Решение № 314 от 11.6.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002100183/2024 г.

производството държавни такси по уважената част от исковете – „Окръжен съд – Русе“ вместо посочения „Софийски градски съд“. Твърди се, че в решението съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат Е. С. за осъщественото от нея процесуално представителство, по реда на чл.38а от Закона за адвокатурата, пред първата и въззивната инстанции, съразмерно уважената част от исковете, както и за отмяна на въззивното решение и потвърденото с него решение на първостепенния Окръжен съд – Русе в частта, с която молителката е осъдена да заплати разноски съразмерно отхвърлената част от исковете. Ответникът Застрахователно акционерно дружество „Б. И. Груп“ АД, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по исканията. Молбата е допустима – подадена от легитимирано лице и в срока по чл.248 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд установи следното: С постановеното по делото и влязло в сила решение касационната инстанция е отменила въззивното решение на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. И. К. срещу ЗАД „Б. В. И. груп“ иск за заплащане на сумата от 40 000лв., представляваща разликата над присъдените 30 000лв. до претендираните 70 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпените болки и страдания от получените травматични увреждания, настъпили при ПТП на 08.01.2021г., рискът от настъпването на което събитие е покрит от сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.02.2021г. до окончателното плащане. Със същото съдът е осъдил ответника да заплати дължимите за производството такси и разноски съразмерно уважената част от исковете, по реда на чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Апелативен съд – Велико Търново и Софийски градски съд. В полза на адвокат Е. С. е присъдено възнаграждение за осъщественото пред касационната инстанция безплатно процесуално представителство, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. В решението е допусната техническа грешка при посочване на първостепенният съд, в чиято полза следва да бъдат заплатени дължимите за производството такси и разноски по реда на чл.78, ал.6 от ГПК, като е записан „Софийски градски съд“ вместо „Окръжен съд – Русе“. Налице е хипотезата на чл. 247, ал. 1 ГПК. Допуснатата очевидна фактическа грешка, следва да бъде поправена. Налице е и сочената в молбата непълнота на решението в частта за разноските. В същото съдът не се е произнесъл по обективираното в жалбата искане, за присъждане на възнаграждение за осъщественото представителство пред всички съдебни инстанции по реда на чл.38а от Закона за адвокатурата, съразмерно уважената част от иска. Първостепенният Окръжен съд – Русе е определил следващото се на адвокат С. възнаграждение за процесуалното представителство пред него в размер на 2300лв., като е оставил искането за изменение на решението в частта за разноските без уважение. С въззивното решение, Апелативен съд – Велико Търново, след изменението му по реда на чл.248 от ГПК, е присъдил в полза на адвокат С. адвокатско възнаграждение в размер на 900, 46лв., съразмерно уважената част от исковете. Определените от съдилищата размери на възнагражденията за осъщественото безплатно процесуално представителство не са били оспорени. Ето защо, в полза на адвокат С. следва да бъдат присъдени разликите до определените от съдилищата пълни размери на възнагражденията за всяка от съдебните инстанции, с оглед крайния резултат по спора и уважаване на предявените искове в пълен размер. Същите са в размери, както следва: 653, 95лв. за разглеждане на делото пред първостепенния Окръжен съд – Русе и 3239, 54лв. за разглеждане на делото пред въззивния апелативен съд. В решението съдът не се е произнесъл и по отношение на присъдените в полза на ответника разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете. С оглед крайния резултат по спора и уважаване на предявените искове в пълен размер, в полза на ответника не се следва присъждане на разноски. Въззивното решение и потвърденото с него решение на първостепенния съд в частите, с които молителката е осъдена да заплати на ответника разноски съразмерно отхвърлената част от исковете следва да бъдат отменени. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение