъществен ВОД, респективно не е налице основание за облагане на същите с ДДС с нулева ставка. Настоящата инстанция съобрази и тълкуването на чл. 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., дадено в решението по дело С-273/11 Mecsek-Gabona, че правото на освобождаване на вътреобщностна доставка може да бъде отказано, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. В случая, правилно първоинстанционния съд е приел, че доставчика не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването, след като представените международни товарителници не съдържат място на получаване. От друга страна не би могло да се приеме, че стоките са получени по място на разтоварване във Франция, след като е безспорно установено, че са получени в Р Турция. В този смисъл, доказателствената стойност на представените частни писмени документи CMR е дискредитирана от събраните доказателства от АПИ и Агенция Митници . По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, първо отделение, намира, че не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. След като съобрази материалния интерес по делото 887 506,22 лева и разпоредбата на чл.8, ал.1, във вр. чл. 7, ал. 2, т.6 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящата инстанция определя разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 36 275 лева, които Балкан Фреш Плюс ООД, следва да заплати на Национална агенция по приходите. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение